"Голяма част от договорите на пътните фирми с АПИ са нищожни", каза пред БНР Иван Демерджиев, бивш служебен министър на правосъдието.

Той оглавяваше междуведомствената работна група, която трябваше да установи правната ситуация в тези договори:

"Установи се, примерно договор, сключен за стойност около 18 млн. лева, а по него са възлагане работи за 320 млн. лева. Всичко над стойността на договора е плащано по нищожен договор, което има правно отражение в това, че цената, която се дължи, трябва да бъде занижена, а не цената по договора, като от нея се извадят печалбите. Това не беше направено. Интересно беше, че бяха избирани договори, по които възлагането беше много близко до стойността на договора". 

Според него пътните фирми нямат основание да протестират, защото са запознати с този доклад и знаят, че проблемът е правен, а правните проблеми се решават в съда.

По думите на Иван Демерджиев ще бъде незаконно, ако държавата плати 50% от сумите на фирмите, защото "половината ще бъде определена по никакви критерии":

"Това ще е политическо решение на юридически казус, което е недопустимо".

"Тези фирми забравят, че за АМ "Хемус" имат авансово платени 1 млрд. лева, без да са започнали работа. И е много интересно какво се случва с тези суми, платени още от правителството на Бойко Борисов, как са платени авансово, без да има една копка за тях", коментира той.

Демерджиев припомни, че още в края на служебния кабинет са били сключени споразумения с пътноподдържащите фирми да се прекратят договорите и да се стартират нови процедури:

"Остана да се извършват само дейности, свързани със защита на живота и здравето на пътуващите по пътищата и на националната сигурност. Тези процедури доста се забавиха и едва сега са стартирани. Когато приключат, ще има ново възлагане на тези, които спечелят обществените поръчки".

Той заяви, че е готов да помогне, ако някой го потърси по казуса, но никой не го е търсил досега.

Бившият служебен министър на правосъдието коментира и закриването на специализираните съд и прокуратура:

"Специализираното правосъдие да съществува, но не в този вид. То има своето бъдеще по линия на международно сътрудничество и по линия на много редки и специфични престъпления. То беше изключително разширено по обхват и изземваше компетенции на общата прокуратура и съд. От анализа, който се направи, се видя, че са били образувани дела, без да е била компетентна специализираната прокуратура, оттам спецсъдът е обвързан да ги гледа, а крайните решения много често показват, че тези дела е трябвало да ги гледат общите прокуратура и съд. А специализираните са били избирани, защото от тях се очакваше определен подход, какъвто се и получаваше, за съжаление, определени резултати, които обслужваха основно изпълнителната власт по онова време".  

Според Демерджиев цялата правна общност трябва да покаже, че поведението на главния прокурор Иван Гешев е нетърпимо:

"Защото без работеща на принципа на върховенство на правото прокуратура, работеща свободно, независимо, коректно, държавата ще изпита сериозни затруднения и това вече се вижда през последните месеци. Липсата на прокуратурата се вижда и тежи много". 

Иван Демерджиев изтъкна, че не е водил разговори с премиера Кирил Петков за конкретни постове, но би се съгласил да поеме пост, като този на председател на КПКОНПИ, ако "има сигурността, че управляващото мнозинство ще му се довери да прави реформи и да работи като професионалист", а не да бъде поставен, за да изпълнява нареждания.