Твърди, че сведенията за Гладомора са „клевети“

New York Times 

Малко след полунощ на 2 ноември 1950 г., когато Студената война е в разгара си, всички светещи панели на Бродуей и "Таймс Скуеър" са приглушени в знак на почит към най-изтъкнатия западен почитател на Сталин - ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу току-що е починал и почитта към него отразява славата на пиеси като „Пигмалион“, „Човек и свръхчовек“ и „Света Йоана“.

Но пиесите на Шоу имат силна политическа насоченост и малцина от американските му почитатели се съмняват, че неговото политическо разбиране включва

подкрепа за комунизма като цяло и за Сталин

в частност. Фактът, че въпреки това той е почитан в Съединените щати, напомня, че голямото разделение по време на Студената война никога не е било толкова просто, колкото изглежда. Освен това зад увлечението на Шоу по Сталин се крие сила, която все още е в нас: желанието да видим в Русия някакви качества, които липсват на западните демокрации.

На пръв поглед идолизирането на Сталин от Шоу е голяма загадка. Човекът, известен по света с инициалите си G.B.S., е не само велик драматург; той е може би най-влиятелният обществен интелектуалец от първата половина на XX век. След като Шоу умира Джавахарлал Неру - първият министър-председател на независима Индия, казва: „Той беше не само една от най-великите фигури на своята епоха, но и човек, който повлия на мисълта на огромен брой човешки същества в продължение на две поколения.“

Противно на твърденията на историка Робърт Сондърс, подкрепата на Джордж Бърнард Шоу за съюз на Великобритания със СССР през Втората световна война не е била прагматичен отговор на обстоятелствата, колкото неразделна част от възхищението му от този убийствен режим, продължило до смъртта му. След посещението си през 1931 г. в СССР той се превръща в безсрамен апологет, който

твърди, че сведенията за Гладомора в Украйна през 1933 г. са „клевети“

Шоу подкрепя терора и казва, че старите болшевики, осъдени на смърт след показни процеси, „често трябва да бъдат сваляни от стълбовете с въжета около врата“.

Хора като военновременния министър на информацията Дъф Купър се оказват прави за истинската същност на сталинизма, колкото и критично важни да са усилията на СССР за разгрома на Хитлер.

"Съгласен съм с тезата на Робърт Сондърс, че трябва да се отнасяме към Путинова Русия, без да позволяваме на предразсъдъците да замъгляват преценката ни. Но ако той иска да убеди другите и да покаже, че самият той не е предубеден, бих го посъветвал да не цитира готовността на Джордж Бърнард Шоу да се подчини на Сталинова Русия по времето, когато Великобритания се бори срещу Хитлер, а Сталин току-що е сключил съюз с него." - казва британският дипломат Оливър Майлс пред вестник "Гардиън". /БГНЕС