Според църковните канони, за да бъде възможно това трябва да се случи чудо около тленните останки на Дякона. Като друг аргумент свещениците изтъкват фактът, че той е убил 16-годишно циганче, което е можело да го издаде. Аргументите на Светия синод обаче се сгромолясват.

През 2011 г. Патриарх Максим за първи път, откакто оглавява Българската  православна църква от 1971 г. канонизира за светци убитите при Априлското въстание българи през 1876 г. в храма в Батак и в Новоселския манастир "Света Троица" в Априлци. Оттогава паметта им се чества на 17-ти май от Българската православна църква. На преден план излиза въпросът защо жертвите от зверското клане Батак да бъдат канонизирани, а Васил Левски да не може. Около батачани и мощите им също не са се случвали чудеса в библейския смисъл на думата. Освен това в почернената църква са се извършвали двойни грехове – убийства на деца и самоубийства, описани дори в шедьовъра на Иван Вазов „Кочо” от „Епопея на забравените”.

„Причината Васил Левски да не е канонизиран все още е фактът, че е извършвал убийства. Въпреки това обаче той може да бъде обявен за светец, категоричен е директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.  По думите му и други сред 104-те български светци са извършвали същото деяние, обявено за грях. Той даде като пример Св. Цар Тервел – първият български светец. Историкът отбеляза факта и, че Апостолът на свободата не е предаден, а е направил няколко грешки, но „това, което празнуваме днес, е негово дело”. Той определи Левски като политик, който си поставя за политическа цел възстановяването на българската държава и я постига. Божидар Димитров отбеляза и факта, че е чел за случвали се чудеса по църковните канони при мощите и конкретно при косите на Апостола.

{fcomment}