Парламентът реши да бъде назначен особен търговски управител в "Лукойл", който да е отговорен пред Народното събрание и контролиран от него. 

Народните представители приеха на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Това стана с гласовете на 122 народни представители.

Особеният търговски управител ще бъде стриктно контролиран от Комисията по икономическа политика и иновации, както и от Народното събрание в цялост. Той ще бъде задължен да представя подробни шестмесечни планове за действие, които ще са неразделна част от договора за управление и ще бъдат приемани от Комисията по икономическа политика и иновации. Особеният търговски управител ще се избира по предложение на Министерския съвет, а в изключителни случаи, при които няма действащо Народно събрание, ще се назначава от Министерския съвет. 

Напомняме, съгласно законопроекта, българското правителство трябва да прекрати използването на дерогацията на Европейския съюз, която й позволява да внася руски суров петрол до края на 2024 г. Диверсификация на доставките на суров петрол и прилагането на правилата за достъп до отворена инфраструктура са ключови за осигуряване на конкуренция на българския пазар на горива, както и осигуряване на равнопоставен достъп до съхранение на рафинирани продукти и пристанищни услуги за всички търговци на горива. След прекратяването на концесионния договор с "Лукойл" за експлоатация на петролния терминал "Росенец" следващата стъпка е отпадането на дерогацията за внос на руски петрол и петролни продукти за преработка. В случай, че компанията не спази условието за пълна диверсификация на доставките на суров петрол, правителството ще трябва да постави рафинерията и всички останали активи, притежавани от "Лукойл", под държавен контрол чрез особен търговски управител.

Законопроектът е внесен от Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов, Делян Пеевски, Делян Добрев, Десислава Атанасова, Мустафа Карадайъ и Ивайло Мирчев. 

Преди законопроектът да бъде гласуван на първо четене не липсваха спорове и дебати.

Румен Гечев от БСП каза, че никой от вносителите не е казал защо се предлага това.

"Вносителите ги е срам за какво иде реч", смята той.

"Руският петрол идва у нас преработен, но на по-високи цени", поясни Гечев, като напомни, че "Лукойл" държи 40% от българския пазар на петролни продукти. "Ние ще извадим 40/100 от пазара на България и това няма да има ефект върху цените ли?", запита той.

Хамид Хамид от ДПС репликира, че не е вярно, че рафинерията е работила само с руски петрол. Той подчерта, че назад през годините сме достигали до използване на над 50% неруски петрол.

"Мит е, че тази рафинерия може да работи само с руски петрол", подчерта той, като коментира, че аргументът за увеличаване на цените е несъстоятелен.

Ивайло Мирчев от ПП-ДБ също се включи в дебата: "Вместо ние да имаме по-евтини горива, "Лукойл" с приходите си ги изнесе. Къде са тези 700 млн.лв., който "Лукойл" трябваше да внесе в българския бюджет? Нашата цел е "Лукойл" да мине на неруски петрол и да внася средства в нашия бюджет." - обясни той. Мирчев обвини БСП, че обслужват 4Лукойл".

Деян Николов от "Възраждане" каза, че партията им няма да подкрепи подобно решение, защото крие само заплахи за стратегически сектор за България.

Тошко Йорданов от ИТН заяви, че това, което се обсъжда, няма нищо общо с икономическата логика и те няма да подкрепят законопроекта. Той коментира, че дерогацията ни е дадена и е съгласувана с нашите партньори. Йорданов каза, че ако се откажем от дерогацията цените на горивата ще се увеличат. /БГНЕС