Закона за мерките срещу изпирането на пари ще обсъждат днес депутатите в парламента. Целта му е засилване на превенцията за изпирането на пари и финансирането на тероризма, борбата срещу корупцията, по-ефективно отчитане на рисковете, увеличаване капацитета на компетентните национални институции за анализ и обмен на информация.

Една от основните цели също е запазване стабилността на обществото чрез предпазване от терористични актове и недопускане на финансирането им.

Не на последно място е и повишаването на прозрачността и отчетността на юридическите лица и другите правни субекти, които са регистрирани на територията на страната или управляват имущество в страната, както и повишаване капацитета за противодействие и разкриване на рисковете.

Мерките, които се въвеждат с новото законодателство, следва да се изпълняват от две групи лица/организации. От една страна, това са компетентните държавни органи и институции. От друга страна, са категориите задължени лица, които не са съществено изменени от досега включените в обхвата на действащия закон, но със законодателните изменения се въвеждат нови дефиниции за определяне на мерките, които следва да прилагат и начините за осъществяването им. С новите изисквания към задължените лица се преодоляват някои дефицити в поведението им като задължени субекти.

Предвидени са два вида проверки - комплексна и опростена в зависимост от оценката на потенциалния риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма. Проектозаконът внася яснота по отношение на случаите, в които задължените по закона субекти за длъжни да прилагат мерки за разширена комплексна проверка в хипотезите формулирани в Директива 2015/848, като е предвидено такива мерки да се прилагат и при ситуации с друг по-висок риск по критерии разписани в закона.

Със закона се определят мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение.