Юрий Фьодоров*, Радио „Свобода“

В края на 2023 година на руско-украинският фронт се оформиха три възможни варианта за развитие на събитията: дълга война за изтощаване на противника, опит да се излезе от задънената улица, нанасяйки на противника тежко поражение или преговори, които да доведат до дипломатическо решение на конфликта.
Идеята за необходимостта от преговори в последните месеци набира все по-голяма популярност. Китай и много страни от така наречения „глобален Юг“ се страхуват, че продължаването на войната рано или късно ще доведе, освен другите последствия, додестабилизация и дори разпад на Русия, която няма да издържи на противоборството с „колективния Запад“.

Хаос и смут в Русия не искат нито в САЩ, нито в Европа заради опасността от попадането на ядрено оръжие в ръцете на политически авантюристи, режими от „оста на злото“, например иранския, или на мафията.
Едновременно с това Западът не може да допусне поражение на Украйна. В такъв случай глобалната ситуация в Европа ще се промени в полза на Русия и военната заплаха за европейските страни от НАТО многократно ще нарасне. 
Следователно, според виждането на многобройни анализатори и политици, трябва да се започнат преговори и търсене на компромис, който ще позволи да се сложи край на войната, докато не е довела до непредсказуеми последствия.
И колкото по-рано, толкова по-добре. 
Логиката на подобни разсъждения е разбираема. Но преговори могат не само да открият път към мира, но и да отведат Запада и Украйна в опасен капан.
В най-общ план, 

да се говори за преговори е безсмислено,

 без да е даден отговор на няколко въпроса. 
Първият, какъв трябва да е техният резултат: прекратяване на огъня, примирие или мирен договор между Русия и Украйна?
В политическо и юридическо отношение това далеч не е едно и също. Прекратяване на огъня предполага само отсъствие на военни действия. Примирието обикновено изисква формално или неформално съгласие на страните с линията разделяща контролираните от тях територии. А мирен договор трябва да фиксира решение по всички спорни въпроси. И, впрочем, изобщо какъв мирен договор би могъл да бъде сключен между Русия и Украйна, които така и не са си обявявали война?
Не по-малко важен е въпросът: какво трябва да започне първо: преговорите или прекратяването на огъня?
Това далеч не е процедурен проблем, доколкото прекратяването на огъня позволява на страните да попълнят загубите и да възстановят военния си потенциал. Следователно, тази от тях, която има повече възможности в това отношение е заинтересована преговорите да се воят в условията на военна „почивка“. С други думи, не е изключено Русия да получи по-голяма стратегическа печалба от Украйна от едни преговори.
И, накрая, най-важният въпрос: какво именно ще се обсъжда на масата за преговори?
По същество, урегулирането на руско-украинския конфликт се свежда до два проблема. 
Първият – съдбата на окупираните територии, с други думи,

 къде трябва да премине границата между Русия и Украйна:

 по линията от 1991 година, по линията от 23 февруари 2022 година или по някаква друга линия?
Вторият, не по-малко, а може би дори по-важен проблем е могат ли да бъдат въведени някакви ограничения за въоръжените сили на Украйна и на самата Украйна за нейното участие в двустранни или многостранни военни съюзи, преди всичко в НАТО?
В Украйна към преговори с Москва се отнасят крайно отрицателно и, по същество, поставят знак на равенство между преговори, отстъпка на територии и капитулация. 
Официалната позиция на Украйна се състои в това, че преговори и прекратяване на огъня са възможни едва след като руските войски бъдат изтласкани отвъд границите от 1991 година.

В скорошно интервю за британския The Sun президентът Зеленски беше пределно категоричен: 
„Трудно ли ни е на бойното поле? Да. Но ще седнем на масата за преговори с Русия? Не“.
Тази позиция е разбираема. Мисълта, че врагът, извършил непровокирана агресия, който си поставя за цел унищожението на украинската държава и украинската нация, може да избегне поражението и наказанието, е нетърпима. 
Не само Путин, но и Русия, в Украйна се възприемат, и напълно заслужено, като световно зло, общуването с което е невъзможно и безсмислено.
Но емоциите са несъвместими с политиката, а дипломацията с гнусливостта. 
Преговорите сами по себе си не са равнозначни на капитулация. Съгласие за преговори най-малкото ще позволят да бъде оборена кремълската теза, че отказът на Украйна е главната причина за продължаване на военните действия и също така ще даде отговор на въпроса: а какво собствено иска да постигне Москва с помощта на преговорите?
Не само кремълските пропагандисти, но и някои уж опозиционни на кремълския режим публицисти твърдят, че Путин иска мир. 
„Русия никога не е отказвала мирни преговори с Украйна“, заяви без да му мигне окото Путин на срещата на Г-20.
Но и едните, и другите премълчават, че 

