Разследване на The Insider и Spiegel

Германската крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ е подала иск в съда срещу доставките на оръжия за Украйна по нареждане от Кремъл и с руски пари.
The Insider и Spiegel проучиха кореспонденцията на кремълския пропагандист Владимир Сергиенко: от нея става ясно, че той е бил посредник между Кремъл и крайнодесните депутати, които получавали от Москва готови текстове за своите изказвания, 

лобирали за кремълските инициативи

 и даже дали под съд собственото си правителство.
Парите Сергиенки внасял в Германия частично кеш, а друга част – чрез подконтролни на Москва неправителствени организации.
Владимир Сергиенко, наричащ себе си политолог е постоянен гост на различни пропагандни предавания. По-голямата част от времето си той прекарва в Берлин, а руските държавни телевизии го канят да коментира теми, свързани с Германия и даже го представят като „германски политолог“.
Сергиенко с удоволствие дава свобода на фантазията си: той лансира твърдения, че Германия подготвя убийството на Зеленски, разказва, че германците изпращат на Украйна „нацистки код“, когато им доставят 88 танка, а понякога развлича публиката като се сбива със свой колега в студиото, който пък разиграва ролята на „украински политолог“.
В действителност Сергиенко не е такъв безобразен клоун. Както показва хакнатата кореспонденция, той е свръзка (даже нарича сам себе си „куратор“), предаващ послания и съобщения до германските депутати „Алтернатива за Германия“ от кремълските си началници.
Засега тя е маргинална партия, разполагаща с 83 от 736 места в парламента (пета по големина), но през пролетта на тази година започна да набира сили и излезе на второ място в проучванията на общественото мнение, изпреварвайки дори СДП, партията на канцлера Олаф Шолц.
Лидерите на „Алтернатива за Германия“ не крият крайнодесните си възгледи: съпредседателят на партията Александър Гауланд заяви, че се гордее с „подвига на германските войници през Втората световна война“.
Това, че Гауланд прославя „подвизите“ на Вермахта не попречи на Кремъл да го покани на тържествените събития по повод 9 май.
Официално „Алтернатива за Германия“ не признава връзките си с Кремъл, но както показва кореспонденцията, депутатите от партията не просто координират с Москва действията си, но получават и директни инструкции, даже подготвени от кремълските „експерти“ наръчници и опорни точки, които послушно следват.
Една такава поставена от Москва задача е опита 

да бъде спряна военната помощ за Украйна

 Кремъл се е надявал, че „Алтернатива за Германия“ ще може да попречи на помощта чрез съдебен иск. На Сергиенко е поставена задачата да обясни на депутатите от „Алтернативата“ какво се иска от тях и да осигури финансирането.
На 1 март Сергиенко обяснява защо искът е толкова важен за Кремъл:
„Работата на правителството ще бъде затруднена. Такава ситуация е изгодна за нас, защото танковете ще бъдат доставени или значително по-късно от планираното или ще бъде наложена съдебна забрана. Да изпълнението на тези действия са необходими: одобрение, медийна подкрепа, финансова подкрепа. Депутат от Бундестага ще сключи договор за подготовка на иска. Отделно ще бъдат използвани депутатските питания и отговори от Бундестага“.
Сергиенко планира и разходите, необходими за иска:
„Приблизително 25 хиляди евро на месец (ориентировъчно два-три месеца за разглеждане, горе-долу толкова ще продължи и съдебната забрана, тоест, забраната за доставка, докато се излезе с решение). Наето е престижно адвокатско бюро, обединяващо няколко профилни адвокати. Допълнителни разходи за ръководене на проекта и представителни разходи (ориентировъчно 10 хиляди евро). Разходите на въвлечените депутати от Бундестага ще бъдат представени“.
На следващия ден Сергиенко пише на куратора си в Москва: „Виж черновата“. Той му отговаря: „Добре, докладвал съм още вчера, още нямам ответна реакция“. „Чакаме“ – отвръща на свой ред Сергиенко.
Работата по обработването на германските депутати преминала успешно: на 5 юли парламентарната група на „Алтернатива за Германия“ подаде иск във Федералния конституционен съд като формалният предлог е, че въоръжението не е съгласувано с Бундестага, макар че германските закони не изискват това.
Сергиенко прокарва още една инициатива, например, писмо до папа Франциск от политик от „Алтернатива за Германия“ и президент на Асоциацията за защита на рускоговорящите във ФРГ Улрих Ойме, в което той иска да бъде обърнато внимание на „гоненията на християните в Украйна“. Черновата Сергиенко изпраща на ръководителя си в Москва на руски език на 12 април, а на 14 април то е публикувано от името на Асоциацията в германските медии.
Сергиенко получава 

