Огнян Минчев*

Първата чеченска война (1994-1996 г.) води до масови разрушения и жертви, както и до вълна на терор в цяла Русия. Втората чеченска война (1999-2000 г.) доведе до масово изтребление на цивилното население на кавказката република, до изравняване  със земята на столицата Грозни, до уродливи актове на масов терор в цяла Русия, постлали пътя за възраждане на диктаторско управление на Кремъл върху все още не отдъхналата си от болшевишкия апокалипсис огромна страна. Сепаратисткото ръководство на убития президент Дудаев е поразено, а оцелелите му лидери - прогонени в чужбина. Двете войни превръщат остатъците от традиционалисткото ислямско общество на Чечения в паравоенен лагер на въоръжени до зъби и силно криминализирани кланови мрежи, оглавени от поставения начело на републиката нов "силен човек" на Кремъл - Рамзан Кадиров. Днес най-яростните бойци за независимост на Чечения от Москва са превърнати в най-яростни - най-надеждни наемници на Кремъл във войната за подчинение на независима Украйна. 

Изоставянето на Украйна от Вашингтон и от Запада ще породи аналогична реакция

на алтернативна поляризация в украинската воля за свобода

и независимост, за която достойните синове и дъщери на Украйна плащат максимално високата възможна цена - цената на собствения си живот. Народът на Украйна има ясното съзнание, че неговата саможертва за собствената му свобода има изключително важно европейско и международно измерение. От оцеляването на украинската независимост се определя в решаваща степен възможността за оцеляване и демократично бъдеще на целокупна Европа, поставена под неизбежния натиск на възродената имперска агресия на Кремъл. Едно поражение на Украйна бързо ще се превърне в последващ ефект на доминото от поражения на страните в източна и централна Европа, в поражение за идеята и реалността на обединена демократична Европа. Отказът да се помогне на Украйна да изпълни своя дълг към самата себе си и по този начин да спаси от унизителна разруха и поражение цяла Европа ще доведе украинците до отчаяние, поражение и неизбежно озлобление спрямо тези, които обещаваха да направят "всичко, което могат" за да не допуснат реванша на събудената отново неоимперска Орда. Ако Кремъл успее да прегази оставената на произвола на съдбата - без оръжие и мотивация за съпротива - Украйна, много скоро след това можем да видим озлочестените защитници на украинската независимост в ролята на отмъстители за собственото си поражение, насочили своята ненавист срещу недостойно изоставилия ги Запад.

Тогава - тежко на всички ни!

Човешката психика е устроена така, че може да понесе по-лесно едно достойно поражение, отколкото едно лицемерно предателство. Ако тръгнете по дълъг, труден път с партньори, които са поели ангажимент към вас, вие разчитате на тяхната лоялност - нямате на какво друго да разчитате. Когато платите огромна цена в страдание и кръв и бъдете изоставени от тези, които са ви подкрепили - презрението, което изпитвате към тях е много вероятно да надхвърли и засенчи ненавистта, която сте насочили към истинския си враг. Днес "Голямата стара партия" - партията на Абрахам Линкълн и Роналд Рейгън във Вашингтон - е овладяна от примитивен и тесногръд изолационизъм и оглавена от хора, които нямат съзнанието за ролята, която тяхната страна - първата световна сила - е поела доброволно да играе в съвременния свят още след 1945 г., когато се превръща в лидер на Запада.

Америка е горчиво разделена,

поляризирана и нейните два лагера на противопоставянето са изпълнени с всеобщо недоверие и отрицание един към друг. В подобна среда начело на лидерството изплуват посредствени лидери и популисти-еднодневки, без съзнание за собствената си отговорност и за отговорността на своята страна като водеща световна сила. Вече седем месеца тези хора спират помощта за Украйна в американския Конгрес, която е подкрепа преди всичко за сигурността на самата Америка и нейните интереси в Европа и света, преди да бъде подкрепа за украинската борба за независимост. 

