Парадоксален е фактът, че БСП получава абсолютно мнозинство на фона на скромните 36.2% за СДС, което е разочароващо и в противоречие с категоричната победа на антикомунистическите сили в Централна Европа
На 10 юни 1990 г., се провеждат първите свободни демократични избори след падането на режима на Тодор Живков и едва прохождащата у нас демокрация.
В този ден е първият кръг от избор на Велико народно събрание (ВНС), което написва новата Конституция на Република България. Гласуването е по т.нар. механично комбинирана система – половината от 400-те депутати се избират по пропорционалната система, а другата половина - мажоритарно.
ВНС работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. В изборите участват 6 976 620 от всички, имащи право на глас. БСП получава 47,1% от гласовете, СДС – 36,2%, ДПС - 5,75% БЗНС - 4%, Отечествен съюз - 0,5%.
Като мандати това са: за БСП 211 депутатски места, за СДС – 144, за ДПС – 23, за БЗНС – 16, за Отечествен съюз – 2, двама независими, 1 от Отечествената партия, 1 от СДП (немарксисти).
БСП получава абсолютно мнозинство във ВНС. Сравнително неголемият изборен резултат от 36,2 % за СДС е разочароващ и е в разнобой с категоричната победа на антикомунистическите сили в Централна Европа.
И до днес има две версии за случилото се. Според някои от хората от десния спектър преименуваната комунистическа партия организира мощна изборна манипулация, за да запази властта в ключовия за развитието на България момент. Левите пък са на мнение, че радикализмът на новите партии е изплашил хората извън големите градове и затова хората в провинцията са дали гласа си за БСП.
Политическото противопоставяне между БСП и СДС предопределя нестабилността на институциите в първия период от българския преход, когато започва и един необуздан преход на елитите. Едно след друго се сменят правителства: две на БСП, оглавени от Андрей Луканов (6 февруари - 22 декември 1990 г.), коалиционно, оглавено от Димитър Попов (20 декември 1990 - 8 ноември 1991 г.), на СДС, оглавено от Филип Димитров (8 ноември 1991 - 30 декември 1992 г.), експертно на Любен Беров (30 декември 1992 - 17 октомври 1994 г.), служебно на Ренета Инджова (17 октомври 1994 г. – 26 януари 1995 г.), на БСП, оглавено от Жан Виденов (26 януари 1995 - 12 февруари 1996 г.).
Не успяват да изпълнят пълния си мандат и първите парламенти, разтърсвани от скандали, разпадане на парламентарни групи, създаване на нови партии.
Тази картинка много напомня на случващото се през последните три години у нас, а резултатите от изборите вчера (на 9 юни 2024 г.) са сериозен повод да направим прочит на така й не случилия се демократичен преход в България 34 години след 10 юни 1990.
Още от От редактора
Бурмов става първият премиер на България: Дипломация между турското влияние и руската зависимост
Кабинетът, укрепил основите в устройството на страната, в много отношения се опитва да се освободи от шапката на руското влияние. Управлението е съставено от Батенберг под зоркото око но Русия, а решенията по вътрешнополитическата ситуация са съобразени с вижданията на цар Александър ІІ
Съединените щати честват 250 години държавност
На 4 юли 1776 г. Континенталният конгрес приема Декларацията за независимостта на САЩ
Умира Георги Димитров, но истината за неговата роля все още разделя България
77 години след смъртта на Вожда, както още са го наричали, българските историци отказват да направят обективен прочит на живота и делото на Георги Димитров, а Кремъл отказва да разсекрети документи около смъртта му