Илиана Славова

В края на ноември лидерката на БСП Корнелия Нинова призова напусналите партията да се върнат вместо да създават отделно обединение, както предлага експрезидентът Георги Първанов. Десетина дни по-късно групата на БСП в парламента отлъчи за инакомислие депутата си Явор Божанков, а малко преди това от партията беше изключен единственият неин кмет на столичен район Делян Георгиев. Апелът на Нинова „с капацитета на всички, да търсим обединение и сила вляво” влезе

 в остър дисонанс с реалността

Факт е, че българското политическо пространство е болезнено фрагментирано и е логично да има опити за консолидация. Въпросът е върху какво и в името на какво. В момента хората около Първанов не показват желание да откликнат на поканата на БСП, но за в бъдеще нищо не се знае, особено ако се смени ръководството на социалистите. Най-малкото  е възможен коалиционен формат.     

Пред подобно обединение, както и пред самата БСП стои изборът да заприлича на съвременните социалистически партии в Европа или все така да бъде трансмисия на руски интереси и мухлясали имперски миражи, каквито Кремъл лелее от векове. Но нека не забравяме, че БСП и АБВ имат сключени споразумения за сътрудничество с путиновата „Единна Русия“, които и до днес не са денонсирани. 

Самият Първанов в качеството си на президент договори с Путин прословутия „Голям шлем“ за трите мащабни проекта, които биха гарантирали дългосрочно зависимостта на България от руските енергийни доставки, ако бяха осъществени: АЕЦ „Белене“, нефтопровода Бургас-Александруполис и газопровода „Южен поток“. При това последният проект е с клауза директно застрашаваща  националната сигурност. Според бивши депутати, които са запознати с договора, в него е било вписано, че тръбите са руска собственост и Москва има право да разположи свои паравоенни формирования, за да ги охраняват. Тоест, договорено е силово руско присъствие на територията на НАТО, което от днешна гледна точка е и потенциален кримски сценарий на българска земя. (В случая с „Балкански поток“ поне това беше избегнато.) Ако се съди по коментарите на Първанов за войната в Украйна, геополитическият му компас все така сочи към Москва. А и сред избраните за координатори на новото обединение е Светлана Шаренкова – лично награждавана от Путин за лоялността й към Кремъл. Също и Емилия Масларова, която като министър в кабинета на Сергей Станишев договори с правителството на Москва България да предостави част от природния резерват Камчия за руски детски лагер – такава е официалната формулировка, в действителност комплексът е център за прокарване на руското хибридно влияние в региона. Ако добавим „миротворческия“ патос, с който Румен Петков, Татяна Дончева и Мая Манолова, заедно с гореспоменатите, повтарят руските тези за войната в Украйна, не остава никакво съмнение, че 

подготвяната лява алтернатива е скроена по руски,

не по европейски модел. С БСП тя няма същностни различия нито в геполитически план, нито в социалната реторика, но пък Първанов и хората около него воюват с Корнелия Нинова. 

Интересно е, че нейният вътрешнопартиен опонент Сергей Станишев я атакува от западна посока – за това, че сега БСП няма заместник-председател на Социалистическия интернационал и се намира в изолация сред европейското си политическо семейство. Същевременно той самият гласува срещу резолюцията на Европейския парламент, с която Русия беше обявена за държава-спонсор на тероризма, и така даде личен принос за изолацията на партията. От евродепутатите на ПЕС против документа гласуваха само 12 души, сред които са петимата български представители, излъчени от БСП. Предстои да разберем дали гласът „против“ на Станишев е тактика с оглед на бъдеща битка за лидерството в партията или за двата месеца след оттеглянето си от председателския пост на ПЕС е успял да загърби отговорностите си към европейските социалисти в угода на Кремъл. 

Във всеки случай е ясно, че в първите редици на БСП сега не би оцелял никой, който си позволява да подкрепя Украйна и да изрича нелицеприятни истини за Русия. Изключването на Явор Божанков от парламентарната група заради подобна позиция е показателно. 

Уважението към истината изисква да признаем, че Корнелия Нинова и групата на БСП заеха отговорна позиция като гласуваха за избора на председател на Народното събрание (за разлика от нарочената за модерна левица ПП). Така, колкото и да е парадоксално, направиха възможно и гласуването на военна помощ за Украйна. Беше избегната потенциална конституционна криза, която би засилила значително позициите на радетелите за 

президентска република – още един сценарий, на който в Кремъл биха ръкопляскали

 Беше защитена държавността, с което БСП се прояви като системна партия. Възможно е дори нежеланието на Нинова да бъде част от сценария за смяна на конституционния ред да е сред причините за атаките срещу нея от страна на настоящи и бивши бесепари. Едва ли е случайно, че ключова фигура сред критиците й е руският гражданин Георги Гергов, известен с близостта си с Румен Радев. Това не отменя констатацията, че 

обвързаността на БСП с Москва е токсична за България

и ще бъде така докато тази обвързаност не бъде разрушена. На сегашния етап шансовете за това изглеждат нищожни. При обединяване с Първанов и хората му обаче биха били нулеви. Подобно обединение би дало импулс не за създаването на левица по европейски модел, а за консолидиране на петата колона на Кремъл.   

Някога експремиерът Иван Костов отправи апел към  избирателите, включително към тези на БСП, като заяви, че българската демокрация има нужда от два крака – десен и ляв, за да може да тича. Въпросът за здравето на демокрацията ни днес е особено болезнен и следва да бъде адресиран както към лявото, така към дясното политическо пространство. Последното обаче е тема за отделен разговор.