Ще опорочат и светлия 1-ви ноември със съмнителни инициативи, които разделят нацията
Васко Василев
Арх. Дора Иванова, която стартира възстановяването и реставрирането на комунистическия паметник на връх „Бузлуджа“ попадна в класацията за „Будител на годината“, организирана от БНР. Архитектката отдавна „възкресява“ емблемата на един от най-мракобесните периоди в историята ни. Припомняме, че символът на тоталитарния режим ще бъде отворен за посетители през 2023 г.
Иванова се състезава с още деветима за приза за
народен будител през 2022 г.,
а церемонията по награждаването ще бъде на Деня на народните будители 1-ви ноември. Според регламента, наши сънародници дават предложения кой да грабне наградата. След това специална комисия отсява десетте най-достойни според нея кандидатури. Сред членовете на журито са бившият председател на парламента проф. Огнян Герджиков, инициаторката на конкурса – журналистката Ива Дойчинова, която вече се изказа пристрастно към реставрирането с държавни пари на мракобесния комунистически символ, както и колегите ѝ Добрина Чешмеджиева от БНТ и Светослав Иванов от БТВ.
В крайна сметка те са преценили, че с един от най-светлите български празници трябва да бъде обвързан символът на социализма, който разделя нацията. Вместо подобни позорни пантеони на тоталитаризма да бъдат демонтирани и изхвърлени, днес те се реанимират и продължават да хвърлят петно върху стремежа към евроатлантизъм на страната ни.
За всеки от кандидатите за „Будител на годината“ има кратко резюме. Вижте как е представена реставраторката на „Бузлуджа“ арх. Иванова:
От 2015 г. тя е
същински обединител
в каузата – монументът Бузлуджа да бъде консервиран и върнат на обществото. Дора е една от 10-те личности, номинирани от слушателите на БНР и избрани от журито (проф. Огнян Герджиков, д-р Румен Манов, Светослав Иванов, Даниел Ненчев, Елеонора Гаджева, Добрина Чешмеджиева и Ива Дойчинова), които белязват 2022-ра със своята будителска дейност.
Откакто написва дипломната си работа на тема – реставрацията на паметника на връх Бузлуджа, тя успява да обедини учени, изследователи, чужди и родни фондации, културната общественост, общини, за да завърши дейностите по стабилизиране на мозайките и обезопасяване на монумента, който се планира да отвори за посетители през пролетта на 2023-а – след десетилетия разруха и безстопанственост.
А Бузлуджа е от тези Nonuments по света, които будят любопитството на изключително много млади хора и с работата си Дора промени имено това – битността и възприятието за монумента, като го върна обратно на хората.
Останалите кандидати за будители са преподавателят по компютърни науки в Цюрих проф. Марин Вечев, цигуларят Георги Калайджиев, програмата "Артисти за деца" в Широка Лъка, Иво Ценов и Тенко Николов - меценати от SiteGround, актьорът Александър Алексиев, фондация "Живот със синдром на Даун", учителят по история Димитър Гилев, Макс Грувиц и Елина Желева от BG4UA - технологична и иновативна общност в България, Турхут Исмаил - строителен предприемач от Несебър, който реставрира православни храмове.
Номинацията на Дора Иванова е спорна,
защото спорен и неясен остава и до днес целият проект с реставрирането на чинията – дали ще бъде представен правдиво като символ на един античовешки режим или ще бъде поредния захаросан спомен за „светлия комунизъм“. Но за да се стигне до тук, трябва да се помни, че основен принос имат две също доста съмнителни фигури от настоящия политически живот:
- настоящият културен министър Велислав Минеков, който миналата есен, въпреки общественото отрицание даде на паметника статут на обект с национално значение;
- бившия културен министър Наско Атанасов, който отпусна почти 300 хил. лв. народни пари за реставрирането на мрачния символ.
Още от Петък 13
Мълчанието на Даниил е като бесовете на убиеца – факти и документи
Невинната кръв на отец Стефан Камберов иска покаяние – 23 години днешният патриарх мълчи за зловещата нощ на 22 юли
Санкциониран генерал от КГБ, облечен в расо, е влезнал в България с шенгенска виза, издадена от Италия
Мелнишкият епископ Герасим е поискал с нарочно писмо Балашов да стъпи на българска територия, защото лично е поканен от патриарх Даниил
BIRD: Петьо Еврото търгувал с влияние - уреждал с гражданство чужденци, на които не се полага
Петров е предоставял и т.нар. "златни паспорти", за които ЕК и оказваше натиск върху българската държава да промени законодателството, но среща огромна съпротива, особено от ДПС