Сложна схема от кухи кредити, фирми бушони и свързани лица е довела до източването на 4 млрд. лева от КТБ и фалита й. Това е една от констатациите в доклада на временната анкетна комисия за проверка на Корпоративна търговска банка (КТБ), който бе внесен в деловодството на парламента в края на вчерашния работен ден, съобщава Нова ТВ.

Депутатите пренесоха на хартия твърденията си, че в продължение на години Цветан Василев е използвал КТБ като персонален банкомат. Според доклада банкерът - мажоритарен акционер, основно е финансирал сам себе си, като огромна част от отпуснатите кредити били раздавани срещу малко или никакво обезпечение на фирми, свързани помежду си и със самия Василев, а със средствата той е придобивал реални предприятия и имоти.

Много от тях били създадени броени месеци, преди да получат милионни заеми. Често одобрението се давало буквално в деня на искането. След това милионите се връщали обратно през други фирми, за да финансират бизнес начинания на собственика и кръга му.

На фирми бушони били раздадени над 3.5 млрд. лв. А за да има пари, се привличали нови и нови депозанти с нереално високи лихви.

С допускането и непресичането на тези практики се е дала възможност банката да функционира като пирамида, заключава анкетната комисия.

В документа се казва още, че БНБ, ДАНС и Комисията за финансов надзор имат вина за аферата КТБ заради това, че не са изпълнявали ефективно функциите си, не са забелязали системните нарушения и това, че са отпускани кредити без обезпечение на фирми, свързани с Василев. "Не става въпрос за липса на професионализъм, а за пълна безотговорност и бездействие", пише още в доклада. Освен това ДАНС е подала няколко сигнала , но обвинението не е предприело никакви дейности.

Към 20 юни 2014 г. управляващи дружества не притежават акции от капитала на КТБ. По данни на КФН по отношение на КИС инвестиции в акции на КТБ към 20 юни 2014 г. имат два договорни фонда, като единият притежава 4 броя акции, а другият 102 броя акции.

Към 20 юни 2014 г. фондовете за допълнително пенсионно осигуряване нямат преки инвестиции в акции на КТБ. Две пенсионно-осигурителни дружества имат инвестирани собствени средстрва в акции на КТБ, като едното притежава 193 броя акции или 0,003% от издадените от емитента акции, а другото 4 128 броя акции, представляващи 0,06% от издадените от емитента акции. КТБ не е емитирало облигационна емисия. В счетоводните разчети на банката не се съдържа информация за задължения по облигационен заем, съответно КФН не разполага с информация, както и не е потвърждавала проспект на издадени от банката дългови ценни книжа, се констатира още в доклада.

След гласуването в пленарната зала докладът ще бъде изпратен в прокуратурата, за да улесни работата по делото.