Страната ни губи по 300-400 млн. лв. на година, уточнява още вицепремиерът
"Отлагането за влизането в еврозоната носи огромни щети за България. Това са реални икономически загуби", каза вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов пред Би Ти Ви, цитиран от "Фокус". Според него България губи по 300-400 млн. лева на година заради това, че не е в еврозоната.
"Отказваме се от това да ни се повиши кредитният рейтинг, съответно да падне лихвата по държавния дълг, което би спестило колко плаща бюджетът за държавния дълг. Когато Хърватия влезе в еврозоната през лятото, повишиха ѝ кредитния рейтинг с една или с две стъпки. Това намали с 1% лихвите по държавния дълг и доведе до спестявания. За България това биха били спестявания, с оглед на взиманите държавни дългове, от около 200-250 милиона лева на година", смята Пеканов.
По думите заради отлагането на приемането на еврото лихвите за бизнеса също не намаляват, което води до загуби от 50-60 млн. лева.
"Още нещо много важно към нашите съграждани в чужбина. Някои от тях са част от подписката на "Възраждане“ против еврото, но те трябва да разберат, че те работят, трудят се, получават доходи в евро, магазините им, бизнесът им получава доходи в евро. Те изпращат някаква част от тях към България, които се превалутират. При всяко превалутиране на 1 евро се губи 1-2 стотинки, изглежда малко, но тези загуби се равняват на 50 млн. Лева", категоричен е вицепремиерът.
Той подчерта, че това са загуби, които ние си причиняваме сами с нежеланието и с бездействието ни по-бързо да влезем в еврозоната.
“Отлагането на влизането в еврозоната е заради ясни причини. Те са, че има правила. България към момента не отговаря на два от петте критерия, по които тя би била оценена за влизане в еврозоната. Поради бездействието на парламента не отговаряме на тези критерии", добави той.
Той подчерта, че от месеци България не отговаря на един критерии - инфлационният.
“Ние работим по това да търсим гъвкавост от европейските ни партньори, така че да се намери решение, което да отговаря на текущата ситуация, а тя е една много висока инфлация във всички страни. За да търсим гъвкавост по отношение на критериите ние трябваше да сме перфектни по всички други критерии, вместо това не сме приели четири закона. Закони, които отдавна се изискват от нас", каза Пеканов.
Ние не се отказваме от еврото и продължаваме работа. Датата за изискване на доклад е края на февруари. Това го знаем отдавна, но до тогава трябва да знаем дали отговаряме на критериите, а ние сега знаем, че няма да отговаряме, добави той.
“От пет години пише, че не изпълзяваме на критериите. Страната щеше да бъде отхвърлена, а това щеше да има много сериозни имиджови щети. Не си представяйте, че това може да го искаме всяка година. Само една страна е искала подобно нещо - Литва. Отхвърлена е само заради един критерий инфлацията, тогава тя е била 3,8%, при нас е 14%. Не отговаряме на законодателния критерии", уточни Пеканов.
Фактор
"Отказваме се от това да ни се повиши кредитният рейтинг, съответно да падне лихвата по държавния дълг, което би спестило колко плаща бюджетът за държавния дълг. Когато Хърватия влезе в еврозоната през лятото, повишиха ѝ кредитния рейтинг с една или с две стъпки. Това намали с 1% лихвите по държавния дълг и доведе до спестявания. За България това биха били спестявания, с оглед на взиманите държавни дългове, от около 200-250 милиона лева на година", смята Пеканов.
По думите заради отлагането на приемането на еврото лихвите за бизнеса също не намаляват, което води до загуби от 50-60 млн. лева.
"Още нещо много важно към нашите съграждани в чужбина. Някои от тях са част от подписката на "Възраждане“ против еврото, но те трябва да разберат, че те работят, трудят се, получават доходи в евро, магазините им, бизнесът им получава доходи в евро. Те изпращат някаква част от тях към България, които се превалутират. При всяко превалутиране на 1 евро се губи 1-2 стотинки, изглежда малко, но тези загуби се равняват на 50 млн. Лева", категоричен е вицепремиерът.
Той подчерта, че това са загуби, които ние си причиняваме сами с нежеланието и с бездействието ни по-бързо да влезем в еврозоната.
“Отлагането на влизането в еврозоната е заради ясни причини. Те са, че има правила. България към момента не отговаря на два от петте критерия, по които тя би била оценена за влизане в еврозоната. Поради бездействието на парламента не отговаряме на тези критерии", добави той.
Той подчерта, че от месеци България не отговаря на един критерии - инфлационният.
“Ние работим по това да търсим гъвкавост от европейските ни партньори, така че да се намери решение, което да отговаря на текущата ситуация, а тя е една много висока инфлация във всички страни. За да търсим гъвкавост по отношение на критериите ние трябваше да сме перфектни по всички други критерии, вместо това не сме приели четири закона. Закони, които отдавна се изискват от нас", каза Пеканов.
Ние не се отказваме от еврото и продължаваме работа. Датата за изискване на доклад е края на февруари. Това го знаем отдавна, но до тогава трябва да знаем дали отговаряме на критериите, а ние сега знаем, че няма да отговаряме, добави той.
“От пет години пише, че не изпълзяваме на критериите. Страната щеше да бъде отхвърлена, а това щеше да има много сериозни имиджови щети. Не си представяйте, че това може да го искаме всяка година. Само една страна е искала подобно нещо - Литва. Отхвърлена е само заради един критерий инфлацията, тогава тя е била 3,8%, при нас е 14%. Не отговаряме на законодателния критерии", уточни Пеканов.
Още от Бизнес
Аляска е пълна с критични суровини и редкоземни елементи - може ли Тръмп да осигури добива им?
Много от селата и местностите в западната и в северната част на Аляска може да бъдат достигани целогодишно само с малки самолети или хеликоптери
Николай Василев: Властта да не пипа цените – това е държавен комунизъм
Управляващите не трябва да се меси в туризма и да се занимава със „справедливи цени“ и „кошници с грижа“ за не знам кого. Това е държавен комунизъм в стил Северна Корея и Куба
WSJ: Китайски индустриален гигант финансира Иран
Американски представители съобщават, че Hengli е един от най-големите играчи в огромна екосистема от рафинерии в Китай, които от години купуват санкциониран петрол