В ход са дебатите за съдбата на института "служебно правителство". Това каза за "Фокус“ "Това е България“ бившият правосъден министър и депутат от ПП-ДБ Надежда Йорданова.

"Има различни предложения. Едното предложение е при предсрочно прекратяване и разпускане на парламента последното избрано правителство от парламента да изпълнява функциите на служебно правителство. Има такива модели в Европа и те сочат, че при един такъв подход новият избран парламент много бързо се мотивира да избере редовно правителство. Има и гласове, които казват "Нека да се запази възможността президентът да назначава служебно правителство“, но в този случай парламентът да продължи да функционира и да излезе във ваканция само за месеца на кампанията, какъвто е случаят и при редовни парламентарни избори. Т.е. да се премахне този твърде дълъг прозорец от два месеца без функциониращ парламент. Има предложения, които предвиждат да има смесен подход при определянето на служебния кабинет, да има споделена отговорност между парламента и президента. Но като че ли има разбиране, че решението държавата да бъде без действащ парламент два месеца е въпрос, който сериозно трябва да бъде обсъден и може би променен", каза Йорданова.

"Ако не дай си Боже, стигнем до предсрочни избори през следващите месеци, цялата тази енергия ще бъде отново поставена на пауза. Разбира се, тези усилия не са безсмислени, защото все пак въз основа на проведените разговори, по-добре разбираме позициите на всяка от политическите сили, започваме да виждаме пътища, по които можем да си взаимодействаме, въпреки липсата на доверие, очертават се възможни консенсусни решения, но за мен това не е добър сценарий. Така че нека да се съсредоточим върху това да направим всичко възможно в рамките на 49-тия парламент, в рамките на тази календарна година да приключим с една дълбока и ефективна конституционна реформа", изрази надежда Йорданова.

"Действително днес в парламента мнозинството подкрепи ветото на президента, с което се върнаха за ново обсъждане част от измененията в Закона за съдебната власт. Аз и по време на първия дебат, т.е. по време на приемането на законопроекта в тази му част, изразих доста сериозно отрицателно становище и то по няколко причини. На първо място, изцяло беше прегазен законодателния процес, бяха нарушени всички стандарти на добра законодателна практика, като предложения, които структурно, съществено променят организацията и управлението, и правомощията на Национална следствена служба (НСлС), бяха внесени между първо и второ четене, като преди това бяха отхвърлени по принцип, без съществен и обстоен дебат, а на всичкото отгоре с променливо отношение на пленарната зала, спрямо тези разпоредби“, посочи Йорданова.

По думите и реформа, която е правена 2006-2009 г., относно статута, структурата и правомощията на Националното следствие, която е била ангажимент в пред присъединителния период към Европейския съюз, е абсолютно несериозно, безотговорно, грешно, незаконосъобразно да бъде зачеркнато с лека ръка, в хода на едно пленарно заседание, в нарушение на всички правила.  И още – в другия приет закон е имало противоконституционни текстове, като например забраната да упражнява един магистрат въобще юридическа професия за 2 години, като дисциплинарно наказание. Това е абсолютно недопустимо, смята Йорданова.

"Аз днес призовах този тип реформи да бъдат първо с комплексен подход и второ, да се проведат след промяна в Конституцията. И аргументите за това са следните: преди два дни, ние обсъждахме въпросите, свързани с разследващите полицаи. Днес, ние отново дебатираме въпроса за следствието, това са все разследващи органи в България. Ние не можем да подхождаме на парче, без да знаем какво точно искаме да постигнем с променена законодателна уредба. Освен това, въпросът за следствието е и конституционен въпрос, защото част от неговата основна уредба се съдържа в Конституцията, според която в момента следователите са в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет“, поясни Надежда Йорданова.  

Според нея, такива резки движения на законодателно ниво не са препоръчителни. А как би се развила във времето една подобна процедура, зависи за това какво мнозинство ще се постигне в парламента, смята тя. Дали ще има мнозинство над 180 гласа, или пък ще има мнозинство над 160 гласа. При мнозинство от над 180 гласа, би могло да се извършат конституционните промени и дори в началото на есента да бъдат завършени. В другия случай може да са необходими и 5 месеца.

"Но аз не мисля, че 5 или 6 месеца са някакво драматично или тревожно отлагане на реформите. Напротив, крайно време е, тази реформа в съдебната система да бъде случена по правилния начин. Първо, с дълбока конституционна реформа, а не подмяна и след това промените на законодателно ниво. А докато тече конституционния дебат, могат да се случат дебатите и по останалите закони. Така че аз не го намирам за загубено време. Нека да припомня, при предходния период еропсреформата в следствието е отнела три години“, каза още Надежда  Йорданова.

Според нея, половинчатите или неправилните решения при изменения в Конституцията, в частта за съдебната власт, пораждат нови проблеми и така ние се въртим в омагьосан кръг вече 33 години. Трябва да се положат усилия, този път устойчиво, търпеливо и задълбочено да се реши проблема.