Руските военни са разчитали да влязат в Киев в ранния следобед на 24 февруари

Всичко започнало по време на ковид-изолацията на руския президент. По време на карантинните месеци Путин бил обсебен от мисълта с какво ще остане в историята. Хората от най-близкото му обкръжение, например Юрий Ковалчук, единствено подхранвали убедеността на Путин в собствената му гениалност.
И макар че мнозинството експерти смятали войната за чисто безумие, тяхното мнение не интересувало господаря на Кремъл.
Решението за нахлуването е взето лично от Путин. Но вместо гръмка победа над Украйна и бърза окупация на Киев, Путин се сблъска с нещо съвършено различно: най-голямата хуманитарна и стратегическа катастрофа за неговия народ от времето на разпада на Съветския съюз.
Представите били, че стотици километри украинска територия ще бъдат преодолени триумфално, офицерите взимали със себе си парадните си униформи. А войниците – много от тях се оказали наборници или зле организирани сепаратисти от източна Украйна – имали на разположение екипировка образец от 40-те години или разпечатки от интернет с обяснения как да ползват снайперските си пушки.
Остарели карти, разговори по открити канали за комуникация, нереалистични заповеди, некомпетентност и хаос: това са причините за военния провал на Русия в агресивната война против Украйна.
А след това и тромавата архаична система на командването. Потвърждение на заповедите за удар по разузнати цели се чакали понякога до три денонощия. През това време украинските части успявали да се предислоцират. Руското Министерство на отбраната рапортувало, че са напълно унищожени украинските ПВО и авиация, макар че Киев успял да пребазира почти изцяло военновъздушните си сили. Дори самите украински пилоти недоумяват в разговор с New York Times – как така противникът им позволил в първите дни на войната безпрепятствено да се изплъзнат от ударите му.
По данни на наши източници в американското командване, повече от половината руски крилати ракети не са попаднали в набелязаните цели.
Руските войски не са били подготвени, действали са несъгласувано и са подценили ВСУ. 

Руските военни използвали обикновени мобилни телефони за разговори помежду си, което ги превръща в лесни мишени на ВСУ, а като цяло демонстрират некомпетентност и лоша организация.
Бойните действия постепенно се превърнали в съперничество между феодални групировки: министерски, вагнеровско-пригожински, кадировски. Последните се прочуха с това, че публикуваха видеа в Tik-Tok, с което силно улесняваха работата на ВСУ, каза началникът на Главното разузнавателно управление в МО на Украйна Кирил Буданов.

„След като пуснаха видеото ни бяха нужни 40 минути, за да изчислим точното им местоположение в района на летището на Гостомер. След това ВСУ нанесоха три удара с балистични ракети „Точка-У“, разказва Буданов.
„Ние всички знаехме, че украинците воюват нелошо и, че Русия няма достатъчно сили, за да превземе Киев. Генерал Бен Ходжис още през декември 2021 година ми обясни, че дори ако всички войски на границата с Украйна опитат да превземат Киев, те няма да успеят да се справят с тази задача за по-малко от няколко месеца. В руското командване просто презирали украинските въоръжени сили и смятали, че щом навлязат в украинската територия, победата им е сигурна. Но, разбира се, нищо такова не се случи“, казва Джон Хърбст, бивш посланик на САЩ в Украйна.
Издръжливостта на украинските военни се оказва изненада и лично за Владимир Путин. По време на срещата си през март с премиера на Израел Нафтали Бенет, Путин признал, че украинците се оказали по-издръжливи отколкото му били казали. 
По думите на високопоставени дипломати, присъствали на срещата, Путин казал: 
„Изглежда всичко ще бъде много по-сложно, отколкото мислехме. Но войната се води на тяхната територия, не на нашата. Ние сме голяма страна и умеем да търпим“.
Десетки хиляди руски войници са убити, а части от руската армия разбити след почти десет месеца война.
Руските войски започнаха нахлуването в Украйна на 24 февруари, получавайки нереалистични заповеди за бързо придвижване към Киев за 18 часа и ориентирайки се по карти от 1960 години.
Документ за вътрешно ползване на едно от базираните в Беларус руско подразделение, с който разполага The New York Times, разкрива подробното разписание на предполагаемото придвижване на военната колона. Според документа, първите машини е трябвало да достигнат границите на Киев около  14:55 на 24 февруари. 
По думите на военнослужещ от това подразделение, те научили, че отиват на война час преди тръгването:
„Заповедта беше и проста, и диво оптимистична: да следваме машината, която е пред нас и след 18 часа ще стигнем до Киев“.
Това не се случва: тежките машини разбиват пътя и конвоят незабавно засяда, губейки повече от денонощие докато пресече границата, а след това е подложен на украински атаки.
На 23 февруари 26-и танков полк получава странно самонадеяна секретна заповед. Споменавайки „възможната съпротива“ от страна на украинците, командването нарежда на военните за едно денонощие да преодолеят около 400 километра, като по пътя си да пресече Днепър.
При това в документа се отбелязва, че „сили и средства за подсилване няма“.
Разбира се, тромавите и незащитени руски военни колони се оказват лесни цели за ВСУ.
Само няколко седмици преди да бъдат хвърлени в месомелачката на войната, войниците били обикновено работници или шофьори на камиони, един от „медиците“ всъщност бил барман и нямал никаква медицинска подготовка, въоръжили ги със стари автомати „Калашников“, нямали достатъчно боеприпаси и храна.
Само от едно подразделение в първите дни на войната загинат 40 от общо 60 човека.

