Капитан I ранг о. з. Васил Данов

Беше месец след заграбването на Крим от руските войски. На конференция на Съюз „Атлантик”, посветена на европейската и регионалната сигурност, президентът Петър Стоянов припомни скритата съпротива срещу членството ни в НАТО. „Няма смисъл да се бърза. Нека първо да си оправим държавата, да влезем в ЕС и тогава ще мислим за НАТО“, казваха политиканстващи йезуити. „Сега стана ли ясно защо трябваше да направим всичко възможно, за да бъдем приети в Алианса?! Затова!“, отсече президентът Стоянов, визирайки драматичните събития в Украйна.

На 4 април 1949 г. във Вашингтон е подписан Северноатлантическият договор, влязъл в сила на 24 август същата година. Алиансът е създаден в резултат на инициативи, предприети от двете страни на Атлантическия океан. Общата загриженост за сигурността на Западна Европа в условията на постоянно влошаващ се политически климат довежда до подписване в Брюксел (март 1948 г.) на 15-годишен Договор за икономическо, социално и културно сътрудничество и колективна отбрана между Белгия, Франция, Люксембург, Холандия и Великобритания. 
През април следващата година канадският държавен секретар предлага Западният съюз да бъде заменен от атлантическа система за отбрана, включваща и държавите от Северна Америка.

Блокадата на Берлин от СССР

и други тревожни събития на Европейския континент подтикват американския Сенат на 11 юни 1948 г. да приеме т. нар. резолюция „Ванденбърг”, която призовава за “прогресивно развитие на регионалните и други колективни договорености за индивидуална и колективна отбрана” в съответствие с Устава на ООН и препоръчва “присъединяването на САЩ към подобни регионални и други колективни договорености”. 
На 25-26 октомври 1948 г. Консултативният съвет на страните от Брюкселския договор обявява “пълно единодушие по принципите на отбранителен пакт за района на Северния Атлантически океан и по следващите стъпки, които трябва да бъдат предприети”. На 10 декември във Вашингтон се откриват преговори по изготвяне на проекта за Северноатлантически договор с участието на страните по Брюкселския договор, САЩ и Канада. Дания, Исландия, Италия, Норвегия и Португалия приемат поканата да се присъединят към Атлантическия съюз. 
На 4 април 1949 г. министрите на външните работи на Белгия, Канада, Дания, Франция, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Великобритания и САЩ подписват договора, с който се създава съюз за отбрана на Западна Европа и Северна Америка. 
Гърция и Турция се присъединяват към договора през  1952 г., последвани от Федерална република Германия през 1955 г. Присъединяването на Испания е одобрено през 1981 г. През март 1999 г. в Пакта се включват Република Чехия, Унгария и Полша, а през март 2004 г. – България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Албания и Хърватия бяха приети през 2009 г., а на 29 март 2017-а Сенатът на САЩ одобри приемането на Черна гора, която ще стане 29-ят член на организацията. Балканската държава чака само одобрението на Холандия и Испания.
Други страни, изявили желание да станат членки на НАТО, са Македония, Босна и Херцеговина и Грузия.

Съюзът играе ключова роля за консолидиране и запазване на настъпилите досега положителни промени и за посрещане на бъдещите предизвикателства към сигурността: политика на потисничество, междуетнически конфликти, икономическа нищета, разпадане на политическия ред и разпространение на оръжията за масово унищожаване.
Основна задача на НАТО, несвързана с Вашингтонския договор, е предотвратяването на кризи и урегулиране на конфликти, в това число и посредством военни операции.
Освен за възпиране и отблъскване на агресия НАТО прибягва до употреба на сила и при други заплахи за сигурността, свързани с локална или регионална нестабилност, терористични актове, прекъсване на доставките на ресурси, враждебни информационни операции, саботаж и кибератаки.

Вече 13 години България е член на НАТО и охранява 354 километра от източната граница на Алианса. След агресията срещу суверенна Украйна и ускорената милитаризация на Кримския полуостров би трябвало

ръждясалата машина на военната модернизация да се завърти

на малко по-високи обороти.
Не би.

Непредизвиканата (като грешка в тениса) оставка на кабинета „Борисов 2” отложи модернизационните програми с N месеци или по-скоро с години. Финансовото светило Симеон Дянков заграби 37 % от военния бюджет, за да върже националния си баланс. Обидени от пренебрежителното отношение и от залостените хоризонти, подадоха рапорти и напуснаха войските близо 4 000 сержанти и офицери. Броят им още не е възстановен.
Дружните усилия на всички партии, изредили се да ползват предимствата на мнозинство в Народното събрание, допринесоха за отлагане, дискредитиране, профанизиране и проваляне на плановете за модернизация (трансформация, рИформа, превъоръжаване – изберете сами). 
Близо 15 години си говорим за закупуване на „нов многоцелеви самолет за нуждите на ВВС”. Но цяло поколение млади пилоти вече се пенсионира с 30-годишните несъвместими с натовската авиация и ПВО, омръзнали и на конструкторите си МиГ-29. 
Стоицизмът на храбрите Сухопътни войски се изчерпа до дъно, докато обясняваха на хора с „широко разтворени джобове”, че 40-годишните съветски танкове и бронирани машини няма как да дадат самочувствие и висок професионализъм на войниците, получили върхови оценки за героизма и трудолюбието си в международни операции на НАТО.
Бойният ни флот оцеля около удачното използване на трите старички белгийски фрегати, но в солената вода, която бързо разяжда желязо и общи приказки, са нужни нови кораби с модерна електроника, оръжейни системи и т. н.

До претъпкания с оръжия Крим са само 420 км.

Руски разузнавателни самолети редовно облитат крайбрежието ни и безпокоят дежурните сили. Трезви, критични бележки и препоръки отдавна отправят учени, генерали и старши офицери от запаса, политически и културни дейци. С компетентни статии и интервюта са открои проф. Тодор Тагарев, дългогодишен директор на ИПИО (Института за перспективни изследвания в отбраната). Може би затова преди няколко дни той бе освободен за седми (!) път от МО. Професор Тагарев, подайте заявление в Книгата на Гинес.

Точно преди 18 години кризата в Югославия беше в своя финален стадий: НАТО нанасяше въздушни удари срещу Сърбия на Милошевич. Тогава червеният депутат Илия Баташки развя черно знаме при гласуването в Народното събрание на решение за предоставяне на въздушен коридор за авиацията на Алианса. Председателят на БСП Георги Първанов размахваше плакат „НАТО вън!“. Днес синът на щангиста Баташки е новата надежда на столетницата в 44-то народно събрание. Живеем в несвършващ кошмар.

Организацията на Северноатлантическия договор е гаранция страната ни да се развива спокойно, без заплахата да посреща „зелени човечета”. НАТО е много повече от военно-политически отбранителен съюз. Той е ценностен ориентир, изскубнал ни от безидейния, васален  и олигархичен светоглед на бившия социалистически лагер. 
Чрез НАТО България стана интегрална част от цивилизована Европа, където идейно и генетично принадлежи от IX век на първото хилядолетие.

Снимка: БГнес