„Позицията на България по казуса със Северна Македония неусетно премина в друга тоналност и това е опасно. Спряхме да се питаме кога Македония ще започне да изпълнява договора и да е колаборативна в историческата комисия. Започнахме да слушаме някакви западняшки клишета как България нещо трябвало да направи. Не България, Скопие трябва да направи нещо и тук има консенсус в българското общество.“ Това мнение изрази пред БНР Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл болкан”.

„Като че ли на мястото на българския битов консерватизъм, балкански, мачистки, с неясни разлики между тъмната и светлата страна – което Борисов олицетворяваше, сега българското общество избра един либерален прозападен интелектуализъм и е много интересно как харвардската струя в българската политика ще се отнесе към македонския въпрос, който е един дълбоко балкански въпрос“, посочи социологът.

„Когато промяната зацикли през лятото, имаше очакване на фона на кризите българите да изберат познати модели. Нищо такова обаче не се случи. Донякъде изненадващо българското общество по-скоро посочи друг път – на продължаваща промяна. Тук обаче има един голям проблем – в парламента имаме около 70 души, поне, които допреди месец-месец и половина не са си представяли, че ще управляват държава. Тези нови политически движения понякога много довеждат и до разочарование“, коментира Симеонов.

„Петков и Василев не изглеждат наивни, както изглеждаше формацията на Трифонов. Те не изглеждат неподготвени за политиката. Напротив, изглеждат като хора, които отдавна са чакали своя ред да влязат и влизат с написана домашна работа и с готови формули...И през 2001 г. България заложи на млади професионалисти (т.нар. царски юпита – бел. ред.), а десет години по-късно реши да заложи на едно момче от народа. Сега залага на момчета от Харвард отново, каза още Първан Симеонов.

„Тази цикличност, която българското общество понякога си причинява, може да заприлича на повторение на една и съща грешка. Затова в Петков и Василев са акумулирани много големи очаквания този път поне България да не бута един и същи камък по сизифовски нагоре и той после да я застигне надолу по склона.“

„Ако България просто превключи от една силна личност на друга силна личност, това не е смяна на модела. Пред Радев стои задачата да докаже това, което проповядва“, подчерта Първан Симеонов.  

В България няма повече от 5,5 милиона избиратели, настоящият избирателен списък е откровено кух, изтъкна социологът в анализа си за ниската избирателна активност на балотажа.

„Прекалихме с това говорене за коронавируса. Имаше прекаляване, което се политизира в едната посока. Машините продължават да плашат част от възрастните хора. Лека-полека хората свикват с машините. В тази година ние гласуваме за четвърти път и няма как да има вече висока активност. На всичкото отгоре в тези избори нямаше никакъв залог. (...) Това беше протоколен мач. Но част от ниската активност се дължи на това, че ДПС не се мобилизира“, поясни Симеонов и добави, че дори при мобилизация ДПС нямаше да успее да победи Радев.