Желанието за международно признание, дългогодишното съперничество с Барак Обама и щипка провокация са в основата на обсебеността на Доналд Тръмп от Нобеловата награда за мир, предаде АФП.

„Отдавна е време президент Тръмп да получи Нобеловата награда за мир“, заяви говорителката на Белия дом Каролайн Левит пред журналисти на 31 юли — коментар, който предизвика вълна от недоверие и иронични реакции сред опонентите на републиканския лидер.

Според Левит, откакто се завърна на власт на 20 януари, Тръмп е посредничил за „средно по едно мирно споразумение или прекратяване на огъня месечно“, включително между Индия и Пакистан, Камбоджа и Тайланд, Египет и Етиопия, Руанда и Демократична република Конго, Сърбия и Косово. Като пример за приноса му към световния мир тя посочи и заповедта му за удари срещу ядрените съоръжения на Иран. В същото време Левит не спомена войната в Украйна, която Тръмп обещаваше неведнъж да прекрати още „на първия ден“ от мандата си, нито конфликта в Газа, където САЩ продължават да доставят оръжия на Израел.

Някои световни лидери използват споменаването на престижната награда като

жест на дипломатическа благосклонност

към американския президент, който се възприема като миротворец. Пакистан и израелският премиер Бенямин Нетаняху официално са номинирали Тръмп за Нобеловата награда за мир. По време на среща в Белия дом в началото на юли, репортер попита президентите на Либерия, Сенегал, Мавритания, Гвинея-Бисау и Габон дали Тръмп заслужава отличието. Усмихнат и поласкан от отговорите, Тръмп отвърна: „Можем да правим това цял ден.“

Хиляди хора по света могат да изпращат номинации до Нобеловия комитет — сред тях са парламентаристи, министри, определени университетски преподаватели, бивши лауреати и самите членове на комитета. Срокът за подаване е 31 януари, а носителят се обявява на 10 октомври.

Израело-американската преподавателка по право Анат Алон-Бек е изпратила името на Тръмп до петимата членове на норвежкия Нобелов комитет. Тя заяви пред АФП, че го е направила заради „изключителното лидерство“ и „стратегическия гений“, които според нея той е проявил при насърчаването на мира и освобождаването на заложници в ивицата Газа.

Но за мнозина мисълта Тръмп да получи наградата е неприемлива. „Номинирането на Тръмп за Нобелова награда за мир е като да запишеш хиена на конкурс за кучета“, пише изследователката по американска история и политика Ема Шортис в сайта The Conversation. „Разбира се, че не я заслужава.“

Самият Тръмп не е съгласен.

 „Заслужавам я, но никога няма да ми я дадат“,

 каза той през февруари, по време на среща с Нетаняху в Белия дом. През юни, в платформата Truth Social, написа: „Няма да получа Нобеловата награда за мир, каквото и да направя, дори с Русия и Украйна, или Израел и Иран... Но хората знаят, и това е всичко, което ме интересува!“

Според професора по международни отношения Гарет Мартин от Американския университет, Тръмп винаги е търсел признание и награди, така че не би отказал подобна чест. А от началото на президентските си амбиции преди десетилетие той неведнъж се е поставял в контрапозиция на Обама, който получи Нобеловата награда за мир през 2009 г., едва девет месеца след встъпването си в длъжност — решение, което и до днес е обект на спорове. „Ако се казвах Обама, щяха да ми я дадат за десет секунди“, заяви Тръмп през октомври 2024 г. в разгара на предизборната кампания.

Досега трима други американски президенти са носители на Нобелова награда за мир: Теодор Рузвелт, Удроу Уилсън и Джими Картър. Отличен бе и Хенри Кисинджър през 1973 г. за усилията си да сложи край на войната във Виетнам — награда, която предизвика бурни критики. |БГНЕС