Димитър Иванов

Президентът по Конституция може и да не е част от изпълнителната власт, но при сформиране на служебно правителство той получава неконтралирана от никого такава в условията на липсващ парламент. За това време България дe факто функционира като президентска република. 

Мандатът на служебния кабинет е ограничен във времето, в идеалния случай около 3 месеца, но може да бъде удължен в ситуация, че новоизбраният парламент не може да състави правителство. Или пък ако Румен Радев реши да търси вратички в Конституцията и законите заради пандемията с коронавируса и налагане на ограничения.

Съмненията към евентуално служебно правителство, командвано от Радев, съвсем

не са болни сънища,

защото ясно помним какви каши забърка кабинетът на проф. Огнян Герджиков. Сега картината е още по-сложна, като се има предвид създадената политическа ситуация на напрежение и предприетите до момента действия от президента за разединение на нацията и подстрекаване на протестите. Към тях няма как да пропуснем проруската му ориентация, ролята на Кремъл за неговото избиране на поста и засилването на хибридната война на Москва против България предвид очакваните сделки за газопровода "Турски поток" и АЕЦ "Белене. В този смисъл, ново  служебно правителство на Радев няма да има за задача само да организира и проведе изборите, но то ще бъде правителството на реванша. Това ще бъде кабинет, който ще подготви условията за засилване на руското проникване в България и отдалечаването ни от евроатлантическия път на развитие.

Евентуален служебен кабинет на Румен Радев ще бъде особено активен и в сферата на националната сигурност, като за кратко време по законен начин може да нанесе труднопоправи щети върху сигурността и отбраната на държавата. Възможните щети са в следните направления:

1. Своеволни кадрови промени. Служебният кабинет може да смени и да назначи хора на президента начело на всички служби за сигурност и обществен ред. Там, където за назначаване на ръководител на съответната служба по предложение на кабинета се изисква и указ на президента, повече няма да има никакви пречки. Правомощията повече не са споделени, а съсредоточени в ръцете само на президента. Назначеното от Радев служебно правителство предлага, а той утвърждава. Така, например, той ще може, ако пожелае, да смени и главния секретар на МВР, и шефовете на ДАНС, на Държавна агенция "Разузнаване" и др.

2. Бедствие в отбраната! При служебно правителство Румен Радев ще стане

пълновластен господар в Министерството на отбраната

Освен че назначеният от него министър ще упражнява правомощията си, президентът ще може да назначава и освобождава генералите и адмиралите така, както сметне за добре. Това правомощие е споделено с правителството, като президентът издава указите за назначаване или освобождаване, но при положение, че той самият е назначил служебния кабинет, на практика получава цялата власт. Така, например, през 2017 г., въпреки протестите на ГЕРБ, неговото служебно правителство с министър  на отбраната щабният о.з. бригаден генерал Стефан Янев предложи, а той назначи за началник на отбраната генерал Андрей Боцев (светла му памет!). Трабва да си припомним, че преди да дойде на власт първият служебен кабинет на Румен Радев, тогавашното правителство на Бойко Борисов в оставка спокойно можеше да назначи като титуляр друг началник на отбраната, възползвайки се от тогава все още неизтеклия мандат на президента Росен Плевнелиев, но не го направи. Вместо това то остави за изпълняващ длъжността началник на отбраната един от заместник-началниците. Въпреки това, служебният министър Стефан Янев най-безцеремонно по давление на шефа си на "Дондуков" 2 реши този въпрос. Не беше морално, но за сметка на това напълно легално. 

Друг въпрос, който не би трябвало да решава служебно правителство на Румен Радев, е този за проектите за превъоръжаване. Те би трябвало да бъдат от компетенцията само на редовно избрано правителство. Това не попречи на служебния министър Стефан Янев да вземе решение за новия боен самолет, предпочитайки "Грипен" през 2017 г.. Така се наложи с дълга процедура в парламента, с разследване от специална парламентарна комисия това решение да бъде преразгледано и отменено. Всичко това доведе до поредното отлагане с близо година и половина на стартирането на този отдавна закъснял проект. От което в крайна сметка страдат Военновъздушните сили и цялата система за отбрана.

В случая с F-16 може да се очаква бъдещият служебен министър да предприеме най-малкото лов на вещици, т.е. да започне разправа с хората, които Радев смята за провинили се, защото не са работили в полза на шведския самолет. Тази разправа може да бъде под формата на всички позволени от закона средства, включително и познатото под армейския жаргон като 

"гонка по устав"

Неморално, но легално.

Едва ли служебното правителство ще се осмели да започне разваляне на вече сключен международен договор, ратифициран от парламента и по който вече е направено пълно плащане, но не е изключено служебният министър на Румен Радев, наред с всичко останало, да започне да атакува всичко, което в момента се прави по изграждането на инфраструктурата за F-16 в България. Най-вероятно мантрата за атака ще бъдат т.нар. скрити разходи. Оттам ще започне и ловът на вещици. "Скритите разходи" са

скритият коз на президента за саботаж

на процеса, което може да доведе до забавяне на въвеждането на въоръжение на F-16. И оттам до удължаване на използването на съветските самолети МиГ-29 до 2030 г., когато изтича жизненият им цикъл.

Оттук идва и още едно подривно направление против отбраната на служебното правителство. Дори и за месеци то ще се постарае да предреши въпроса за извеждането от въоръжение на съветската техника в посока на максимално отлагане.