The New York Times разговаря с мобилизирани, ранени в боевете за Павловка

Става дума за мобилизирани, изпратени в 155 бригада на морската пехота на Тихоокеанския флот и, които нямат практически никакъв военен опит – а също така карти, радиостанции и аптечки. 
По думите ми, командирите им обещавали, че „няма и да видят бой“, но ги изпратили в атака.
Един от ранените, Михаил, разказа, че от 60 души от неговото подразделение в боевете при Павловка загиват 40.
Михаил изживял истински ужас, докато виждал гибелта на своите другари в резултат на обстрела.
„Това не е война, а унищожение на руския народ от неговото собствено командване“, ни каза той.
Друг събеседник, Александър, бил мобилизиран заедно с трима сови приятели от детинство: единият от тях, както и самият Александър е контузен, вторият загубил краката си, а третия изчезнал безследно. 
Въпреки това той ни увери, че е готов да се върне на фронта, защото „руснаците така са възпитани“.
Морските пехотинци от Приморието разказаха, че са понесли големи загуби в резултат на неуспешното настъпление в Донецка област, но губернаторът, назначен от Москва, определя тяхната жалба като и „мероприятие на украинските спецслужби“.
„Хората искат да дезертират“, казват те, а морски пехотинец, от тези, които се оплакали на губернатора от големите загуби в Донбас, разказа, че на военните било отказано да се изтеглят от предната линия.
Мощта на руските въоръжени сили била в значителна степен подкопана от дългогодишни кражби, независимо от предположенията на Запада за тяхното превъзходство.
„Стотици милиони долара са били дадени за модернизацията на руската армия при Путин, но хиляди офицери попадат в капана на корупционните скандали.
След огромни загуби и с цената не невероятни усилия руските войски все пак успяват да завземат някои украински територии, но те се оказаха повече, отколкото е по силите им да контролират, използвайки недоучени и зле снаражени войници.

Проблемите със снабдяването за армията започват от първия ден на войната и продължават и до днес

Участниците в първите седмици на руското нахлуване, което по план трябвало да завърши в съвсем кратки срокове, бързо открили, че липсват запаси от храна и вода — и започнали да си ги доставят, както и необходимите им предмети от първа необходимост с грабеж. 
В дневник, открит от бойци на ВСУ в източна Украйна през март, руски войник описва емоциите на другарите си в хранителен магазин: „Намерихме дори бонбони, имаше всичко, което ни липсваше. Всички се радвахме като деца“.
В разказа на мобилизираните от 155 бригада на морската пехота също се говори за отсъствие на храна и боеприпаси. Бивш затворник, попаднал на фронта чрез ЧВК „Вагнер“, разказа, че бил хвърлен в окоп под Бахмут в продължение на четири дни без храна и вода и не разбирал в какво са състои неговата задача, освен „преместването на мъртвите тела на убитите“.

Украинските военни действително са опитали да убият началника на руския Генерален щаб Валерий Герасимов, а САЩ - да попречат

За украинския удар по командния пункт в района на Изюм, където в този момент се намирал Герасимов, стана известно в кроя на април. Украинските медии дори писаха, че Герасимов е ранен или убит.
Както научи The New York Times, САЩ след като разбират за пътуването на Герасимов на фронта, решават да не съобщават за това на украинците, опасявайки се, че те ще нанесат удар, а това, от своя страна ще предизвика ескалация и ще въвлече САЩ във войната.
Но в Киев и така знаели за плановете на руския генерал. По информация, която не може да бъде потвърдена в настоящия момент, САЩ помолили да не бъде нанасян удар по командния пункт, в който се намирал началника на руския Генерален щаб, но от Украйна им отговорили, че атаката вече е започнала.
Десетки руснаци загиват при този удар, но генерал Валерий Герасимов не е сред тях. След него, обаче, високопоставените руски военни съкращават рязко посещенията си на фронта.

Преди войната Патрушев заявил на директора на ЦРУ: „Ние се върнахме“

Това се случило през ноември 2021 година, когато директорът на ЦРУ Уилям Бърнс отива в Москва, за да предупреди Москва за негативните последствия от пълномащабното нахлуване в Украйна.
По думите на тогавашния американски посланик в Москва Джон Съливан, който присъствал на срещата, в отговор секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев заявил, че руските въоръжени сили са толкова модернизирани, че могат да си съперничат с американските.
„Той просто гледаше Бърнс и му каза: „Ние можем да го направим. Ние се върнахме“, разказва Съливан.
В началото на войната Путин казва на израелския премиер, че „всичко е много по-трудно, отколкото мислехме“.
Тогава, през март 2022 година, Владимир Путин казва на Нафтали Бнет, че „украинците се оказаха много по-трудни, отколкото мислехме“. 
„Вероятно това ще бъде много по-трудно, отколкото мислехме, но войната е на тяхната територия, не на нашата. Ние сме голяма страна и умеем да търпим“, казал Путин.
По думите на източник на The New York Times руският президент коментирал и собственото си място в историята:
„Аз няма да бъда руският лидер, който просто е стоял, гледал и не направил нищо“.
А през ноември 2022 година Сергей Наришкин пък обещава на директора на ЦРУ, че Русия няма да отстъпи  — каквито и да са жертвите.
Това се случва в Анкара, където Уилям Бърнс и шефът на Службата за външно разузнаване се срещат за пръв път след началото на войната.
По думите на един от високопоставените участници в срещата от американска страна, Наришкин „уверил“ директора на ЦРУ, че „Русия никога няма да се предаде, независим от това колко войници ще загинат на бойното поле“.
Но дори и сега Путин не е готов да признае провала на операцията, а загубите не смущават руския президент.
По думите на наши експерти Путин е готов дори и на по-големи жертви. 
Представител на страна, член на НАТО ни предупреди, че Путин е готов да изгуби до 300 хиляди убити и ранени военни – приблизително три пъти повече, отколкото са досегашните жертви.

Превод: Faktor.bg