Претендиращите за десни български политици забравиха паметта и делото на големия антикомунист и борец за граждански права Илия Минев. Днес пред паметника му в София не се появи нито един политик, за да положи цветя и да сведе глава по случай 103 години от рождението му. Възпоменанието бе организирано от внука на Илиян Минев и  вестник "Свободно слово" и Български сбор „Георги Раковски”. Заупокойна в памет на правозащитника отслужи архимандрит Геврасий.

„На 5 декември 1917 г. се роди неповторимият Илия Минев. Той беше най-репресираният човек не само в България, но и в цяла Европа“, заяви Димитър Николов, директор на вестник „Свободно слово“.
Николов припомни, че Илия Минев е бил уважаван от сенатори от Републиканската партия на САЩ, които дори са искали да го предложат за Нобелова награда. „Комунистите, независимо от какъв цвят са червен или син, попречиха за тази инициатива. Той бе награден посмъртно с орден „Стара планина“ от българския президент Петър Стоянов”, добави Димитър Николов.

„Ти какво пожертва, за да има и утре България?” Това е тежкият въпрос, който ни завеща големият антикомунист и демократ Илия Минев. Антикомунистът излежава общо 33 години в затвори и концлагери, с което се счита за политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се даже преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела. На 29 години е осъден като враг на народа и получава доживотна присъда. 

Обиколил е всички затвори и лагери в държавата

1860 дни е прекарал в карцера, а 460 дни в гладни стачки.
Малко преди падането на комунистическия режим, през януари 1988 г.,  става основател и първи председател на Независимото дружество за защита правата на човека, единствената автентична некомунистическа организация в България. Идеята му за създаване на Дружеството възниква в затвора. В периода 1984-1985 работи активно по създаването на такава организация. През 1987 година Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека, описвайки циничното нарушаване на правата на българските граждани по време на режима на Тодор Живков. Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под домашен арест е в град Септември. На 11 януари 1988 в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ), което до падането на режима на Живков играе важна роля за организиране на редица протести и инициативи, разобличаващи античовешката същност на комунизма.

Впоследствие Илия Минев не е  допуснат до сформираната официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от 10 години до смъртта си. Този факт е едно от най-ярките доказателства за режисирания преход и създадената подставена опозиция от БКП. На това вероятно се дължи и днешният провал на дясното и липсата на истински лидери демократи, които вместо да крадат България са готови да я изграждат.
В пълна изолация, забравен от новите демократи, Илия Минев умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември.

На 9 декември 2002 г. в София е издигнат паметник на Илия Минев в градинката срещу НДК и хотел „Хилтън” между булевардите „България“ и „Черни връх“.

На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада носещ неговото име.

През 2000 г. президентът Петър Стоянов посмъртно го удостои с орден „Стара планина“ – I степен.

Но пред българските демократи, които забравиха делото му и до днес виси тежкият въпрос: „Ти какво пожертва, за да има и утре България?”