Димитър Попов

Всяка власт развращава, абсолютната власт развращава абсолютно, казва Шарл Монтескьо. Случаят „Боташ“ и служебните правителства на Радев са доказателството, че той е бил абсолютно прав. 

През 2021, 2022 и 2023 година Румен Радев имаше абсолютна власт. Той назначи еднолично изпълнителната власт – включително министри, шефове на специални служби, на армията, на полицията, на държавните дружества. И понеже нито един от хората във властта не беше минал през избори, всички те бяха хора, 

лично предани на Радев

Парламентарен контрол върху властта нямаше, защото партиите не можеха да създадат функциониращо Народно събрание. Парламентът съществуваше по няколко месеца и то само номинално, колкото да се разпусне до следващите избори. За да блокира изцяло законодателния орган, Радев излезе на улицата с вдигнат юмрук и събра зад себе си една вълна от лумпени, които гласуваха за хаос и за политическа криза, маскирани като промяна.

Съдебната власт – третия стълб на демократичната държава, на практика мина под крилото на президента и с малки изключения, му позволи да гази конституцията както намери за добре. Случаят с назначаването на Кирил Петков за премиер и последвалото решение на Конституционния съд, че това е нарушение на конституцията, останаха без последици именно защото съдебната система се беше примирила с абсолютния деспот Радев.

Договорът с „Боташ“ е най- видимия резултат от това до какво води едноличната власт на самозабравил се деспот. Тъй като съм писал много за параметрите на този договор, сега ще спомена само неизвестните неща, които не се чуха в парламентарното изслушване тази седмица. Едното е, че самият договор е 

написан в Истанбул под диктовката на Газпром,

 а на българския министър в София е изпратен само за подпис. Второто е, че на заседанието на МС финансовият министър е нарекъл договора финансово неизгоден за страната и е гласувал с особено мнение, а от Булгаргаз и от Булгартрансгаз дали справки на министерството, че енергетиката няма нужда от толкова много газ и по тази причина те са против да го подпишат. Третото е, че премиерът Гълъб Донев и министърът на енергетиката Росен Христов – и двамата лични назначения на Радев, са приели договора на абсолютно юнашко доверие и са убедили несъгласните да си траят. И четвъртото е, че според слуховете самият Румен Радев, който не бил притискал по тази тема нито Деница Златева, нито Росен Христов, е получил идеята за договора от Москва, а е разработил подробностите пряко на среща с Реджеб Ердоган.

Сега задайте въпроса „кой печели“ и бързо ще откриете на кого този договор е свършил работа. 

Най-големият печеливш е „Боташ“

 Турската газова компания получи достъп до българската газопреносна мрежа срещу много ниски тарифни такси; стана конкурент на Булгаргаз на българска територия и получи трасе за износ на своя газ за Румъния; продаде достъпа до своята газопреносна мрежа на България срещу 10 пъти по - високи тарифи; сега печели по 1 милион лева дневно без да си мръдне пръста.

Другият печеливш – Газпром

 По онова време Газпром беше под санкции заради войната в Украйна и повечето европейски държави започнаха да купуват втечнен газ от САЩ. В България също се готвехме за смяна на трасето. За да запазят 100 процентния си контрол върху българския газов пазар, в Газпром измислиха схема как да маскират своя газ като американски. Чрез договора с Боташ това се случи по перфиден начин: купуваме на много висока цена американски втечнен газ на турски терминал; после Боташ го прибира в своите хранилища, а на нас ни го заменя с евтин руски газ, който турците тогава получаваха в изобилие, и по своите тръби ни го доставя маскиран като американски. 

Доказано е вече, че този договор не може да бъде развален, защото от Газпром и Боташ са добавили редовната клауза– плаща се дължимото накуп за 13 години напред и тогава го разваляш. Доказано е също, че от една година Булгаргаз не може да плаща дължимите вноски и ако го направи, ще фалира. 

Изслушването на тези факти в парламента беше политическото шоу, което публично очерта мащаба на щетите за страната и имената на замесените в тази грандиозна афера. Сега обаче би трябвало 

да се случи и съдебната част на тази сага

 Според юристи, евентуално обвинение срещу подписалите договора може да се повдигне само по член 220 от НК за безстопанственост. 

„Чл. 220. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 26 от 2010 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от три до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.“

Не съм юрист, обаче този член ми се струва доста „мек“ за хора, които са нанесли вреда на държавата си от 4 милиарда лева и са гарантирали фалита на Булгаргаз, който е ключова компания за българската национална сигурност. А определението, че неизгодният договор е сключен „съзнателно“, би трябвало да повдигне и дебат за мотивите на Радев и компания. Защо президентът е поел политическата отговорност, а подписалите са поели и наказателна отговорност за тази огромна вреда, която причиняват на България? Какви са мотивите им да подпишат договор, от който печелят чужди държави, а не тяхната?

Веднага се сещам, че печелившите от договора – Русия и Турция, може би са мотивирали някак участниците в договарянето. Под каква форма са го направили аз не знам, но ми се струва, че съответните органи би трябвало да са проверили този казус. Защото ми изглежда много неуместно да говорим за висши държавни служители, които си „слагат главите в торбата“ просто ей така, защото си падат по неизгодните сделки. Практиката сред българските политици показва друго:

 те нищо не правят даром

 и всеки техен подпис струва нещо на отсрещната страна. В тази връзка, сред изброяваните мотиви в Наказателния кодекс, съществуват и такива като корупция и служене на чужда държава. Следователно подписалите договора и техния ментор трябва да бъдат проверявани и по други членове от Наказателния кодекс, където са предвидени доста повече години затвор. 

Засега обаче съдебната фаза на случая „Боташ“ е под въпрос, защото от прокуратурата мълчат по този казус, няма изявление и от ДАНС. Дано всичко не приключи само с парламентарните дебати и обвиненията по медиите. Време е да стигнем поне веднъж до осъдителни присъди за хора, които предават националните интереси и продават държавата по безобразен начин. 

Иначе ще потвърдим още една констатация на Монтескьо - че всеки народ си заслужава съдбата. Нашата изглежда е покорно да търпим тарикатите, които ни бъркат по джобовете с такива сделки, и да повтаряме като папагали след купените медии, че те са борци срещу корупцията и надлежни патриоти.