Високопоставен китайски генерал е обвинен, че е изнасял информация за ядрената оръжейна програма на страната към САЩ и е приемал подкупи срещу извършване на служебни действия, включително за издигането на офицер до поста министър на отбраната, пише в. „Уолстрийт Джърнъл“.

Инструктажът, на който са присъствали някои от най-висшите военни ръководители в сутринта на 24 януари, се е състоял малко преди Министерството на националната отбрана на Китай да обяви започването на разследване срещу генерал Чжан Юся – доскоро смятан за най-доверения военен съюзник на китайския лидер Си Дзинпин. В изявлението не се съдържат подробности, освен че генералът е разследван за сериозни нарушения на партийната дисциплина и държавните закони.

По информация на източници, запознати със случая, Чжан Юся е разследван за предполагаемо формиране на "политически клики", както и за злоупотреба с власт в рамките на най-висшия военен орган за вземане на решения в Комунистическата партия, известен като Централната военна комисия.

Властите проверяват и дейността му начело на мощна структура, отговорна за научно-изследователската дейност, разработването и снабдяването с военно оборудване. Според същите източници Чжан е приел огромни суми пари в замяна на служебни назначения в тази система за обществени поръчки с многомилиарден бюджет.

Най-шокиращото обвинение е, че генералът е изнесъл ключови технически данни за китайските ядрени оръжия към Съединените щати.

Част от доказателствата срещу Чжан са дошли от Гу Дзюн, бивш генерален директор на държавната компания China National Nuclear Corp., която отговаря за всички аспекти на гражданската и военната ядрена програма на Китай, твърдят запознати със случая. Пекин обяви, че започва разследване срещу Гу за предполагаеми сериозни нарушения на партийната дисциплина и държавните закони.

По време на инструктажа на 24 януари властите са заявили, че разследването срещу Гу е свързало Юся с пробив в сигурността на китайския ядрен сектор, казват източниците. Подробности за този пробив не са били разкрити.

В изявление пред „Уолстрийт Джърнъл“ говорителят на китайското посолство във Вашингтон Лиу Пеню заяви, че решението на партията да разследва Юся показва, че ръководството поддържа „всеобхватен подход с нулева толерантност в борбата с корупцията“.

Някои анализатори смятат, че последната кампания на Си срещу корупцията и нелоялността във въоръжените сили е израз на най-агресивното разграждане на китайското военно ръководство от епохата на Мао Дзедун.

Подобно на Си, Юся – член на елитното Политбюро – е един от т. нар. „принцове“ на Китай, както са известни потомците на революционни ветерани и високопоставени партийни кадри. Баща му е воювал редом с бащата на Си по време на Китайската гражданска война, довела до завземането на властта от комунистическите сили на Мао през 1949 г., а по-късно и двамата са заели висши постове.

„Този ход е безпрецедентен в историята на китайската армия и представлява пълно унищожаване на върховното ръководство“, заяви Кристофър Джонсън, ръководител на консултантската компания China Strategies Group.

Вътрешният инструктаж е свързал падението на Юся и с издигането на бившия министър на отбраната Ли Шанфу. Според източниците Юся е помогнал на Ли да се изкачи в йерархията в замяна на големи подкупи.

Падането на Ли започна през 2023 г., когато той беше отстранен от поста си като министър на отбраната. Година по-късно партията го уволни по обвинения в корупция.

В знак за мащаба на текущото разследване Си е възложил на специална работна група да проведе проверка на място за мандата на Юся като командир на Шънянския военен регион, продължил пет години от 2007 до 2012 г., твърдят няколко източника, запознати с инструктажа.

Властите вече са иззели мобилни устройства от офицери, издигнали се в йерархията по време на мандата на Юся, както и от генерал Лю Джънли, началник на Обединения комитет на началник-щабовете, чието разследване също беше обявено на 24 януари. Хиляди офицери, свързани с разследваните, се превръщат в потенциални обекти на проверки.

Анализаторите посочват, че непрозрачността на политическата система на Китай затруднява разбирането на точните мотиви на Си да отстрани дългогодишен съюзник в Народоосвободителната армия. Вътрешните обяснения, дадени пред партийния елит, като тези на инструктажа в събота, не винаги отразяват истинските причини зад решенията на китайския президент.

Въпреки това редакционна статия в съботния брой на PLA Daily – основния вестник на армията – изтъква значението на политическите фактори в случая с Юся, обвинявайки висшия военен, че „сериозно е нарушил и подкопал“ институционалните принципи, върху които се основава властта на китайския президент. Това подсказва, че „Юся е разполагал с прекомерна власт извън тази на самия Си“, заяви Лайл Морис, старши анализатор по външна политика и национална сигурност в Asia Society Policy Institute.

В същата статия се посочва, че от Китайската комунистическа партия са заявили, че Си, като президент на Китай, има абсолютна власт над армията и олицетворява партийния контрол върху въоръжените сили.
„Следователно посочването на подобно нарушение подсказва, че Юся е излязъл извън командната верига на Си“, коментира Марис.

Независимо от причините, решението на Си да уволни Юся показва, че „той е уверен в консолидирането на властта си над армията“, каза още Морис. „Това не е знак за слабост, а за сила“, допълни той.

Чрез демонтажа на административната структура Си показва, че ширещата се корупция, вкоренените мрежи на покровителство и изтичането на държавни тайни представляват екзистенциална заплаха за целта му да установи контрол над Тайван – демократично управлявания остров, който Пекин смята за своя територия.

Някои анализатори обаче смятат, че последвалото понижаване на висшите ешелони вероятно ще се отрази на бойната готовност на страната и може да намали непосредствения риск от инвазия през Тайванския проток, тъй като Си преминава към по-внимателна стратегия. Пекин изглежда се стреми първо да постигне договорка с президента Тръмп по въпроса за Тайван, тъй като двете суперсили се подготвят за високорискови преговори по търговски въпроси и въпросите на сигурността през тази година. Всяко колебание от страна на Тръмп относно сигурността на Тайван би могло да разклати доверието на Тайпе в американската решимост.

Отбелязва се, че от лятото на 2023 г. партията е отстранила висши офицери от китайската армия, военновъздушните и военноморските сили, стратегическите ракетни войски и въоръжената полиция, както и от ключови командвания – включително това, което е фокусирано върху Тайван. Повече от 50 висши военни и ръководители от отбранителната индустрия са били разследвани или отстранени от постовете си през последните две години и половина, според официални съобщения.

Централната военна комисия е имала шестима кадрови военни офицери в началото на настоящия си мандат през 2022 г. В момента в нея има само един действащ офицер – генерал Чжан Шънмин, който беше повишен до заместник-председател едва през октомври, след като друг генерал, заемал този пост, беше отсранен.

За разлика от Чжан Юся и Лю Джънли, които са бойни ветерани, Шънмин е служил през по-голямата част от кариерата си като политически офицер и инспектор по дисциплината, отговарящ за налагането на лоялност и поддържането на морала.

„Като се има предвид мащабът и сложността на надзора върху една голяма и високо развита военна организация, този вакуум на върха е неустойчив“, отбеляза Тейлър Фрейвъл, директор на Програмата за изследвания по сигурността в Масачузетския технологичен институт.

Той добави, че това „неизбежно ще окаже влияние върху текущата готовност на Народоосвободителната армия да предприема мащабни и сложни военни операции в краткосрочен и средносрочен план“. /БГНЕС