Евродепутатите, избрани от българските граждани, са длъжни във всички свои решения да защитават на първо място българския национален интерес. В случая с европейската интеграция на Северна Македония това се свежда до настояване за безусловно изпълнение от институциите на ЕС и от властите в Скопие на т.нар. Европейски компромис от 2022 г., който е системно атакуван от РСМ в посока промяна на Преговорната рамка и заобикаляне на т.нар. „merit-based“ интеграционен процес.

Компромисът и диалогичността са основни принципи, върху които функционира Европейският съюз. Също толкова европейско е фундаменталното правило да напредваш в интеграцията само и единствено на база собствени заслуги, да спазваш безусловно сключените международни договори и поети ангажименти.

Припомняме, че през 2022 г. беше постигнат т.нар. Европейски компромис, който създаде рамка за евроинтеграцията на Скопие. България направи значими отстъпки и с ясно изразена политическа воля и широк консенсус отново подкрепи най-близката си исторически държава в региона.

В изпълнение на поетите с този компромис ангажименти България:

- незабавно даде зелена светлина за одобряването на Преговорната рамка за Северна Македония;

- осигури подпитването (октомври 2022 г) на Договора за сътрудничество на Европейската служба за гранична и крайбрежна охрана (FRONTEX) с Република Северна Македония. Това е първият официален документ между ЕС и Северна Македония, подписан на езика съгласно Конституцията на Северна Македония, наравно с всички останали езици на ЕС. Факт, който без компромис на политическите формации в България не би бил възможен;

- на практика позволи на Европейската комисия да извърши предварителен скрининг на законодателството на Северна Македония относно съответствието му с правото на ЕС – процедура, която обичайно стартира след откриването на преговорите. С оглед ускоряване на процеса и водена от желанието за ускорена интеграция на Скопие София прие това да стане по-рано, което доведе до фактическото приключване на скрининга, без да е изпълнено условието за вписване на българите в Конституцията на Северна Македония. 

На фона на реални, добронамерени и добросъседски действия на България спрямо югозападната ни съседка, управляващите в Скопие не желаят да изпълнят своята част от поетите международни ангажименти и непрестанно търсят начини за тяхното ерозиране. В това число с използване на официални лица от ЕС, които последния по презумпция би трябвало на първо място да поставят интересите на Съюза и на страните членки. 

Докладчикът на Европейския парламент за Северна Македония Томас Вайц сам внесе предложение за изменение в последния си доклад, с което постави под въпрос втория протокол към Договора между България и Северна Македония, който самият ЕС е посочил като част от Преговорната рамка.

Предложените от депутатите поправки са публични в сайта на Европейския парламент.

С изменение 108 Вайц предлага в текста на бъдещата резолюция да бъде записано, че Европейският парламент „призовава правната служба на Съвета спешно да изясни всички неясноти относно правния статут на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство и приятелство между двете страни във връзка с процеса на присъединяване“.

Текст, който сам по себе си звучи безобидно, но защо се явява пречка?

В протокола изрично е записано, че следващата междуправителствена конференция, с която се приключва фазата по откриване на преговорите, ще се проведе едва след като Северна Македония впише българите в своята конституция. Протоколът беше приет в рамките на Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия по член 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония, проведено в София на 17 юли 2022 г.

Целта но този текст е да се постави начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония без Скопие да е изпълнил своите ангажименти и преди българите да са вписани в основния им закон.

Не може да не буди притеснение, че искането на Томас Вайц кореспондира изцяло с политиката на северномакедонския премиер Християн Мицкоски, както и на президента Гордана Силяновска-Давкова. Миналата година бившата депутатка Лиляна Поповска, свързвана с бившия премиер Никола Груевски, инициира процедура по оспорването на втория протокол. Жалбата ѝ бе приета за разглеждане от Конституционния съд на Северна Македония в кратки срокове. Поповска твърди, че протоколът противоречи на Конституцията, има неправилна правна форма и засяга въпроси на идентичността. Съдът обаче не се е произнесъл половин година по-късно. Тук възниква резонният въпрос дали докладчикът на ЕП не желае правната служба на Съвета да вземе решение вместо Конституционния съд в Скопие, така че евентуално благоприятна оценка в полза на Северна Македония да бъде представена като „европейско“ решение, а не като опит за заобикаляне на условията от държава кандидат за членство.

