24 Ноември, 2024

Съдии питат главния инспектор ще предприеме ли проверка на ЦУМ-гейт

Съдии питат главния инспектор ще предприеме ли проверка на ЦУМ-гейт

Съюзът на съдиите в България написа открито писмо до главния инспектор Теодора Точкова дали поне тя няма да провери ЦУМ гейт.

"Предметът на проверката за независимост на магистрат цели установяването дали при изпълнение на служебните си задължения той упражнява или се поддава на натиск, стимули, влияния (преки или косвени от представители на публична власт или частно влияние, вътрешни или външни за съдебната система)", пишат магистратите до шефката на ИВСС.

От съюза напомнят на инспектората, че има право да извърши проверка и още...

"Също така молим ИВСС да изготви и огласи стандарта, който възнамерява да прилага при проверките за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, накърняващи престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване  независимостта  на съдиите, прокурорите и следователите. В противен случай е налице риск подходът да е обусловен не от принципни съображения, а с оглед личността, а това всякога е предпоставка за недопустим произвол."

Ето и целия текст на писмото:

"До Главния инспектор на ИВСС

Уважаема госпожо Точкова,

Обръщаме се към Вас заради изключителната значимост на проблема и заради отказа на Висшия съдебен съвет да го разгледа по същество и да заеме позиция по въпрос от принципно значение за всички магистрати.

С последните изменения на Закона за съдебната власт (ЗСВ) се въведоха правила за проверка за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

Предметът на проверката за независимост на магистрат цели установяването дали при изпълнение на служебните си задължения той упражнява или се поддава на натиск, стимули, влияния (преки или косвени от представители на публична власт или частно влияние, вътрешни или външни за съдебната система).

Предметът на проверката за действия, накърняващи престижа на съдебната власт, следва да установи дали поведението на магистрата е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и дали действията му компрометират неговата чест в професията и в обществото. 

На 19 април 2017 г. чрез средствата за масово осведомяване стана публично известно изказването на български бизнесмен и издател - Сашо Дончев, - в което, в обобщен вид, той твърди, че дни преди провеждането на парламентарни избори е бил „привикан“ и „заплашван“ от главния прокурор по време на проведена среща в „чужд офис“ и че по-конкретно това е било във връзка с отношението му към определена политическа партия, както и със съдържанието на материали, публикувани в притежаваната от него медия.

В официална позиция на Прокуратурата на Република България от следващия ден провеждането на срещата се потвърждава, но се отрича твърдяното заплашване и се посочва точно обратното - бил оказан „натиск“ от страна на г-н Дончев по отношение на г-н Цацаров във връзка с конкретно разследване. Същия ден - 20 април 2017 г. – г-н Дончев (в телевизионно интервю) заявява, че срещата е била проведена с посредничеството на друг бизнесмен и политик - Георги Гергов – в офиса на последния. И продължава да поддържа, че срещата не била по негова инициатива, и отново повтаря първоначалните си изявления, допълвайки ги с нови подробности.

Малко по-късно, след оповестяване на данните за участието му, г-н Гергов също потвърждава провеждането на срещата, като обаче отрича главният прокурор да е заплашвал г-н Дончев и твърди, че срещата била организирана по инициатива на последния.

Няколко дни след това в средствата за масово осведомяване бяха изнесени данни, че срещу Сашо Дончев бил подаден сигнал в прокуратурата, още на 16 януари 2017 г., тоест преди провеждането на срещата.

Подчертаваме, че се абстрахираме напълно от (не)истинността на твърденията на участниците в разговорите, защото досега те не са проверени от нито една компетентна институция.

Известно е, че горните данни развълнуваха сериозно общественото внимание, фокусирано основно върху съдебната система, чийто висш представител е участник в събитията. Съюзът на съдиите в България винаги е отстоявал позиция, че наличието на съмнения, засягащи по правило престижа на съдебната власт, изисква проверка и осветляване на резултатите от нея. Този случай не е изключение, но ССБ не реагира непосредствено след възникването и развитието на горните събития, тъй като стана известно, че разглеждането им ще бъде поставено на вниманието на ВСС от шестима от неговите членове.

На проведеното на 27 април 2017 г. заседание на Пленума на ВСС обаче кадровият орган отказа да бъде извършена каквато и да е проверка. С това свое решение, следователно, ВСС или приема, че подобни на гореизложените твърдения не представляват дори формален повод за проверка на фактите, или  намира, че, конкретно в този случай, с оглед личността на магистрата – главния прокурор, - такава проверка не следва да се извършва.

Което и от двете да е вярно, не е приемливо, а за нас, българските съдии, е от изключително значение да сме наясно какъв, според компетентната за проверка институция, е приложимият стандарт (в кои случаи, при наличието на какви по съдържание твърдения и данни следва да започне проверка за интегритета), както и да имаме яснота дали този стандарт е единен за всички, без значение от заеманата от магистрата позиция.

Съгласно разпоредбите на чл. 175л, ал. 2 и чл. 175м ЗСВ проверката в коментирания случай може и би следвало да бъде инициирана и служебно от ИВСС, но тъй като не ни е известно да е започнала такава, молим да получим отговор, г-жо Точкова, дали е така, защото считате, че публично направените твърдения не сочат изобщо на необходимост от провеждането й, или по някаква друга причина.

Също така молим ИВСС да изготви и огласи стандарта, който възнамерява да прилага при проверките за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, накърняващи престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване  независимостта  на съдиите, прокурорите и следователите. В противен случай е налице риск подходът да е обусловен не от принципни съображения, а с оглед личността, а това всякога е предпоставка за недопустим произвол.

Председател на УС на ССБ:

                   (Атанас Атанасов)

Сподели:

ГДБОП задържа контрабандни цигари за 2 млн. лева в Скутаре, край Пловдив

Казусът „Митници“: Отложиха делото срещу Марин Димитров за участие в ОПГ

Следващото заседание е на 28 ноември

Гешев съди България в Страсбург заради уволнението си

ЕСПЧ трябва да прецени дали е нарушено правото на бившия главен прокурор на справедлив съдебен процес