Кристоф Каселбах, Дойче веле

Войната в Украйна изглежда се намира в патова ситуация. Украинската армия, благодарение и на предоставяните ѝ от Запада оръжия, си върна големи части от заграбените територии. Но руският президент Владимир Путин явно не се спира пред нищо - продължава целенасочено да унищожава цивилната инфраструктура на Украйна, бомбардира жилищни райони и плаши с ядрено оръжие. Особено преди началото на зимата актуален става въпросът колко дълго още ще продължи тази война, възможен ли е мир и при какви условия. 

Военно решение

Най-общо казано има два лагера, около които се групират мненията. Единият твърди, че решението на този конфликт може да е само военно - Украйна да прогони руската армия от всички превзети от нея територии, включително от Крим. И чак тогава да се мисли за преговори с Русия. Такава е и позицията на украинското правителство, която не е изненадваща. В края на август по случай Деня на независимостта президентът Зеленски заяви, че страната трябва да продължи да се бие, „без да прави каквито и да е отстъпки и компромиси“.

По същия начин виждат нещата и страните, граничещи или намиращи се близо до руската граница, като балтийските държави или Полша, които се чувстват застрашени от Москва. Те също смятат, че дори и най-малката отстъпка пред Русия ще бъде проява на слабост, която само ще окуражи Кремъл да предприеме нови инвазии.

Подобна е позицията и на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който в интервю за ДВ заяви, че „Украйна трябва да спечели войната“. Той обаче не уточни какво разбира под това „Украйна да спечели“. Във всеки случай Столтенберг изключи всякакви прояви на отстъпчивост и подчерта: „Не бива да забравяме, че ако Русия на президента Путин прекрати боевете, това ще означава мир. Но ако Украйна спре да се сражава, това ще бъде краят на съществуването ѝ като независима държава“.

Сред привържениците на тезата, че Русия е длъжна да върне окупираните украински територии, е и германската външна министърка Аналена Бербок. Според нея всяка готовност за компромис ще бъде проява на наивност, каквато е била проявена при анексията на Крим от Русия.

Териториални отстъпки

В другия лагер надделява виждането, че няма военно решение, тоест Украйна не може да победи с военни средства Русия, която в краен случай винаги може да извади от ръкава си и ядрения коз.

В тази връзка политологът от Университета в Хале Йоханес Фарвик определи пълното освобождаване на Украйна като „максимална цел“. Според него обаче тя е нереалистична, защото това би означавало „или дълга изтощителна война с много жертви, или ядрена ескалация“.

Западните гласове, които пледират за компромиси от страна на Украйна, засега са рядкост – особено след успешните контраофанзиви на украинците това лято. И все пак ги има: през май бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър посъветва Украйна да се съгласи на териториални отстъпки, за да сключи мир с Русия. Но два месеца по-късно се поправи и вече беше против преотстъпването на територии на Русия.

В Германия тезата за териториални отстъпки от страна на Украйна също има привърженици - най-вече от дяснопопулистката „Алтернатива за Германия“ и Лявата партия настояват за мирни преговори. Фарвик казва в тази връзка следното: „Политиците на запад табуизират въпроса за евентуални териториални промени, като смятат, че това ще бъде един вид капитулация пред руската агресия. Ако обаче не разчитаме, че режимът в Москва скоро може да падне, те (териториалните отстъпки) могат да се окажат единственият изход от тази ситуация“.

Берлин: Украйна трябва сама да реши

Германското правителство оставя изцяло на Украйна решението за това дали и кога да преговаря с Русия, включително и по въпроса за евентуални териториални отстъпки. Берлин се въздържа от това да оказва натиск върху Киев.

Президентът Зеленски настоява битката да се води „до край“ и се надява, че Украйна ще продължи да бъде подкрепяна отвън. Но такава подкрепа зависи от настроенията в западните общества, които се борят с високите енергийни цени и инфлацията, които донякъде са следствие от войната. В същото време много градове са претоварени и вече не могат да приемат повече украински бежанци. В Германия подкрепата за санкциите срещу Русия и за оръжейните доставки за Украйна засега остава стабилна, но едно нещо ще е променила драматично спрямо лятото: актуално проучване от началото на ноември показва, че 55% от германците смятат за недостатъчни полаганите дипломатически усилия за прекратяването на войната – с 14% повече отколкото през юни 2022.

Също и в САЩ се засилва натискът, който може само да нараства, ако републиканците спечелят междинните избори в страната. Междувременно 30 конгресмени от Демократическата партия призоваха в писмо президента Джо Байдън за започването на директни преговори между САЩ и Русия за бързо прекратяване на войната в Украйна.

Неутрален статут за Украйна?

В момента обаче нито Русия, нито Украйна не са готови на преговори: Украйна се надява са си върне още от загубените територии, а Русия залага изцяло на тактиката за водене на изтощителна война.

Йоханес Фарвик отправя следния съвет към политиците: „Да останем солидарни с Украйна, но да не се търси военна победа над Русия, а по-скоро да се заложи на баланс на интересите“. Например, като се даде „неутрален статут на Украйна, който да е приемлив за Русия, но и да съдържа достатъчно гаранции за сигурността на Украйна.“ Това би означавало също и „териториални промени в Украйна, които макар и да са нарушение на международното право, би трябвало да приемем като необходимост, продиктувана от живота.