Русия иска мир, но само при нейните условия

 В Москва имат намерение чрез преговори да постигнат същите цели, които бяха поставени в началото на войната.
Официалният представител на руското МВнР Мария Захарова вече заяви, че Украйна трябва да се примири със загубата на територии и да приеме „препотвърждаване на началните основи на нейния суверенитет, тоест неутрален, извънблоков, безядрен статут. Да бъдат признати новите териториални реалности, да бъдат осигурени демилитаризацията и денацификацията на Украйна“.
С други думи, според условията на Русия, Украйна трябва да се превърне в демилитаризирано пространство, което няма да има правото нито да сключва отбранителни съюзи с други държави, нито възможност, дори и теоретична, да създаде собствено ядрено оръжие за сдържане на агресора.
Ясно е, че ако Украйна се съгласи с тези искания, то сама ще подпише смъртната си присъда. 
Но в Москва може би се надяват, че Западът ще принуди Киев да се съгласи да приеме този неутрален, извънблоков статут, да се съгласи на ограничаване на своя военен потенциал.
Действително, без западната военна и икономическа помощ Украйна няма да може да воюва с Русия.
Замисълът на руските политици и генерали е ясен: като изключат Украйна от военно-политическата система на Запада, независимо дали от НАТО или от друга система, като я превърнат в демилитаризирана зона, Москва спокойно ще може да съсредоточи своите основни сили против Финландия, Балтийските държави и Полша и да получи значително военно превъзходство.
Шансовете за успех на руско нахлуване в Европа на балтийския „фронт“ съществено ще се увеличат. 
Съответно, от гледна точка на дългосрочните руски стратегически интереси въпросът за военно-политическия статут на Украйна за Москва може да се окаже по-важен от въпроса за окупираните територии.

Затова и не е изключено Москва да приеме компромис по териториалните въпроси в замяна на неутрален статут на Украйна и ограничаване на нейните въоръжени сили.
И ако САЩ и европейските държави се съгласят с това, то тяхното стратегическо положение сериозно ще се усложни: ще паднат в 

поставения от Кремъл капан

Заплахата от руско нахлуване в Европа е напълно реална. За това пишат, например, експертите от Германския съвет по външна политика: 
"На Русия ще са и нужни от шест до десет години, за да възстанови армията си до такава степен, че да е в състояние да се осмели да нападне НАТО. Часовникът ще започне да отброява времето веднага след като бъдат прекратени интензивните военни действия в Украйна. Тогава Русия ще може да пренасочи производството си за възстановяване на въоръжените сили“.
В действителност, Москва не само има намерение да възстанови военния си потенциал, но вече е поела курс за неговото масирано увеличаване. Така например, ако в няколкото последни предвоенни години руският бюджет за отбрана се колебаеше между 3,0 и 3,2 трилиона рубли, то през 2023 година той е удвоен в сравнение с 2021 година – до 6,4 трилиона рубли, а през 2024 година е планиран ръст до 10,8 трилиона, през 2025 година – 8,5 трилиона, а през 2026 година – 7,4 трилиона рубли.
Ще бъдат ли изпълнени тези планове и ако да, какво ще бъде съотношение на силите на европейския континент е отворен въпрос: много зависи от това, доколко успешно ще бъдат реализирани плановете на НАТО по създаване на способности за сдържане на източния фланг на Алианса.
И последно.

Преговорите действително могат да станат път към мира, само ако Западът окаже на Украйна действена военна и икономическа помощ и постави Русия пред алтернативата: или следвоенно урегулиране, реално ограничаване на руския военен потенциал, или надпревара във въоръжаването, която ще доведе Русия до технологичен, икономически и политически банкрут.
В последното няма да има нищо ново: именно така рухна Съветският съюз.

 *Юрий Фьодоров е военно-политически експерт

Превод: Faktor.bg