31 март 1923 г. може да бъде записан като паметна дата на входа на Съдебната палата в София. Тогава Третият Държавен съд произнася присъди на министрите от кабинета на Васил Радославов за участието на България в Първата световна война, шестима са осъдени на доживотен затвор, а останалите — от 10 до 15 години лишаване от свобода.

След поражението на България в Междусъюзническата война (1913) Васил Радославов оглавява коалиционно правителство, което остава на власт до 1918 г. и управлява страната по време на Първата световна война. Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.
След сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. Васил Радославов заминава за Германия. Въпреки това на днешния ден преди 90 г. е осъден от Третия държавен съд задочно на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. През лятото на 1929 г. е амнистиран. Всъщност по време на политическата си кариера Радославов попада в затвора и като министър на вътрешните работи в двете правителства на Димитър Греков и това на Тодор Иванчов (1899 - 1900). Радославов ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година някой си софийски съдия Георги Ив. Капчев има смелостта и го осъжда на 8 месеца затвор за нарушаване на Конституцията.
45 години комунистическата върхушка ни убеждаваше колко лошо и прогнило било българското буржоазно общество, а се оказва, че тогава съдът и прокуратурата са били наистина независими и са вкарвали в затвора министри, премиери и държавни чиновници за най-малки провинения. Историческа справка показва, че след Освобождението до 1944 г. пет премиери са лишавани от свобода и една дузина министри за престъпления срещу държавата.
След това 45 години комунистическата „справедливост” на Тодор Живков се изразяваше в това - сваления от един пост големец да го назначи на по-висок, или в най-лошия случай - да го направят посланик.
За 24 години уж демокрация българите се нагледаха на какви ли не извращения от управниците си, но няма нито един осъден министър, премиер или политик. За тях пребиваването във властта се оказа начин за забогатяване и ограбване на народа, но Темида не успя да издаде дори и една ефективна присъда. Затова в България и магистратите са за затвора.
Утре е първи Април и поне като лъжа българите искат да чуят, че някой съдия е пратил премиер и министри зад решетките.