В непосредствена близост до българската граница в местността Лалош край Босилеград, в Западните покрайнини, живеят около 100 семейства. През 2022 година тези хора нямат питейна вода, живеят в съборетини, повредени контейнери и импровизирани бараки. С риск за живота сами си докарват ток и за съжаление най-чести жертви на това са децата. Те нямат канализация, тоалетни. Сред тях има и много болни. Така започва репортажа на сръбската Нова за живота в това населено място, предаде БГНЕС.

"Местните хора твърдят, че това е най-голямото гето в южна Сърбия. То се намира в непосредствена близост до Райчиловци, край Босилеград и българската граница. Близо 300 души живеят на границата на екзистенц минимума. Около бараките и контейнерите има множество кабели, които са истинска опасност за живота. Едно от момичетата, които срещнахме на улицата ни каза, че този ден не е на училище, защото не имала пари за закуска", разказва репортерът на сръбската медия..

"Хората живеят трудно и се страхуват, че може да загубят социалните помощи поради своята идентичност. Че ще бъдат подложени на заплахи и натиск", разказва Сунчица Алексов, която разкри драмата на тези хора пред медиите преди няколко седмици.

Самата тя поиска в личните й документи да бъде записано, че принадлежи на ромското, а не на българското малцинство и бе изтрита от избирателния списък на българското национално малцинство. Според нея сега хората искат да си върнат идентичността, но се страхуват.

Несменяемият кмет на Босилеград, Владимир Захариев, който тероризира собственото си население, твърди, че никой не заплашва хората и те могат да се самоопределят така както искат. На последните избори 5-6 души се писаха като ескимоси. Ето, те могат да бъдат и ескимоси, каза още Захариев.

На местните избори през 2015 г. представителите на Сръбската прогресивна партия /СПП/ на президента Александър Вучич при обиколката си в Лалош твърдеше, че "Захариев злоупотребява с тези бедни хора и ги е карал да се пишат сърби, роми или българи в зависимост от нуждата". СПП бе най-голямата опозиция на Захариев в Босилеград до момента на тяхното помирение, се казва в края на репортажа.