директно финансиране от Москва,

 което се потвърждава и от писмо на ръководителя му Алексей от Москва: „На кое германско НПО да преведем парите? Трябват ни реквизитите“. Сергиенко отговаря: „Да. На германското НПО“.
Опитът да бъде провалена военната помощ за Украйна не е единствения пример. 
На 26 април Сергиенко пише на куратора си: „Депутатът от Бундестага, член на ПАСЕ  и на националното ръководство на „Алтернатива за Германия“ професор Харолд Вайел направи изказване на сесията на ПАСЕ. Той заяви, че украинските власти открито преследват православните от руската патриаршия“ и изпраща като потвърждение за изпълнената работа видео от изказването. „Получих, браво!“, отговаря Алексей и веднага уточнява: „А по полската тема ще има ли?“.
Дали „Алтернативата“ е изпълнила задачата по „полската тема“ остава неясно, но изказването на Вайел за преследването на РПЦ мигновено е широко тиражирано от кремълските медии. В Германия то дори не е отбелязано.
Пари Сергиенко получава не само чрез НПО. През април митничарите го задържат и откриват в него сумата от 9 хиляди евро, при разрешени за пренасяне 10 хиляди. През юни той отново е проверен и отново има в себе си 9 хиляди евро.
Този начин на финансиране напомня случая с друга крайно лява партия – италианската „Северна лига“, която също беше финансирана от Кремъл.
Още през 2019 година The Insider разкри, че Джанлука Савоини и Клаудио Д'Амико, помощници на лидера на партията Матео Салвини, в продължение на няколко години всеки месец летят до Москва, понякога буквално за по няколко часа и се връщат с различни суми кеш.
Разбира се, 9 хиляди на месец са несериозна сума за финансиране на депутатите от „Алтернатива за Германия“, но, както беше споменато вече, пари са превеждани и чрез НПО, освен това в тази схема Сергиенко не е сам.
От неговите телефонни обаждания става ясно, че той е в постоянна връзка с друг политтехнолог - Саргис Мирзаханян. 
По-ранно разследване разкри връзката на Мирзаханян в лобирането сред европейски (включително и германски) политици на различни кремълски инициативи.

Тесните връзки на „Алтернатива за Германия“ с Кремъл

 са известни на медиите: например, депутатът Маркус Фронмайер постоянно посещава окупираните Крим и Донбас, както и Москва, където се изказва на всевъзможни прокремълски конференции, и дори се ожени за рускиня. 
Но финансирането на пътуванията доста се различава от финансирането на съдебен иск, насочен към провалянето на военната помощ за Украйна: в този случай може да започне официално разследване и възбуждане на наказателно преследване.
Новите данни, вероятно, ще послужат като допълнителен аргумент за германските спецслужби, които вече проявяват интерес към Сергиенко.
Паричните преводи от лица, свързани с руската държава и „Алтернатива за Германия“ (нещо, което отдавна се подозира, но досега не можеше да бъде доказано) веднага поставят в опасност от обвинение няколко депутати от Бундестага.
Но Сергиенко може да има и още по-големи проблеми. И не само за финансирането на депутатите. 
Той е роден в Лвов и е бил гражданин на Украйна, до миналата година, когато получава германско гражданство, при това след като е заявил, че в Украйна е подложен на преследване.
Германските власти не приемат тезата за преследването, но му дават гражданство, тъй като по това време той отдавна живее в Германия.
Но в кореспонденцията му се намират снимки на две страници от руския му паспорт и руски задграничен паспорт, издадени в началото на 2022 година. Фактът, че той е скрил от германските власти руското си гражданство и не се е отказал от него, по германските закони е престъпление.
Така, че дори да не го признаят за виновен в шпионаж, в Германия го заплашват сериозни проблеми.