От 1 януари 2022 г. никой пенсионер няма да получава пенсия, по-малка от сегашното плащане, което включва и временната добавка от 120 лв. Тя е заложена до края на декември 2021 г., след което ще отпадне.

Това предложение, направено от Асен Василев от "Продължаваме промяната", бе прието по време на коалиционните преговори за правителство в сектор "Труд и социални грижи". По принцип добавките от 120 лв. бяха гарантирани до декември, а от Коледа е гласувано увеличение на пенсиите чрез вдигане на тежестта на коефициента за стаж, както и повишаване на минималната пенсия на 370 лв.

С новата идея на Василев практически минималната пенсия ще стане 420 лв., колкото хората взимат и сега с добавката. 

Преди да се гласува идеята по време на преговорите БСП поиска удължаване на добавката от 120 лева към пенсиите до края на извънредната епидемична обстановка, която към момента е обявена до 31 март 2022 г. В крайна сметка бе взето компромисно решение, защото от 25 декември предстои увеличение на пенсиите съобразно приетата актуализация на Бюджет 2021. 

Приета бе и идеята в следващите 6 месеца да се направи цялостен анализ на пенсионната система, въз основа на който тя да бъде реформирана.

Спорове предизвика предложението на левицата за безплатни детски градини и ясли. Елисавета Белобрадова от „Демократична България“ възрази срещу идеята, като каза, че е по-важно да има достатъчно места в яслите и градините, отколкото допълнително облекчаване на родителите, за чиито деца има места в детските заведения.

Затова от ДБ предложиха финансовият ресурс да се насочи към алтернативни форми за отглеждане на деца с държавна подкрепа - чрез разширяване на въведените вече ваучери и регламентиране на родителските кооперативи и други подобни форми на грижа. От ИТН пък възразиха, че не може с лекота да се разрешат неограничено алтернативните форми на грижа (т. нар. дневна майка и др.), защото не е ясно как ще се носи отговорността за грижата и обучението на децата.

По предложение на Елисавета Белобрадова бе прието да се обсъди възможността и работещите майки да получават не 50%, а 100% от обезщетението за отглеждане на дете през втората година майчинство, която бе повишена до 650 лв. Според Белобрадова не е редно само неработещите майки да бъдат подпомагани на 100%, при положение че работещите, за чиито деца няма място в яслите, плащат по 700-1000 лв. на месец за гледачки.

Единодушно бе подкрепена идеята за автоматично определяне на минималната работна заплата (МРЗ) като процент от средната работна заплата. Конкретен процент не бе фиксиран, но БСП и ИТН защитиха 50%, като Георги Гьоков предложи това ниво да се достигне за няколко години до края на мандата. Също от думите на Гьоков се разбра, че минималната заплата от догодина може да стане 710 лв., но този конкретен размер не бе записан изрично.

Съгласие бе постигнато и за определянето на максималния осигурителен доход, който сега е 3000 лв. Занапред той ще бъде процент (или коефициент) на база средната работна заплата, като точно число не бе записано. Това притесни БСП, която се уплаши, че може да се стигне до намаляване. Асен Василев обеща, че със сигурност максималният осигурителен доход няма да спадне. "Не е казано, че ще е 30% от СРЗ, може да е 300%", даден произволен пример Василев. 

Нищо конкретно не бе прието по отношение на политиката за подпомагане на семействата с деца, защото темата се оказа много трудна. БСП и ИТН се застъпиха за спешно гласуване на направените при преговорите конкретни предложения за помощи и данъчни преференции, но "Продължаваме промяната" и ДБ поискаха подробно обществено обсъждане и остойностяване на идеите в рамките на три месеца, преди да се пристъпи към гласуване. Така на практика остана открит въпросът дали ще бъде продължена данъчна остъпка от 450 лв. на дете и за доходите от 2022 г., която зависи от гласуването на Бюджет 2022 г.

БСП например предложи еднократна помощ от 300 лв. за всички деца от първи до четвърти клас, облекчаване на данъчната и осигурителната тежест за работещи родители чрез въвеждане на 500 лв. необлагаем минимум за всяко дете.

Минималната пенсия за пълен трудов стаж трябва да бъде близко до издръжката на живот в средносрочен план, а пенсиите като цяло да гарантират заместващ доход на средноевропейските нива, настояват от ИТН. Зайкова посочи, че стандартът на живот на пенсионерите драстично пада след излизането им в пенсионна възраст, България е страната с пенсии с най-нисък заместващ доход.

Партията предлага да се направи пълен анализ на двата стълба на пенсионната система, като на базата на този анализ да има цялостна пенсионна реформа.
ИТН предлага и премахване на таксата за вноска във втори стълб и мерки за по-гъвкаво, по-прозрачно и по-доходно управление на средствата в него. Предлага се още вноската за втория стълб да стане 50% от общата осигуровка за пенсия до 2035 г.

Теодора Пенева от ИТН предложи еднократна помощ за ученици от всички класове. Освен това според нея трябва да има и потребителска помощ в размер на 24 минимални заплати за новородени и отглеждани в България деца, разсрочена в период от 7 години.

Идеята е парите да се дадат на заетите родители, живеещи в България.

Приемане на промени в Закона за личната помощ, които да премахнат ТЕЛК решението като достъп до лична помощ, увеличаване на часовете от 12 на 16, както и на ставката, искат още от ИТН.

Да се въведат големи глоби и да се криминализира плащането и получаването "на ръка" на суми за труд над размера на заплатата – не само за работодателите, но и за счетоводителите и за работниците. Това предложи по време на коалиционните преговори за съставяне на правителство в сектор „Труд и социални грижи“ спряганият за бъдещ финансов министър Асен Василев.

Недекларирането на трудов доход, върху който се дължи данък, и в момента е криминализирано, а недекларирането на осигуровки бе обявено за престъпление, което се наказва с глоба и затвор, през 2015 г. Според него обаче наказателната отговорност може да се носи само от работодателя и счетоводителя, но не и от работника. Сега Василев очевидно предлага и работещите да могат да бъдат преследвани наказателно, ако се съгласят да получават заплата в плик.

От 2015 г. насам обаче новите текстове в НК не дават особен резултат, като почти няма наказателни дела за укриване на осигуровки.

Пазарът на труда у нас остава един от най-сивите сектори на икономиката с дял на сивата или недекларирана заетост около 30%. Опитът от последните години показва, че главно административни мерки водят до ефективно изсветляване на заплатите – например повишаването на минималните осигурителни прагове, обвързването на програмите за държавни помощи в пандемията от Covid-19 с осигурителния доход на работещите и др.