Да не забравяме, че парламент е необходим само за сделки от 100 милиона лева нагоре. Съвсем спокойно един служебен кабинет може да сключва с руснаците нови договори за поддръжка на старата техника за по-малки суми без санкция на Народното събрание. Например, спешно, в ударен порядък, под зоркия поглед на русофила Радев могат да се сключат сделки с руснаците за ремонта на старите радари на Военновъздушните сили и за зенитно-ракетните комплекси. Може и да изглежда на пръв поглед трудно осъществимо за 3-4 месеца, но не и невъзможно. Още повече, ако се стигне до невъзможност новоизбраният парламент да сформира кабинет и се разпусне, тогава едноличното управление на Радев ще продължи поне още три месеца. Дотогава могат да се реализират немалко сделки за под 100 милиона лева, за които парламент не е необходим.

Що се отнася до съветската техника, при служебно правителство Румен Радев получава и още един коз - провеждащия се в момента Стратегически преглед на отбраната. Съвсем легално под ръководството на служебен министър Прегледът може да приключи и в подготвените проекти на стратегически документи да бъдат заложени такива количествени параметри за въоръжените сили, които да наложат поддържането на съветската техника възможно най-дълго. Слабото място за Радев тук е, че каквото и да реши този Преглед, бъдещата Програма за развитие на отбранителните способности на българските въоръжени сили до 2032 г. трабва да бъде гласувана в парламента.

Съвсем не на последно място служебният министър може да започне чистка в Министерството на отбраната. Както и във всяко друго ведомство от системата за национална сигурност. За един мандат на служебен кабинет е съвсем реално да бъде изготвен, съгласуван и приет от Министерския съвет нов Устройствен правилник на Министерството на отбраната. Това е легален начин за политическа разправа с всички неудобни и за назначаване на свои хора. 

Достатъчно би било също така един служебен министър да сложи тъмните си очила и незаконно да започне да наказва с измислени основания или да уволнява неудобни хора. Естествено, съдът ще отмени подобни решения, но това ще отнеме месеци, ако не и повече. И отново самоцелната саморазправа ще затормози цялата система. Да не забравяме, че накрая обезщетенията за незаконни уволнения ще бъдат изплатени не от джоба на провинилия се ръководител, а от държавния бюджет. Всичко

това върши работа на Кремъл,

който би получил още една възможност да нанесе удар върху тези, които работят за силна България в НАТО и против руското влияние. Достатъчно е само да се спусне списък с набелязани врагове на Кремъл и да започне незаконната разправа по места. Определено Радев има достатъчно хора, които ще си сложат черните очила и няма да се поколебаят да изпълнят поръчката.

3. Служебно правителство на Румен Радев може да реши така, както смята за добре, резултатите и от Стратегическия преглед на отбраната, и от националния  стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност. Това значи и на прегледите по всички ведомства. Единственото и главно неудобство тук е, че резултатите в крайна сметка трябва да бъдат приети от парламента, а такъв няма при служебно правителство.

Дори и следващият парламент да ги отхвърли, това ще доведе най-малкото до забавяне и дори рестартиране на процеса.

Принципно погледнато не е работа на служебен кабинет да приключва и да решава как ще завърши започнат от редовното правителство стратегически преглед. Това изобщо не е негова отговорност. Например, в отбраната, под натиска на служебен министър може и да приключи Прегледът и да бъде изготвена Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 г., но тя трябва да бъде приета от Народното събрание. Затова би следвало служебен министър да не се занимава с този въпрос. Но гаранция няма. Практиката показва, че служебни министри се изкушават да предлагат дългосрочни програмни документи за развитието на отбраната и така да ги завещават като задължителни за изпълнение на следващия кабинет. Справка: служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов през 2014 г., когато под негово упорито настояване спешно беше изготвена Програма за развитие на въоръжените сили до 2020 г., която обаче беше приета само с решение ня тогавашното служебно правителство. Следващата година редовно избраното правителство прие нова Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2020 г., която беше гласувана и от Народното събрание. Същата е валидна и се изпълнява и до днес, въпреки протестите на Шаламанов, който така и не разбра, че не може един служебен министър да претендира да завещае на следващото управление именно своя собствен програмен документ. Не говорим за качеството на същия, а за принципи на управление.

4. Достъп до цялата информация. Ставайки пълновластен господар на цялата изпълнителна власт, президентът ще разполага с особено богата информация, включително и по текущи разследвания. Единственото той не може да контролира прокуратурата. В момента обаче се водят такива срещу хора от неговия екип, включително и за изтичане на класифицирана информация. В случая въпросът е не само дали има моралното право, но и дали е допустимо (независимо че формално може и да е законно) президентът, с този си компрометиран екип, да получи правото да сформира служебно правителство. И оттам хората му да получат 

пълен достъп до цялата информация на всички ведомства от системата за национална сигурност

Много деликатна би била в този случай ситуацията с продължаващи разследвания за шпионаж в полза на Москва. Интересно би било да се помисли и какво би се случило с наложената забрана на генерал Решетников и олигарха Константин Малофеев да посещават България. За това можем само да гадаем.

Изложените до тук аргументи съвсем не са мокри сънища, а сериозни основания обществото да се притеснява от действията на своя държавен глава, който през целия си мандат разделя и противопоставя нацията. В тази посока е и мълчанието на президента, който втора седмица отказва да отговори на призива на Христо Иванов – да каже открито пред гражданите какви хора ще влезнат в служебни му кабинет и какви ще са приоритетите им. Тишината в коридорите на „Дондуков” 2 по-скоро е предчувствие за раждането на политически чудовища.