В началото на управлението на Владимир Путин малко хора бяха чували за отровни нервно-паралитичини вещества от типа "Новичок" или за радиоактивен полоний-210. 
Сега тези думи са известни в целия свят. 
Причината - серия внезапни, странни заболявания и

 смъртни случаи на хора, в които Кремъл вижда опасност

 или иска да им отмъсти.
Кои са най-шумните случаи през последните 20 години?

Юрий Шчекочихин (1950–2003), журналист от "Новая газета", депутат от партия "Яблоко"

Юрий Шчекочихин, разследващ журналист, експерт на ООН по организираната престъпност,  умира на 53 години. Той става известен с разследвания за корупция в спецслужбите, незаконна търговия с оръжие и наркотици, работи като посредник за размяна на пленници от Втората чеченска война.
Веществото, с което е отровен не е определено и досега. 
Това беше страшна смърт, за две седмици здрав мъж, на 53 години се превърна в древен старец (медиците обясняват ефекта на моменталното стареене по-късно). Един след друг отказваха всички органи, падаше му кожата, косата, цялото му тяло гореше, като че е потопен във вряла вода, не можеше да диша, защото усещането беше като, че вдишва разтопен метал. Лекарите си шепнеха за отравяне, но никой не го каза на глас, разказва неговият колега Сергей Соколов.
Официално Шчекочихин е починал от рядка форма на алергия, но близките му твърдят, че клиничната картина съвпада с тази на отровения години по-късно Александър Литвиненко.
На погребението никой от семейството не е допуснат близо до тялото, не са им дадени и медицинските документи, уж, заради "лекарска тайна". По-късно медицинският картон се "загубва".

Анна Политковская (1958–2006), коментатор на "Новая газета", правозащитник

 На 2 септември 2004 година Анна Политковская лети от Москва за Ростов на Дон, а оттам за Беслан, където чеченски терористи за завладели училището и са взели за заложници над 1 100 души: деца, родители и работещи в училището. Тя се е надявала да стане посредник в преговорите.
На борда на самолета Политковская помолила стюардесата за влажна салфетка и чай, след което загубила съзнание. Хоспитализирана е в тежко състояние отначало в Ростов на Дон, после – в Москва. Диагнозата е "отравяне с неизвестни токсини". Сериозно са засегнати бъбреците, черния дроб и ендокринната система.
 Първите материали за изследване, взети на Политковская още в летището неочаквано изчезват, по-късно става ясно, че "по нечия заповед кой знае защо са унищожени".
Понеже близките и нямат доверие на руските болници, тя е приета в американски медицински център. Там постепенно започва да се възстановява. Лекарите изясняват, че в организма и е попаднал неизвестен токсин, който съсипва здравето и чак до момента на убийството и.
Две години след отравянето, на 7 октомври 2006 година, журналистката е застреляна в асансьора на дома и. За убийството и са осъдени 5 души, като организаторът и изпълнителят на екзекуцията са осъдени на доживотен затвор.

Роман Цепов (1962–2004), руски бизнесмен и телевизионен продуцент, бивш служител на МВР и частен охранител

На 24 септември 2004 година при странни обстоятелства умира 42-годишният  Роман Цепов, бивш бодигард на кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчака, при когото е работил и Владимир Путин, по-късно Цепов е генерален директор на охранителна фирма "Балтик-ескорт".
Според руски медии, фирмата на Цепов охранява не само служители на общината, включително и Путин, но и хора от подземния свят. След като Путин става президент Цепов се превръща в една от най-влиятелните фигури в Санкт Петербург, наричан е "сив кардинал" и "олигархът-охранител".
Две седмици преди да почине той внезапно се почувствал зле. Симптомите на болестат: постоянна умора, отказ на вътрешните органи, поражения в гръбначния мозък и стремително настъпила смърт. 
Официалната версия е, че е починал от естествена смърт.
Според източници на вестник "Известия" симптомите били на "ярко изразена лъчева болест". Медиите отбелязват и сходството в симптомите с тези на Литвиненко, отровен с радиоактивен полоний.
Цепов е погребан редом с родителите на Путин.

Александър Литвиненко (1962–2006), бивш офицер от КГБ, избягал във Великобритания

Александър Литвиненко умира на 23 ноември 2006 година. Последните три седмици от живота си той е в болница, където лекарите се опитват да определят с какво е отровен.
Едва три часа преди смъртта му се разбира, че това е полоний-210. Аутопсията показва, че вътрешните органи на Литвиненко са отказали, като следствие на остра форма на лъчева болест.
Практически е невъзможно да бъде открит полония, освен ако предварително не знаеш какво да търсиш. Убийците са знаели, че нито полицията, нито лекарите, нито патоанатомите имат оборудване, за да откриват това вещество. 
Идеята да бъде проверен пациентът за алфа-излъчване хрумнала на един британски професор случайно, заради някои от симптомите. Литвиненко умира без да разбере с какво именно е отровен.
Разследването и процесът за отравянето на Литвиненко продължиха близо 9 години. Според една от версиите, един от мотивите за убийството му е, че Литвиненко е притежавал компромат за представители на руските власти. 
На 21 януари 2016 година Върховният съд обнародва извода си, че убийството на Литвиненко вероятно е било санкционирано от Николай Патрушев, директор на Федералната служба за сигурност, бившото КГБ. Изпълнители на убийството са бившият служител на Главното управление за охрана и настоящ депутат от руския парламент Андрей Луговой и бизнесменът Дмитрий Ковтун, които са сипали полония в чая на Литвиненко.

