Януари може да бъде обявен за месец на българските дисиденти и мъченици на комунизма. По някаква невидима случайност през първия месец на годината напускат света двама от най-автентичните и емблематични български антикомунисти  Илия Минев (6 януари) и Стефан Вълков (11 януари).

Днес се навършва 12 години от смъртта на Стефан Вълков, известен като българския Нелсън Мандела. Прекарал е 21 години в комунистическите затвори и лагери на смъртта, на 16 януари 1988 година заедно с Илия Минев основават Независимото дружество за защита правата на човека – единствената автентична дисидентска организация по време на режима на Живков, която не бе контролирана от Държавна сигурност. След смъртта на Илия Минев Стефан Вълков поема лидерския пост в дружеството. 

Ето какво пише за себе си антикомунистът в открито писмо до Ахмед Доган, което в. „Труд” отказва да публикува през 2004 г.:

„Моят антикомунизъм започва от 1939 г. като легионер. На 9 септември 1944 г., на 19-годишна възраст бях задържан и пребит на няколко пъти. Без следствие и обвинение, тези на които по-късно ще служите, ме изпратиха в пловдивския затвор. От там – в първия концлагер на „Нова България“ край гара Белица, после в Дупница и накрая в София. „Освободиха ме“ на 31.12.1945 г., за да ме мобилизират като трудовак. Не излезнал още от казармата, бях арестуван като горянин във връзка с асеновградската конспирация и  смъртната ми присъда замениха с доживотна, поради младежката ми възраст. По същата конспирация бяха издадени 13 смъртни присъди. 11 от тях бяха изпълнени. Двама оставиха на доживот, защото бяха над 70 години. От тази присъда изтърпях 15 години при усилено строг режим. Вие, многострадални другарю Доганов, може би не знаете, че освен строг, има и усилено строг режим? След като отново ме „освободиха“ в края на 1962 г., бях съден още два пъти и така ми се събраха общо 21 години затвор, за чиито ужаси фантазията Ви е бледна. 

Това изстрадана биография ли е или стъкмена, др. „Сава“?

В допълнение ще кажа (колкото и нескромно да Ви прозвучи),  изпитите в тия ком-“университети“ издържах блестящо – с цената на младост, здраве и живота дори. (Дадох многократни доказателства, че съм готов да го пожертвам в името на идеала и честта). Затова, би ми било обидно, ако някой поиска да сравнява Вашите и моите страдания. Не Ви обвинявам, че не са Ви изпращали в последния кръг на болшевишкия ад, но не мога и не бива да Ви се прощава, затова че сте приели копоите на ДС да Ви снабдят с агентурен псевдоним „Сава“.