"Внимавай какво си пожелаваш" вече не е просто поговорка, а закон на физиката. Математически модел показва, че дори да се върнете назад, Вселената ще намери начин да ви попречи да промените историята.

Всички сме гледали филмите – героят се връща назад във времето, за да убие диктатор или да спре пандемия, но с действията си променя бъдещето по катастрофален начин. Този сценарий, известен като "Ефектът на пеперудата", дълго време беше спирачка за сериозната наука. Физиците го наричат "Парадокс на дядото" – ако се върнеш и попречиш на дядо си да срещне баба ти, ти няма да се родиш. Но ако не се родиш, няма кой да се върне назад.

Сега обаче, в рецензирана статия за престижното списание Classical and Quantum Gravity, учен от Университета на Куинсланд твърди, че е решил уравнението. Пътуването във времето е възможно. Парадоксите – не.

Математиката на съдбата

Жермен Тобар, под ръководството на физика д-р Фабио Коста, е разработил математическо доказателство, което помирява Общата теория на относителността на Айнщайн с класическата динамика.

Ключът се крие в т.нар. "затворени времеподобни криви" (CTCs). Досега се смяташе, че те неизбежно водят до логически противоречия. Тобар и Коста обаче откриват "златната среда" в математиката. Според тяхното проучване, събитията във времето не са крехка верига, която се къса при най-малкото докосване. Напротив – те са гъвкави, но крайната точка е фиксирана.

Ефектът на "Маймунската лапа"

Тук нещата стават достойни за епизод на "Досиетата Х". Според изводите на Тобар, можете да пътувате във времето и имате свободна воля да действате. Но нямате власт над резултата.

Д-р Коста илюстрира това смразяващо откритие с пример за спиране на пандемия (като COVID-19):

"Представете си, че пътувате назад във времето, за да спрете 'нулевия пациент' да се зарази. Ако успеете, в бъдещето няма да има пандемия и вие няма да имате мотивация да се върнете назад. Това е парадоксът."

Новото математическо решение предлага изход чрез рекалибриране (самокоригиране) на събитията.

"В примера с нулевия пациент," обяснява Тобар, "вие може да се опитате да го спрете, но правейки го, самите вие ще се заразите и ще станете нулевия пациент. Или събитията ще се подредят така, че някой друг да се зарази. Каквото и да правите, основните събития ще се пренаредят около вас."

С други думи – опитвайки се да избегнете парадокса, вие ставате инструмент на съдбата, който го осъществява. Вселената винаги ще се коригира, за да избегне несъответствието.

Свободна воля или илюзия?

Това откритие е едновременно успокояващо и плашещо. За математиците то е триумф – премахва логическите пречки пред пътуването във времето и съвпада с резултати от квантови експерименти (като тези в Лос Аламос). То предполага, че времепространството е много по-устойчиво, отколкото сме предполагали.

За мечтателите обаче новината е горчива. Тя означава, че дори някой ден да построим машина на времето, ние ще бъдем просто наблюдатели или актьори в пиеса, чийто финал вече е написан. Можеш да се върнеш назад, можеш да действаш свободно локално, но не можеш да спасиш света. Светът вече се е случил.

Този научен труд потвърждава една стара истина, позната от митологията и хоръра: Съдбата не може да бъде излъгана, тя може само да бъде отложена или пренаредена.