Емилиян Гебрев, български бизнесмен 

На 28 април 2015 година оръженийният търговец  Емилиян Гебрев припада по време на делова вечеря и веднага е приет в болница.
Приблизително по същото време синът му Христо получава същите симптоми като баща си, който се намира в друга част на града, както и директорът на компанията на Гебрев. Общото между тремата е, че сутринта са били в офиса на фирмата, намиращ се в софийски хотел.
Специализирана лаборатория на Хелзинкския университет открива в организма на Гебреви следи от нервно-паралитично вещество от групата "Новичок". 
Четири години по-късно, през 2019 година, следствието идентифицира чрез записи от охранителни камери офицера от ГРУ Денис Сергеев (оперативно имя Сергей Федотов), същият, който заедно с "Боширов" и "Петров" пристига във Великобритания в деня на отравянето на Сергей Скрипал.
Гебрев свързва отравянето с оръжейния си бизнес. В началото на 2020 година анализите на бизнесмена изчезват от финландската лаборатория VERIFIN. Разследването в България е спряно.

Владимир Кара-Мурза – младши, руски опозиционер и журналист

Владимир Кара-Мурза – младши е отравян два пъти  – на 26 май 2015 година и на 2 февруари 2017-та. И в двата случая московските лекари поставят диагноза "токсично въздействие от неустановено вещество"-
Първото отравяне се случва три месеца след убийството на най-близкия съратник и приятел на Кара-Мурза, Борис Немцов.
И двамата активно работят за приемането от САЩ на "Закона "Магнитски", както и за разобличаването на корупцията на представителите на руския елит.
Кара-Мурза е хоспитализиран със симптоми на хранително отравяне. Но 72 часа по-късно той изпада в кома, един след друг започват да отказват органите му - дробове, сърце, бъбреци, черен дроб.
Прекарва една седмица в кома, изпратен е в САЩ на лечение, където провеждат дълго лечение.
Година по-късно Кара-Мурза казва, че покушението срещу него е по заповед на висшето ръководство на Русия.
След по-малко от две години той отново е приет в болница със сходни симптоми. Става му зле само няколко часа преди полет до САЩ. Въведен е в медикаментозна кома и така е изпратен на лечение в чужбина, а след възстановяването си остава да живее в САЩ заедно със семейството си.

Бившият офицер от ГРУ Сергей Скрипал и Юлия Скрипал

На 4 март 2018 година в британския град Солсбъри в безсъзнание бяха открити бившият офицер от ГРУ и 33-тодишната му дъщеря Юлия Скрипал. Те прекараха в кома няколко седмици, след оздравяването си, те са заминали за Нова Зеландия под чужда самоличност.
Скрипал е осъден през 2006 година заради шпионаж в полза на британското разузнаване, а през 2010 е помивлан и разменен, след което заживява във Великобритания.
Именно в случая "Скрипал" за пръв път се появи името на нервно-паралитичното вещество "Новичок". 
Съдейки по всичко, то е било намазано на дръжката на вратата на дома, в който живеели Скрипал.
На 30 юни 2018 година със същите симптоми са приети в болница 45-годишният Чарли Роули и 44-годишната Дон Стърджес. Експертизата открива "Новичок" в организмите и на двамата. На 8 юли Стърджес почина. 
Роули, след като излиза от комата, разказва, че намерил флакон от парфюм, който дал на Дон, а тя се напръскала с "парфюма".
На 5 септември 2018 година британската прокуратура назова отровителите – Александр Петров и Руслан Боширов, офицери от ГРУ.
Bellingcat и The Insider разкриха, че става дума да полковникът от ГРУ Анатолий Чепига и военния лекар от ГРУ Александър Петров.
През октомври  2018 година медиите съобщиха, че операцията е ръководена от офицера от руското разузнаване Сергей Федотов.

Пьотр Верзилов, руски художник, участник в пънк-групата Pussy Riot

На 11 септември 2018 година в тежко състояние в една от московските болници е приет Пьотр Верзилов. 
"Три часа след като излязох от съда започнах да усещам, че губя координация, че губя зрение, че не мога да вървя, а тялото не ме слуша. Когато се върнах у дома започна много силно да ме тресе, температурата ми се вдигна и лекарите от бърза помощ са ме намерили без съзнание", разказва Верзилов пред ВВС.
Руските лекари твърдяха, че състоянието му е предизвикано от психотропни вещества, които той е приемал. Но близките му категорично отхвърлят тази версия и бившата му съпруга Надежда Толоконникова успява той да бъде откаран в Берлин.
В Берлин в клиниката "Шарите" лекарите заявяват, че Верзилов е отровен с вещество от класа на скополамина, но по-точното определяне е невъзможно заради забавянето преди пациентът да попадне при тях.
Верзилов смята, че отравянето е дело на руските спецслужби заради започнатото от него разследване на убийството в Централноафриканската република на тримата журналисти Орхан Джемал, Александър Расторгуев и Кирил Радченко, които снимали филм за дейността на частната военна компания "Вагнер" в Африка.
Източник: „Гордон”
Превод: Faktor.bg