Димитър Попов

Борисов не успя да вкара Пеевски във властта официално, с което пропадна напълно намерението му да стабилизира управлението за пълен четиригодишен мандат и да постави БСП и ИТН под контрол в една четворна коалиция. Пеевски пък не получи нищо от това, което очакваше – нито ръководство в парламентарни комисии, нито участие в изпълнителната власт, нито дори символично място в четворна коалиция. Няма никакво съмнение, че

 и двамата са недоволни

 от тази ситуация и ще я приемат за провал.

За Борисов негативите са очевидни. Първият е, че с емоционалните си изпълнения около изборите в Пазарджик той се изложи лично. Накратко казано, той предварително каза - Хоп, а после не скочи. Остава впечатлението, че заканите му да преформатира властта не са били плод на анализ и на план, който вече е в ход, а на несъгласувани емоционални излияния на обиден човек. Това го постави в ситуация на провален лидер, който не управлява процесите около себе си и дори не може да ги планира хладнокръвно. В общественото съзнание Борисов си е изградил образа на политик, който знае какво прави, а сега стана ясно, че ситуацията контролира него, а не той нея. Това е негатив, който със сигурност ще се калкулира и сред избирателите.

Вторият негатив е, че стана публично известно как малките партньори

 БСП и ИТН пет пари не дават за пълния мандат,

 който Борисов е обещал. Те са окупирали няколко министерства, назначават си там партийните партизани, правят свои политики и много вероятно усвояват всички средства, до които партизаните се докопат. Публичното признание, че премиера не управлява всички министерства, а само тези на ГЕРБ означава, че правителството е просто хранилка за малките партии, а цялата отговорност за неговата работа я носи ГЕРБ като мандатоносител. Това е напълно неприемлива за Борисов ситуация, и тъй като тя не беше променена след неговите закани за преформатиране, негативите тепърва ще се трупат върху неговата партия.

Правителството остана правителство на малцинството, което означава, че в бъдеще пак Борисов трябва да се договаря за подкрепа с амбициозния Пеевски, който може да бутне управлението когато реши. БСП и ИТН щяха да имат такова задължение само ако коалицията беше станала четворна, и тъй като това не се случи, късата клечка остана пак в ГЕРБ. 

За Борисов преговорите с Пеевски никак не са лесна работа. Изключително трудно е да искаш гласове от партия, на която не даваш нищо – нито в парламента, нито в изпълнителната власт. Очевидно трябва да осигуряваш други задкулисни позитиви на лидера, понякога да правиш „мили очи“, а това крие огромни рискове да създадеш усещането, че си зависим от него, и дори че в някакъв момент онзи отсреща те е сложил на каишка. По принцип Борисов е балансьор и е свикнал да съчетава несъчетаеми интереси във властта. Това обаче е силно изнервяща работа и когато негативите от тази роля станат повече от позитивите, съвсем естествено е да ти дойде до гуша и да хвърлиш кърпата. 

Истината е че със създаването на тази тройна коалиция Борисов направи саможертва в някакъв смисъл. Той искаше на всяка цена редовно правителство в една силно разклатена от непрекъснати избори държава. Надяваше се изглежда, че това да бъде оценено и от партньорите, и от опозицията, но не стана така. Партньорите извиват ръце както се вижда, а ППДБ продължават да клатят лодката винаги когато могат. Същото правят и от Възраждане. Освен това атаките на опозицията не засягат БСП и ИТН, а само ГЕРБ, което е допълнителен негатив за Борисов и очевидно го изнервя много. В тази ситуация едва ли от ГЕРБ искат да стоят дълго време в това правителство разкрачени – между БСП и ИТН от една страна, и ДПС Ново начало от друга. Такъв стоеж със сигурност ще се отрази и в социологическите проучвания накрая и Борисов го знае много добре.

Що се отнася до Пеевски, провала му да влезе във властта официално го е убедил, че в този парламент

преформатиране на управлението с негово участие е напълно невъзможно

 Какво спечели той от кризата след Пазарджик? Нищо! Няма ръководни постове в парламентарните комисии, няма участие в изпълнителната власт, няма и формално участие в коалицията, която си остана тройна, а не четворна. За амбициозен лидер като него това си е негатив отвсякъде.

Някакво утешение са медийните сюжети, че той бил погълнал ГЕРБ и еднолично управлявал държавата. Няма как обаче партия, която няма и един председател на комисия в парламента, нито пък има министри в правителството, да управлява държавата. Така че тези сюжети са забавни вероятно за някого, но нямат нищо общо с истината. А тя е само една –ДПС Ново начало зависи от Борисов и от това дали той ще ги легитимира в една управляваща коалиция с ГЕРБ. Видя се, че това сега не се случи. В бъдеще може да стане само с други партньори, в друго управление, в друг парламент, и това струва ми се на Пеевски му е съвсем ясно.

Така очертаната ситуация предполага, че и Борисов, и Пеевски не са доволни от сегашното статукво и имат основания да търсят промяна. Това може да се случи само след задължителни 

предсрочни избори догодина

 Снимките им заедно и заричането за пълен мандат са просто за заблуда на медиите, които често приемат такива символни знаци за свършени факти.

Въпросът вече е не дали, а кога ще бъдат предсрочните избори. Най-удобната дата изглежда следващата есен, когато са и президентските. Има няколко очевидни ползи и за ГЕРБ, и за ДПС догодина да има избори две в едно. Първо, както винаги се случва на смесени избори, ще има по висока избирателна активност. От нея печелят по големите партии, докато малките губят своята относителна тежест в проценти. Тъй като МЕЧ, Величие, БСП, АПС и ИТН са на прага на четирите процента, има голям шанс те да не влязат в парламента изобщо. Това със сигурност ще опрости много политическата ситуация и ако останат четири или пет парламентарни партии, съставянето на управленска коалиция ще бъде много по-лесно. А ако ГЕРБ и ДПС са първа и втора сила, става възможна и двойна коалиция между тях.

И второ, смесените избори ще се правят от служебно правителство, назначено от Радев, но по домовата книга, която в момента от ГЕРБ запълват предвидливо с подходящи хора. Това правителство ще организира сложни избори, срещу които сигурно ще има обвинения за манипулации, корпоративен вот, купени гласове и прочие. ГЕРБ и ДПС обаче няма да поемат никаква вина за тях, защото правителството не е тяхно, а на Радев.

Такава е логиката в момента. Винаги има, естествено, и емоционален момент, който може да обърка нещата и да докара предсрочните избори още през пролетта. Ако на Борисов не му издържат нервите като медиатор между настръхнали за власт партии, той може да хвърли кърпата по бързо от очакваното. Неговото емоционално изпълнение след Пазарджик  подсказва и за такъв сценарий, така че прогнозите за догодина са за предсрочни избори или през пролетта, или през есента. 

За пълен мандат на този кабинет обаче и дума вече не може да става!