Също толкова смущаваща е и позициите на Скопие около процеса на изготвяне на миналогодишния доклад за Северна Македония, отново с автор Томас Вайц, от който стана ясно, че северномакедонският премиер е разполагал предварително с вътрешна поверителна информация в реално време за текстовете в документа:

- през месец май 2025 г. северномакедонският премиер Мицкоски заяви, че документът не се е появил просто така, а е плод на работа на Скопие, която продължавала повече от 10–11 месеца, тоест почти година;

- на 6 юни 2025 г. външният министър Тимчо Муцунски призна, че правителството и лично премиерът Мицкоски поддържат директна комуникация с „огромен брой депутати“ от най-големите европейски партии;

- на 26 юни м.г. той посочи: „Провеждаме организирана активност и съм говорил с всички в Брюксел. Успях да амортизирам удара, който някой искаше да нанесе върху македонската идентичност и език, формулирайки ги като „модерни“ или „сегашни“ (в доклада за Северна Македония)“.

В тазгодишния си доклад Вайц предлага също следния текст (изменение 124): „повтаря призива си за засилване на способността на ЕС да действа чрез въвеждане на частично гласуване с квалифицирано мнозинство в области, свързани с процеса на присъединяване, включително чрез премахване на изискването за единодушие в междинните етапи на процеса на разширяване при вземане на решения за откриване и закриване на отделни преговорни клъстери и глави;...“.

В изменение 214 пък докладчикът подчертава „задължението на всички държави членки на Съвета на Европа, включително държавите членки на ЕС, както и страните кандидатки и потенциални кандидати, да изпълняват своевременно неизпълнените решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)“, като добавя, че всякакви законодателни промени трябва да бъдат съобразени с международните стандарти, препоръките на Венецианската комисия и на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН).

Похвална е загрижеността на Вайц за изпълнението на решенията на ЕСПЧ, но подобни формулировки нямат място в документ,  чиято функция е единствено и само определяне на готовността на Скопие да бъде част от демократичните европейски държави.

За всички е ясно, че макар „държавите членки“ да не са изрично посочени, текстът на предложение 214 очевидно реферира към България и групата дела на ОМО „Илинден“ в ЕСПЧ. Неприемливо е докладчик на Европейския парламент да налага задължения на държава членка или да я оценява в рамките на доклад за страна кандидат. Тези текстове изцяло се вписват в реториката на Скопие, с което Вайц поставя под съмнение вече договорени елементи от преговорната рамка, а от друга страна Северна Македония не се съобразява с препоръките на Венецианската комисия и ЕКРН. 

Крайно неприемлив е опитът за заобикаляне на единодушието при вземане на решенията относно преговорния процес с държава кандидат, която от години отказва да спази приетата от самата нея Преговорна рамка.

При изготвянето от Томас Вайц на миналогодишния доклад за Северна Македония нито един представител на България в европейските институции не пое отговорност за допускането на формулировката „македонски идентичност и език“ във финалния му вариант в Комисията за външна политика (AFET), за каквито Европейският парламент няма компетенция да се произнася. Трябваше да се стигне до гласуване в пленарна зала, така че лобистките текстове на Скопие да бъдат премахнати от резолюцията.

Този път съгласие с „компромисен“ вариант или пълно отстъпление от поправките отваря вратата за непредвидими и неконтролируеми последствия.

България като отговорен участник в международните отношения и предвидим член на ЕС изпълни своите ангажименти от Европейския компромис. Българските евродепутати не трябва да стават съучастници в усилията на Скопие за неизпълнение на поетите международни ангажименти и за прехвърляне върху София на последствията от собствената си неспособност.

Предизборната кампания в България не освобождава от политическа отговорност българските евродепутати, а такава винаги се търси от поколенията. /БГНЕС