Ако погледнете какви са нагласите след референдума в Турция например, ще видите, че голяма част от българите се боят директно, две трети от запитаните се боят директно за страната. И не случайно голяма част от идеите им за намаляване на вота от Турция срещат, макар и не в крайност, срещат разбиране, срещат подкрепа. Всякакви идеи за уседналост, за намаляване на външното влияние върху духовната сфера, идеите дори за заличаване на регистрация на партии, които се смятат за етнически. Всичко това показва, че има сериозното усещане за външна намеса в нашите вътрешни работи. Външна намеса, струва ми се, свързана с текущото ръководство в Република Турция, така го възприемат хората, по всичко личи. И не случайно ние решихме да проверим дали все пак българите стигат до крайности в това. Слава Богу, не.  

Примерно ако ги питаме одобряват ли двойното гражданство, те ще ви кажат не. Ако ги питате, а българите в Западна Европа и Северна Америка, те ще ви кажат българите в Западна Европа и Северна Америка са българи като нас. Така че българското общество, поне засега, реагира на всичко случващото се в света с нарастваща тревога, все пак с мъдрост или все още с мъдрост и най-вече с търсене за стабилност и сигурност. Питахме сигурност или права, близо две трети от хората казаха – сигурност. Този резултат дори изглежда леко плашещ, но ясно показва, че обществото ни в момента търси стабилизационни опции, преди всичко, казва той.
 Преди всичко има една голяма комплексна причина, в България външното влияние е когато се мисли през Турция се мисли като опасност, когато се мисли през Русия не се мисли за опасност, когато се мисли през Щатите зависи от разкази, когато се мисли през Европа пак зависи от разказа, тоест кой е разказвача. В България има историческо недоверие към Турция и това е нормално, не казвам, че е добре, казвам, че е обяснимо. От друга страна, българите, според мен, много ясно правят разграничението между турската държава и турския народ, които са традиционни наши, включително на битово ниво, изрядни съседи. Но те виждат в новите ветрове в Турция виждат опасност. И това е втората, по-скоро, ситуационна, причина. Тоест има една дълготрайна причина, има и една ситуационна. Има и поредица конкретни поводи. Например предизборната ситуация, в която имаше редица изявления на турски официални представители. Разбира се, ние не изключваме и политическата употреба на тази тема в България, защото мнозина в България спекулират със страховете на хората, няма какво да се лъжем. Но все пак, каквото и да се говори, факт е, че опасенията на българите остават и факт е, че примерно тези идеи, които бяха лансирани напоследък, идеи, които да се опитат да намалят вота в Република Турция, се харесват за добро или за зло. Разбира се, нищо не се харесва повече от увеличаването на минималната пенсия, което се одобрява в, струва ми се, 93% от случаите. Дори не си направих труда да запомня числото, което получихме защото това на практика означава доста сериозна подкрепа. Всичко това показва доста ясен и предвидим обществен инстинкт, общество, което се бои, общество, което иска стабилност и повече пари. Какво по-нормално.
Патриотите знаят, че това е техният момент. Те са приемлив партньор, участват във властта директно за пръв път. А на всичкото отгоре знаят, че долепяйки се до властта, те ще започнат лекичко да търпят предизвикателства за своя рейтинг. Значи партньорите знаят, че няма път назад сега, особено при тези обществени настроения, в които обществото по всичко личи иска някаква стабилност, показва умора от тези вибрации постоянно турболентни за политическия процес. ГЕРБ също знаят, че няма път назад. Те очевидно нямат правото сега да развалят всичко за трети, или за не знам кой път. Всичко това ме кара да смятам, че едните и другите в хода на преговорите разбира се, че ще вдигат цена, но в крайна сметка ще се разберат, твърди политологът.