Пловдивският административен съд отсъди Фондът за лечение на деца и Министерството на здравеопазването да платят солидарно 100 000 лв. на Росица и Петър Петрови, пише "Правен свят". Несъстоятелна до степен, граничеща с цинизма, груба и абсурдна. С тези думи съдът е окачествил тезата на двете институции, че с отказа да се финансира процедура за 4-годишната Габриела с остра лимфобластна левкемия, не са причинени болки и страдания на родителите Росица и Петър. "Значимостта на този процес надхвърля рамките на конкретния правен спор. Ако брилянтното решение на съдия Митрев остане в сила, държавните органи, призвани да осигурят адекватно и навременно лечение на тежко болни деца, биха били по-хуманни, респектирани от справедливите съдебни санкции", заяви адвокат Снежана Стефанова.

Битката на семейството с левкемията на малката им дъщеря започва през 2008 г., когато е поставена диагнозата на момиченцето. Следват химиотерапия и поддържащо лечение. И така до началото на 2011 г., когато е установен рецидив. Трябва да бъде проведена тежка химиотерапия, чиято цел е да доведе до ремисия на заболяването, за да бъдат създадени условия за трансплантация на хемопоетични стволови клетки (ТХСК). Родителите подават искане до Фонда за лечение на деца и получават отказ. Мотивът на фонда е, че има съвместим фамилен донор за стволовите клетки, което намалявало трансплантационния риск и следователно процедурата можело да се извърши в България. Отказът за лечение на детето им в чужбина съсипва родителите, но истински удар им нанася информацията, че по същото време друго момиче със същото заболяване е изпратено за тази процедура зад граница за сметка на държавата. Разликата е, че Габриела има сестра на 9 години, с която е съвместима и може да ѝ бъде донор, а другото дете няма. Обяснението за различното отношение към двете деца е, че когато се извършва трансплантация от ненапълно съвместим нефамилен донор това трябва да стане в чужбина, заради по-големите възможности на реномираните чуждестранни клиники да се справят с евентуалните усложнения и странични ефекти.

Комисията за защита от дискриминация обаче установява, изисквайки становище от експерт, че при трансплантация от напълно съвместим фамилен донор могат да възникнат същите усложнения и странични ефекти, както и при такава от нефамилен донор. Различна е единствено процентната вероятност за възникването им. Освен това, заради потискането на имунната система на реципиента, всякакви други инфекции на практика биха били застрашаващи за здравето и живота му без значение на вида на донора. Пред комисията двама български специалисти са обяснили, че реномираните европейски клиники разполагат с по-големи възможности за справяне, както с предвидимите, така и с непредвидимите усложнения и странични ефекти, които биха могли да възникнат във връзка с ТХСК. Затова Комисията за защита от дискриминация си поставя въпроса:

"Обективно оправдано ли е едно дете да бъде лекувано в медицинско заведение, което, независимо от високата компетентност на работещите в него специалисти, разполага с по-малки възможности за справяне с усложненията и страничните ефекти, само защото в неговия случай съществува по-малък риск от възникване на определени животозастрашаващи усложнения и странични ефекти, а друго дете да се лекува в заведение, което разполага с по-големи възможности за преодоляването на същите усложнения и странични ефекти, само защото в неговия случай съществува по-висока вероятност от тяхното възникване?" И отговорът ѝ е категоричен – не. Затова КЗД постановява, че е налице дискриминация спрямо малката Габриела. Впрочем накрая момиченцето заминава за Италия със средства на дарители, но вече е твърде късно.

Според КЗД до дискриминацията на детето се е стигнало не само заради отказа на фонда то да се лекува в чужбина. Предпоставка за нея е и бездействието на Министерството на здравеопазването. Ведомството, според комисията, е трябвало да създаде такива условия, които да гарантират, че по възможно най-ефикасен начин специалистите могат да се борят с усложненията и страничните ефекти, свързани с лечението на онкохематологичните заболявания. Постигането на тези условия е поставено като основна цел в Националната програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки в Република България 2007 – 2013 г. на Министерския съвет. Тя обаче не е изпълнена. 

Съдът установява, че е налице неправомерно бездействие от страна на министерството да изпълни задълженията си по Националната програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки. И заключава, че ако в България са били създадени условия да се извършва най-качествено, според възможностите на страната, лечение на хората с онкохематологични заболявания, ако е бил подсигурен необходимият брой донори на костен мозък и е било натрупано достатъчно количество на генетичен материал в обществена банка за стволови клетки и пъпна връв, е нямало да се наложи Габриела и родителите ѝ да търсят финансиране от държавата за лечение в чужбина.

. "Липсата на осигурени условия за провеждане на адекватно и достъпно лечение в страната както и факта, че е ненужно забавено своевременното, животоспасяващо лечение в чужбина са довели родителите до страдание, болка, стрес и чувство на безсилие и вина", заключава съдия Митрев. Решението му може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.