През 1924 г. с Определение № 1 на Върховен касационен съд на основата на Закона за защита на държавата са забранени БКП, Партията на труда, БКМС и техните синдикални и кооперативни организации.
Този идеалистичен опит по законодателен път да се спре настъплението на червената чума в България се оказва тотално неуспешен. Главен идеолог е правителството на Демократическия сговор, с министър-председател Александър Цанков. Ако Цанков си беше свършил читаво работа, днес българите трябваше да му издигнат паметник. Но резултатът от забраната е тъкмо обратен. Комунистите излизат в нелегалност и поемат по пътя на разбойниците - курс на въоръжена борба. Именно така се стига до преврата на 9 септември 1944 г., след който БКП се превръща във водеща политическа сила в страната.
На 2 април 1956 БКП провежда „историческия” Априлски пленум, на който уж се развенчава култът към личността на Сталин - респективно към Вълко Червенков в България. Реално обаче този пленум се превръща в отправна точка и начало на тоталното обсебване на цялата власт в държавата от Тодор Живков и партизаните от „Чавдар”. Пленумът дава всъщност началото на митологизирането на социализма, династията на Живков и създаването на една малка каста от неграмотни партизани, които окупират властта за десетилетия напред. Всички инакомислещи и грамотни личности в БКП се изметени и обявени за врагове, както преди това са смазани хората с друга политическа ориентация.
Митологизирането на този пленум получава и творчески образ, а цяло едно поколение поети, писатели, художници и музиканти се провъзгласява за “априлско”.
Още от От редактора
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин
Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България
195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес
Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?
Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен
Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел