"Пчела в бутилка" на Иванка Гръбчева: Как БНТ изпра комунистическата пропаганда под формата на „изкуство“
В България носталгията по комунизма набъбва като гъба след дъжд. Само в такава гъбена среда може да се излъчи в национален ефир подобна откровено реставраторска естетика
Юлиана Методиева
На 16 юли издържаната от парите на данъкоплатците Българска национална телевизия излъчи новия документален филм „Пчела в бутилката“, посветен на режисьорката Иванка Гръбчева. Понеже ставала на 80 години, да й сторим поклон, един вид. В 55 минути ефирно време ни разказват за голямата „жената-приятел и професионалист в киното“. Не за Бинка Желязкова, не за Рангел Вълчанов, не за Методи Андонов, безспорните модернисти във филмовото ни изкуство, на които цензурата често заключваше лентите им.
Умилителният анонс, окуражаващ зрителя да гледа "Пчела в бутилка" гласи как името на Иванка Гръбчева събуждало „спомена за детството с щуротии и предизвикателства между "правилния свят" на големите и скуката на малките" („Войната на таралежите“). Авторите и продуцентът на БНТ закачливо реферират и за комунистическата биография на покойната персона. "Пчела..." бил филм „и за другарката Гръбчева“. Звучи като бележка под линия.
В България носталгията по комунизма набъбва като гъба след дъжд. Само в такава гъбена среда може да се излъчи в национален ефир подобна
откровено реставраторска естетика
Лесно се прави. Телевизията разполага с архивни кадри, достатъчни са интервюта с филмов критик, разтропан поет, дребни и нетолкова дребни свидетели на живота и творчеството на създателката на „В името на народа“. Между говорещите глави в „Пчела в бутилка“ е и дъщерята на Иванка Гръбчева. Единствено тя има етичното оправдание да участва в създаването на филм за майка си.
Иванка Гръбчева е дъщеря на Митка Гръбчева. Митка не е просто "партизанката",
а символ на червения терор след 9.09.1944.
Гръбчева е избивала хора буквално. Имала е и смъртни присъди. Историци от най-новото време казват за Митка Гръбчева, че тя е фигура на историческия парадокс. Участник в борбата срещу авторитарния режим на Цар Борис, след 9 септември тя се превръща в човек, чиято политическа сила инсталира нов авторитарен ред на партията (Митка е носила със себе си винаги партизанския си пистолет).Толкова за майката, подпомогнала кариерно Иванка Гръбчева по всички правила на кастовото общество.
През 1984 година, в навечерието на най-нехуманните действия на БКП срещу турците, благовидно представяни като връщане на " българските"им имена, Българската телевизия( БНТ) излъчва сериала на Иванка Гръбчева „В името на народа“, по едноименната книга на „легендарната партизанка“ Митка. Знаещите знаят: през 80-те години подобен сериал не бе просто художествен избор, а част от официалната културна политика на държавата! Защо Иванка Гръбчева, режисьорка на детски филми, преминава към
изпълняването на поръчката на ЦК, се подразбира
Семейната героична биография има нужда непрестанно от легитимация.
"В името на народа" е сериал, който обслужва режима на Тодор Живков. През тези тъмни години Живков горещо се нуждае да бетонира поста си. Дава щедро пари за „художествени“ разкази за „антифашистката борба“, в която той е главно действащо лице. Правят се ленти за „народната съпротива“ и красотата на антифашистката съпротива. Самото заглавие „В името на народа“на сериала е ключово, родено е в утробата на основния
политически мит на комунистическата власт
Какъв е митът ли? Централният комитет на българската комунистическа партия винаги е действал от името на народа.
Телевизионните сериали имат огромна сила, както е и днес. „В името на народа“ влиза в домовете, достига до масовата публика, която не чете исторически изследвания. Художествената интерпретация, измисления чар на младите партизани, започват да функционират като „история“. Додеветосептемврийските участници в съпротивата (да не се бърка с мащабното антифашистко движение!) са представени като хора, избрали самоотвержено риска от арест, съд и смърт, а мъченията в царските арести са въздигани буквално в култ (вижте само паметниците на партизаните в големите градове, дори и в селата). Такъв е сериалът „На всеки километър“. Такъв е и филмът „Черните ангели“. Кинотворците предлагат таланта си на партийната власт, а тя ги употребява цинично, но пък им плаща пребогато.
БНТ с новия си филм „Пчела в бутилка“прави нещо повече от безобразно. Избра да даде парите ни за "документиран" портрет на човек от тежък политически род. Поръчва на авторите му да извадят само "хубавите" филмови заглавия на Иванка Гръбчева. Отправят ни посланието "съдете я по изкуството (сладките детски филми), а не по кръвта и времето.
Накратко, забравете режима
Без да обезценяваме таланта ѝ, нека припомним. „В името на народа“ е амбициозният исторически проект на Иванка Гръбчева, един от най-идеологически натоварените телевизионни сериали на късния социализъм! Тя визуализира семейната и политическата легенда на собствената си майка, като промотира на макс комунистическата версия как се бихме в името на народа, а после напълно оправдано направихме каквото направихме с „ненашите“ хора. Които не можаха да осъдят и линчуват през Народния съд, ги пращаха на лагери или ги подложиха на тотална дискриминация. Режимът беше благо, привилегии и необятни шансове за едни, безправие и унило съществуване за други.
Да излъчиш в праймтайма на единствената обществена телевизия „Пчела в бутилка“е хитроумно решение. Комунизмът по-лесно се преживява през насърчаваната носталгия на подобни „документални“ опуси, отколкото през фактите – лагерите, репресиите на Държавна сигурност, насилственото преименуване на българските турци и отказа от основни човешки права.
Не че филмите на Иванка Гръбчева не са талантливи. Когато се изгледа премиерния продукт „Пчела в бутилка“ на БНТ обаче, можем и да забравим, че филмовото изкуство до 10 ноември не падаше от небето. Ни най-малко. То бе платено, одобрено и разпространявано от тоталитарната система и нейната убийствена пропаганда.
Още от Арт Фактор
Как да си служите с цитати на велики личности, без да ви личи, че сте прости
Невежеството трудно се скрива, особено ако не сте чели авторите, които цитирате
Отличиха „Градинарят и смъртта“ на Господинов с национална награда на Италия
Наградата е присъдена за италианското издание на романа. Отличието е връчено в малкото средновековно каменно селище Абатеджо.
Ели Скорчева: Оставка! Ректорът трябва да служи на академичната общност, а не да управлява като началник
Известната актриса застава зад протестиращите студенти в НАТФИЗ и определя кризата като симптом на по-дълбок проблем в държавните институции