Владимир Левчев

Бях в щата Вермонт. Красиво и чисто, планини и езера, най-големият град, Бърлингтън, е 40 хиляди души. Някои наричат този щат "социалистическа република Вермонт". Имат сенатор социалист, бивш кмет на Бърлингтън, имат и трета партия "Прогресивна", която в един момент е била по-голяма и от Републиканската и от Демократическата.

Разбира се, американските социалисти нямат нищо общо с българските или съветските. Често това са

бивши хипита с утопични идеи

за връщане към природата и анархистично отношение към всяка власт, всяко насилие върху човешката свободна воля, както и за спонтанна солидарност между хората. Моят домакин демонстративно не си заключва вратата на къщата, дори когато не е вкъщи, нито колата. Впрочем в градчето, на брега на езерото Шамплейн, е много чисто и безопасно - дори в най-бедните квартали, които изобщо не приличат на бедни, макар че в Бърлингтън има имигранти от цял свят. Пушачите обаче имат проблем, защото на главната пешеходна улица не се пуши дори навън от заведенията.

Театърът "Хляб и кукли", основан от Питър Шуман, пекар, художник и кукловод в началото на седемдесетте, се помещава в планината. Играят на една голяма ливада, която прилича на амфитеатър, с чудесна естествена акустика. Правят главно левичарски и природозащитни политически скечове, с голям оркестър, големи пъстроцветни маски и кукли. Кукловодите, през лятото, когато театърът на открито работи, живеят на палатки в гората. Питър, освен че режисира, пече хляб, всички се редят на опашка за безплатен хляб и храна, включително гостите, и ядат на дървени пейки или на тревата. Доброволци помагат с готвенето и миенето на чиниите.

Представленията и храната са безплатни, но има места, където посетителите и зрителите могат да оставят доброволни дарения. Все пак правенето на тези гигантски кукли и маски изисква средства. В боровата гора има мемориали на починали през годините кукловоди - направни от дърво, с кукли, цветя и любими техни предмети.

На една от къщите в Бърлингтън, боядисана в червено, се вижда надпис

"Разбий капитализма!"…

Но това всъщност е американският еквивалент на нашето "Долу БКП!" или "Да изметем червените боклуци!". Това е борба със статуквото, борба срещу монополистите, които с парите си задкулисно купуват държавата.

В България задкулисните режисьори са главно бивши комунисти и кадесари. Те бяха на власт по време на комунистическата диктатура. Те създадоха статуквото през 1990-те. Те станаха и новите мутро-капиталисти. Така че сега стари бесепари да развиват нови леви идеи е някак смешно. Направо е грозно и извратено. Като в стихотвотенето "Капричио за Гойя" на Константин Павлов: "И ме дави непозната гадост. Сякаш ме целуват похотливо бебета с мустаци и бради." Новите идеи са за нови хора. Няма нищо по-противно от това дърт богаташ да се преструва на млад революционер, облякъл фланелка с лика на Че Гевара. Ще направят ли революция срещу собствените си икономически интереси?

И нека не си правим илюзията че, по думите на Георги Димитров ще постигнем за две петилетки това, което други народи са постигнали за векове. Т. е.

някак ще прескочим капитализма и демокрацията ще се озовем в някакъв безкласов комунистически рай

(Това е бележка към по-младите, които се увличат по социалистически идеи, предлагани им от сталинисти.)

Няма как изведнъж комунистическия мастодонт на Бузлуджа да се превъне в хипарски театър "Хляб и кукли".

Видя се до какво доведе подобен експеримент за "ускорено развитие" след съветската окупация на 9 септември 1944-та. Кръвопролития, лагери,тормоз и страдания за десетки хиляди. И живот на ръба на мизерията, с нисък таван за развитие, без право дори да напускат страната - за "нерепресираната" част от народа. И най-вече комунизмът у нас доведе до тотална деморализация - не само поради атеизма на комунистите, но поради липсата на уважение към личната собственост и поради институционализираното доносничество. И така, след половин век "строителство на идеалното безкласово общество" пак се озовахме на изходната позиция, но вече доста по-зле икономически ситуирани в Европа.

Когато гледах "народния" театър за масите във вермонтските планини, си казах: Тези хора се връщат оттам, накъдето ние отиваме. Ние се изкачваме още нагоре, а те вече слизат. Но от другата страна на билото на планината.

Трябва първо да имаме нормален демократичен капитализъм, да се измъкнем от мочурливите щубраци, пълни с отровни змии, на посткомунистическото беззаконие, да изкачим билото на планината, да подишаме чистия въздух на свободата и демокрацията, пък после, ако трябва, да се борим с недъзите на демократичния капитализъм и да вървим по-нататък.

Путинизмът не е алтернатива, а ужасяваща карикатура на западния капитализъм от по-стари времена. Също и "развитият социализъм" нямаше нищо общо с вермонтския социализъм.

(в. Дневник)