Днес се навършват 115 години от рождението на Димитър Димов – по призвание писател и драматург, по образование ветеринарен лекар и професор по анатомия.
Роден в Ловеч на 25 юни 1909 г. неговите родители Тотю Димов и Веса Харизанова едва ли виждали в малкото особено дете автора на едни от най-интригуващите романи в съвременната българска литература.
Останал рано сирак, тежестта за възпитанието и образованието му пада върху майката. Като малък той е тихо момче, което обича да се усамотява. През ученическите си години проявява интерес към естествените науки, а в гимназията интересите му го срещат с трудовете на Зигмунд Фройд.
Силно влияние върху търсещият млад човек оказва вторият съпруг на майка му – Руси Генев. Той е български офицер, който след войните работи като тютюнев експерт, от когото бъдещият писател получава изчерпателни познания за един от забележителните си романи – „Тютюн". Но интересът към словото и литературата на майка му отключват у момчето чудак, както често го описват близките му, страстта към писането.
Докато през деня работи, вечер Димитър пише усърдно и така се стига до първия му и може би най-обсъждан роман -"Тютюн", който след време бива определен като "Случаят".
Той се появява изненадващо, защото не отговаря на приетите стандарти. Най-неочаквано един писател, който доскоро е смятан за буржоазен, макар и вече убеден привърженик и изразител на комунистическата идеология и член на БКП, се впуска в актуалната тема и я пресъздава реалистично. Романът се чете, но процесът заплашва да излезе извън контрола на "компетентните".
В този случай се включва дъщерята Теодора, която години по-късно описва пред Impressio ситуацията така: "Въпреки идеологическата цензура, през епохата на социализма в България твориха истински талантливи писатели, съизмерими с най-доброто в света. Всъщност, една от съществените характеристики на таланта е именно това, да се прояви въпреки трудностите и препятствията, да свети в мрака."
Постепенно приоритет в живота на Димитър Димов завинаги остава писането. След „Тютюн“ се раждат още два романа – „Поручик Бенц" и "Осъдени души", които получават заслужено признание, въпреки че не предизвикват бурните дебати, с които е запомнена творбата му "Тютюн". Двата романа са по-скоро психологически. Дълбаят в човешката душа, а героите не се борят с класови врагове и не изпълняват партийни задачи.
Димитър Димов напуска този свят на 1.04.1966 година, оставил трайна диря в съвременната българска литература. В архивите му се съхраняват два недовършени романа, както и планове и ръкописи за две научни разработки върху теорията на отражението. Той завещава на идните поколения и над 20 научноизследователски труда в областта на ветеринарната медицина.
Още от Арт Фактор
Том Круз взе големия медал на Aéro-club de France за принос към авиацията
Американската кинозвезда получи отличието на Aéro-club de France, подобно на Джон Траволта и Леонардо ди Каприо за това, че е вдъхновил пилотите на бъдещето
След интриги на Деса Радева министърът на културата Бачев смени шефа на политическия си кабинет
Продуцент на Слави Трифонов Диана Младенова заема горещия стол
Ричър Гиър на наградите "Гоя": Америка сега е много тъмно място, президентът е гамен
Гиър получи статуетката за цялостен принос към киното, а филмът "Емилия Перес" спечели наградата за най-добра европейска кинотворба