„Върви, народе възродени” е най-възторженият химн, за който се сещаме на днешния празничен ден 24 май – Празникът на буквите. Как е обаче е бил създаден той и как се превръща от стихотворение във всенароден химн, историята припомня БГНЕС.

Текстът е създаден на 15 май 1892 г. от големия български писател Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия. Той написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“, което ще същата година е публикувано в списание „Мисъл“.

Думите обаче придобиват известност няколко години по-късно, когато учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към тях. Историята разказва, че това е станало спонтанно, през 1901 г., в час по пеене в Ловченското мъжко училище. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението, учителят-композитор внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена от своя композитор, а учениците бързо я разучили.

Така се ражда всеучилищният химн „Върви, народе възродени”, от тогава досега няма празник, на който да не е изпълнявана.

Според някои източници това е станало за първи път официално на 11 май 1901 г., когато Църквата почита Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий, като празничен химн за възхвала на делото им и на българската просвета. През 1902 г. за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

Заради атеистичните убеждения на новата власт, след 1944 г. части от текста са променени. Така „и Бог ще те благослови“ е заменен с „напред и все напред върви“, а думите в четвъртия куплет „Духовно покори страните, които завладя с меч“ стават „ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“. Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките. Това обаче е вече история.

А „Върви, народе възродени“ си остава най-възторженият и любим на българите химн, с който всички ние посрещаме нашия най-светъл празник.