На днешния ден през далечната 1875 г. апостолите на БРЦК взимат решение за избухване на Старозагорското въстание. Част от национално-освободителните борби на българите от османско иго, то е предвестник на Априлското въстание и Освободителната война.
В Букурещ на заседанието си от 12 август БРЦК преценя, че е настъпил благоприятен момент за общо въстание в България.
Определени са главните апостоли: Никола Обретенов - за района на Русе, Шумен, Варна и Разград; М. Сарафов - в Търновско; Панайот Волов - в Троянско; Ст. Драгнев - в Ловеч; Стефан Стамболов - в Старозагорско; Т. Стоянов и С. Танасов - в Сливенско. Планът предвиждал въстанието да бъде подкрепено с чети отвън, да се подпали Цариград от група, ръководена от Стоян Заимов и Георги Бенковски. Най-изтъкнати дейци на БРЦК – Христо Ботев и Иван Драсов се заели с организирането на самото въстание. Подготовката обаче не останала скрита от погледа на османските власти и те взели бързи мерки за неговото предотвратяване - засилили охраната по р. Дунав, извършили арести в редица краища.
На определената за бунта дата (14 септември 1875) ръководителите на Старозагорския революционен окръг се събрали в къщата на братя Жекови в Стара Загора и решили да изчакат пристигането на въстаниците от околните села и Чирпан и заедно с тях да излязат на Чадър могила, разположена в източната част на града. На 16 септември вместо очакваните 300 въоръжени бойци се явили само 24, а сформираните две малки чети предвождани от Руси Бакърджи и Хр. Шиваров били разбити от турците. Опити за надигане срещу поробителя били направени и в Русенско и Шуменско, но безуспешно. Търновският революционен комитет пък решил да отложи своите действия. По тази причина въстанието избухнало само в онези райони, където не било получено известието на търновци, и затова завършило с поражение.
Неуспехът на въстанието предизвикал остра криза в БРЦК. Христо Ботев си подал оставката, а след това комитетът на практика престанал да съществува. Въпреки поражението му обаче Старозагорското въстание изиграло не малка роля за засилване на общия революционен подем сред българския народ.
Фактор
В Букурещ на заседанието си от 12 август БРЦК преценя, че е настъпил благоприятен момент за общо въстание в България.
Определени са главните апостоли: Никола Обретенов - за района на Русе, Шумен, Варна и Разград; М. Сарафов - в Търновско; Панайот Волов - в Троянско; Ст. Драгнев - в Ловеч; Стефан Стамболов - в Старозагорско; Т. Стоянов и С. Танасов - в Сливенско. Планът предвиждал въстанието да бъде подкрепено с чети отвън, да се подпали Цариград от група, ръководена от Стоян Заимов и Георги Бенковски. Най-изтъкнати дейци на БРЦК – Христо Ботев и Иван Драсов се заели с организирането на самото въстание. Подготовката обаче не останала скрита от погледа на османските власти и те взели бързи мерки за неговото предотвратяване - засилили охраната по р. Дунав, извършили арести в редица краища.
На определената за бунта дата (14 септември 1875) ръководителите на Старозагорския революционен окръг се събрали в къщата на братя Жекови в Стара Загора и решили да изчакат пристигането на въстаниците от околните села и Чирпан и заедно с тях да излязат на Чадър могила, разположена в източната част на града. На 16 септември вместо очакваните 300 въоръжени бойци се явили само 24, а сформираните две малки чети предвождани от Руси Бакърджи и Хр. Шиваров били разбити от турците. Опити за надигане срещу поробителя били направени и в Русенско и Шуменско, но безуспешно. Търновският революционен комитет пък решил да отложи своите действия. По тази причина въстанието избухнало само в онези райони, където не било получено известието на търновци, и затова завършило с поражение.
Неуспехът на въстанието предизвикал остра криза в БРЦК. Христо Ботев си подал оставката, а след това комитетът на практика престанал да съществува. Въпреки поражението му обаче Старозагорското въстание изиграло не малка роля за засилване на общия революционен подем сред българския народ.
Още от От редактора
Забравихме ли 6 юли - денят, в който "танковете" и лъжата взеха главата на Петър Младенов
Паметните събития от 14 декември 1989 г. - големият протестен митинг в София - е запечатал със своята камера режисьорът Евгений Михайлов, преобърнали по някакъв начин историята на България
Бурмов става първият премиер на България: Дипломация между турското влияние и руската зависимост
Кабинетът, укрепил основите в устройството на страната, в много отношения се опитва да се освободи от шапката на руското влияние. Управлението е съставено от Батенберг под зоркото око но Русия, а решенията по вътрешнополитическата ситуация са съобразени с вижданията на цар Александър ІІ
Съединените щати честват 250 години държавност
На 4 юли 1776 г. Континенталният конгрес приема Декларацията за независимостта на САЩ