Тъжна констатация: Студентите не знаят да мислят, в училище не ги учат на това

Българските студентите не знаят да мислят, а работа на университетските преподаватели е да ги научат да правят това. Това бе една от тезите, лансирана на състоялата се дискусия "Парадокси в българското образование", която се проведе в Американския център на Столична библиотека.

В дебата взеха участие университетски преподаватели, студенти и представители на различни неправителствени организации, работещи в сферата на образованието. Водещ на дискусията бе професор Пламен Макариев, преподавател в Софийския университет "Свети Климент Охридски".

Целта на инициативата бе да се откроят онези проблеми пред българското образование, които с течение на времето са се превърнали в индикатор за необходимостта от реформи.

Дебатът за парадоксите в българското образование продължи с разясняване на метода на публичната делиберация. В хода на разговора бяха набелязани ключови проблеми относно сложността на учебниците в средните училища, липсата на мотивирани педагози, които да работят с желание тази професия и скъсаната нишка между обучение и реална работна среда.

Според участници в дискусията в обществото битува усещането, че в университетите се занимават с преподаване на излишно знание, което не е релевантно на действителните пазарни изисквания. Оттук последва и контрааргумент, че практическите познания са работа на бизнеса, а не на висшето образование.

Част от студентите попитаха как се формират бюджетите за средно и висше образование в страната и дали те се съгласуват с демографската ситуация например. В отговор проф. Макариев заяви, че от години Министерски съвет гласува и одобрява по инерция заявените бройки от висшите учебни заведения. Това на практика стимулира и родните ВУЗ-ове да създават т.н. "екзотични" специалности, от които бизнесът няма нужда. Стана ясно, че демографският фактор всъщност не играе съществена роля при формирането на бюджетите в образованието.

Повечето от участниците в дискусията подкрепиха и тезата, че липсва цялостна концепция за реформи в образователната сфера, което предизвиква и ситуацията с тазгодишния парадокс: 77 000 заявени свободни места в университетите срещу по-малко от 58 000 завършващи зрелостници.

По време на срещата проф. Макариев демонстрира метода на публичната делиберация, който е свързан с изграждането на механизми за взимане на легитимни публични решения.

Този метод трябва да улесни провеждането на дискусии около нуждата от образователна реформа. Според проф. Макариев е крайно време да се изгради една свободна платформа в интернет пространството, където да се водят разумни и съдържателни дебати както по темата с образованието, така по въпроси, които касаят именно взимането на решения с мнозинство от страна на обществото.