Оглушителното мълчание

Игор Рейтерович, Униан

След зрелищната специална операция на Службата за сигурност на Украйна (операция Паяжина - б.р.) срещу стратегическата авиация на страната агресор - Руската федерация, светът потъна в оглушително мълчание. Някои дори останаха с впечатлението, че липсата на коментари от световните лидери (както и от руския диктатор) е комуникационен провал. Това обаче не е така.

Понякога правилната позиция е да се изчака, да се види как ще се развие ситуацията и след това да се направят съответните изводи. Например, генералният секретар на НАТО Марк Рюте, в изявление по повод  украинската операция „Паяжина“, отбеляза, че има причини да не се коментира веднага всичко, което се случва на бойното поле. Тоест, според него, ако се случат някакви чисто военни събития, тогава бързите коментари понякога нямат смисъл. Като се има предвид, че атаката от страна на Украйна е била върху чисто военната инфраструктура на Руската федерация, просто не е имало нужда да се реагира от гледна точка, например, на ужаса на подобни действия, които водят до невинни жертви сред цивилното население (както се случва при всяка атака на Руската федерация срещу украински градове). В крайна сметка, такива жертви не е имало.

Така че, не бих нарекъл това мълчание

някакъв комуникационен провал.

Няма такъв. Западните лидери трябваше да осъзнаят какво се е случило. И както много западни анализатори в крайна сметка писаха, „светът се промени“. Но си струва да се добави, че тези промени са до известна степен неприятни и за нашите партньори.

В края на краищата, щом тази операция може да бъде извършена спрямо Русия, тогава определено би било възможно подобен ход да се осъществи и спрямо тях.

Атаката с дронове срещу руската стратегическа авиация

промени всички стратегически схеми,

съществуващи в света. Тази нова реалност трябваше да бъде приета. Затова всички мислеха как да я коментират правилно и да я съобщят правилно.

За президента на САЩ Доналд Тръмп ситуацията беше такава, че едва ли би било възможно да излезе публично и да каже нещо „срещу“ тази специална операция. Защо? Защото Украйна действаше в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации, който ни дава право на самозащита. Тоест, тривиално и разбираемо, затова няма как да му се търсят кусури.

Но му е невъзможно и да се похвали, защото това би означавало, че Съединените щати излизат от този така наречен неутралитет - позиция, която САЩ се опитват да заемат през последните месеци.

В този контекст трябва да възприемем реакцията на специалния представител на Тръмп за Украйна - Кийт Келог, по отношение на тези събития, който се опита да внуши идеята, че САЩ предпочитат да избягват ескалация, а е невъзможно да бъде предвидена реакцията на Кремъл в този момент. И, повтарям,

за САЩ това е и сигнал,

че подобни специални операции могат да се провеждат и на тяхна територия. В края на краищата, Съединените щати, макар да имат различия във вижданията си с Русия по отношение на сигурността (контрол, инспекции и т.н.), са огромна държава. И подобна история може да се разиграе и на тяхна територия...

Затова, мисля, че в началото всички (лидери - б.р.) просто печелеха време и може би се надяваха, че това някак постепенно ще затихне от само себе си. Но всички наши партньори бяха до голяма степен объркани, тъй като тази ситуация е знак за промяна в правилата на играта не само за Русия, но и промяна в „правилата на играта“ за тях, най-вече за американците.