От другата страна, на политическата разделителна линия във Вашингтон имаме една администрация, която се съгласява да подава "на час по лъжичка" подкрепа за украинската съпротива - строго дозирано, да не би да се разсърди прекалено много кремълският агресор. Съветникът по националната сигурност на тази администрация напоследък посети Киев за да ... предупреди Украйна да не дразни "излишно" Москва с нападения върху петролните й инсталации - произвеждащи горивото за агресията. Сега не е модно да се дават морални оценки на подобни "жестове" - сега е време за "геополитически реализъм". Време, през което изпълзяха позитивистките гуру-та на realpolitik - в Москва, във Вашингтон, в Чикаго, че и в София. Има си хас - видяла жабата, че подковават вола... Според този реализъм с интелектуална дълбочина на епидермис "трезвата оценка" на националния интерес трябва да доминира здравия разум и способността за различаване на добро от зло в мащабните процеси на световна промяна, които поставят на невиждано изпитание самото оцеляване на човечеството и перспективата на общото ни бъдеще. Позитивизмът - "реализмът" е най-примитивната интелектуална манифестация на псевдо рационалния цинизъм. От него твърде лесно избуява и отраства формалното му отрицание -

различните дистопии на месианския тоталитаризъм.

Така днешният западен "реализъм" обилно храни разцвета на новите квазитоталитарни диктатури в Москва, Пекин, Техеран, които не биха имали и минималния шанс за успех в амбициите си. ...Освен ако не се възползват от ефектите на циничната геополитическа проказа на "релизма", играеща роля на идеологическа доктрина за разпадащата се западна вълна на глобализация от последния половин век. 

В тази международна среда на непосредствена и съдбовна опасност за собственото си съществуване, Европа бавно и противоречиво се събужда от наркозата на прекалено дълго продължилите илюзии. От безпочвените десетилетни очаквания, че кремълската сатрапия може да се превърне в партньор и дори съюзник на европейското обединение. От илюзиите, че с флиртове и търговски отстъпки може да се купи добронамереност и лоялност от страна на един людоедски режим като кремълския. От илюзиите, че с доброта и отзивчивост могат да бъдат омилостивени озлобените легиони на ислямисткия фанатизъм, целенасочено заливащи с огромни вълни нелегална миграция застаряващите и уязвими европейски общества.

Европа се събужда за тревожната реалност

на мащабното завладяване на нейния публичен форум от легионите на враждебна кремълска пропаганда и хибридна война, от мащабните вълни на източната търговска експанзия, от разгърнатите мрежи на глобалната организирана престъпност, алчно вкопчени в източването на натрупаното в продължение на половин хилядолетие европейско богатство.

В Европа вече има все повече гласове, призоваващи да се помогне спешно на Украйна за спиране на кремълската агресия, за спасяването на украинската независимост - а с това и на шансовете за оцеляване и перспектива на самия европейски проект. За съжаление, всяко събуждане в реалния свят е бавно и трудно. Европейските военни заводи са бездейни от половин век - защото в края на 90-те изглеждаше, че войната си е отишла завинаги. В Европа живеят 4-5 поредни поколения, социализирани в твърдото убеждение, че оттук нататък ще живеем в цветната градина на един красив европейски парк, населен с вегани и антилопи, без хищници, в който ще ходим на пикник, ще берем гъби и ще се обичаме. Ще избираме дали да бъдем мъже или жени, цветари или постмодернисти, ще забраним на кравите и на хората да отделят емисии и само частните джетове на богатите щастливи копелета ще отделят тук таме въглероден отпечатък...

За всичко това ще трябва да платим цена - толкова по-голяма, колкото по-късно се събудим и колкото по-бавно влезем в реалността на днешния ден. Засега е  спешно важно -

Украйна не бива да бъде озлочестена!

Тя трябва да получи реална и съществена подкрепа за съпротива, за оцеляване, за победа. Въпреки илюзиите на "цветните сънища", въпреки проказата на "геополитическия реализъм" и примитивния изолационизъм. Въпреки позора на алчните и преситени политически продукти на половин век глобално процъфтяване и самозабравяне. Ако не се справим - ще трябва да се сърдим единствено на себе си.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg