Григор Лилов*

Управителят на БНБ Иван Искров излезе с открито писмо в отговор на откритото писмо на Бойко Борисов, който сън не го хващал заради съдбата на Корпоративна.
Ето го и самото писмо на Искров:
http://www.bnb.bg/PressOffice/POPressReleases/POPRDate/PR_20140913_BG

В него има редица точни бележки:

"За съжаление, усещане за непредвидимост има и то се генерира от многократната промяна в становищата на редица публични фигури, сред които политици и експерти. Напоследък то дори се задълбочава от хаотичните изяви на различни групи за натиск, преследващи разнопосочни частни интереси. Трябва да се знае, че законодателството не позволява такива групи за натиск – без значение дали произлизат от синдикални, работодателски или други среди – да вземат управленски решения в областта на централното банково дело и банковия надзор..."
Или тази констатация:
"Впрочем, уважаеми господин Борисов, освен десетки противоречиви твърдения в медиите Вие или който и да е български гражданин виждали ли сте ясно структурирано и обосновано становище за оздравяване на банковата група КТБ, та било и на една страница? Ние в Българската народна банка такова предложение не сме получавали досега. Разбира се, не отхвърляме възможността това да се случи и сме готови за разговор, ако такова законово обосновано предложение бъде внесено в централната банка."
А този пасаж е направо в десетката:
"Същевременно съм длъжен да Ви обърна внимание, че в изразените досега желания – както от Държавния резервен фонд на Султаната Оман, така и от финансовия консултант EPIC, представляващ консорциум от сегашните акционери – наред с пълна информация от финалния доклад на одиторите, както и „дю дилижънс”, основен акцент е поставен върху осигуряването на държавна помощ."

Каква е солта в идеята за държавна помощ? 

Акционерите, които са допуснали банката да се управлява по начин, довел я до фалита, поискаха преди всичко с парите на данъкоплатците да си запазят собствеността и съответно нейната милиардна цена. Т.е. да спечелят втори път - първия с вкарване във фалит и опоскване на активи и пасиви, втория път - с държавни пари, налети за излизане от фалита.

Та затова е важно да видим кой са предложителите и техния консултант - ЕПИК.
От ЕПИК съобщават, че още на 10 септември са изпратили писмо до премиера Георги Близнашки, министъра на финансите Румен Порожанов и управителя на БНБ Иван Искров относно КТБ. В писмото се казва и кои са акционерите от "големия фонд", който проявява интерес да спаси банката - по думите на самия премиер Близнашки от миналия месец. Това са Главният резервен държавен фонд на Оман, "Бромак" ЕООД (дружеството, чрез което Цветан Василев контролираше КТБ) и руската банка чрез инвестиционното си дружество ВТБ Капитал

SOS – СПАСЯВАТ НИ!

Три точки, три тирета, три точки – това е морзовият сигнал SOS – спасете ни!
А кой ще спаси българите от «спасителите» на Корпоративна?

Та затова по няколко думи първо за «спасителите», а после за техния консултант!

Колко е добро лондонското дружество ВТБ Капитал?

Съвсем доскоро то беше ръководено от българина Атанас Бостанджиев и с представител у нас бившият финансов министър и олигарх Милен Велчев
През ноември 2013 г. Бостанджиев е докладвал на шефа си в лицето на първия зам.-председател на УС на ВТБ Юрий Соловьов, че международният бизнес на „ВТБ Капитал" не можа да изпълни целите по печалби и предложи да се съкратят клиентите от 1 000 на 300, а персоналът - с около 40%, припомни агенция Bloomberg, като дава данни за незавидното финансово състояния на тази фирма.

"Бромак" е дружество на банкера Цветан Василев 

и основен акционер в Корпоративна. То е взело от нея 206 млн. в брой. Става дума за протокол-разписка, с който управителят на "Бромак" Иван Стойков заявява, че парите се дължат от дружеството и ще бъдат върнати на банката до 30 юни. На него има резолюция "да" на изпълнителния директор на КТБ Орлин Русев.
Графологична експертиза обаче доказа, че подписът под документа за дълга не е на шефа на "Бромак" Стойков, макар че парите са си отишли по предназначението. Документът е с дата 19 юни 2014 г., т.е. ден преди банката да затвори поради липса на ликвидност и да поиска специален надзор от БНБ.
Засега разследването не е установило кой е фалшифицирал подписа на управителя на "Бромак". Обаче пък фирмата на Цветан Василев не само не е върнала парите, но се е и разпоредила с тях - т.е. "Бромак" е била наистина страна по тази сделка. Това е историята според документите, а не според интерпретациите на заинтересовани и противници от сбилите се политико-икономически кръгове.
Официално има запор върху "Бромак", така че възниква въпроса откъде фирмата ще вземе пари или кой идиот ще й даде!
Но пиарът на банкера Цветан Василев – Анна Лозанова, на 12 септември обяви, че самият Цветан Василев е застанал зад тази оферта на консултанта ЕПИК за Корпоративна.

Оманският фонд

Той няма отношение към Корпоративна, въпреки че името му присъства в офертата. Няма, понеже никога не е бил акционер, както може да видите от документи, които съм публикувал.
А офшорката от Люксембург, дето уж е на арабските шейхове, се оказа добре омешана с кръгове около България, Цветан Василев и руски интереси (вижте «Фондът на Оман! Един мустак и мужици»http://www.faktor.bg/petak-13/25710-fondat-na-oman-edin-mustak-i-muzhitzi.html)
Оманският фонд и сега няма отношение от гледна точка на евентуално наливане на пари в Корпоративна въпреки твърденията на Сульо и Пульо, независимо че наречените от мен „сульо и пульо” са представители на държавни институции, видни банкери и финансови консултанти, синдикалисти, шефове на работодателски организации и т.н., и т.н.
Защото според съобщение на „Ройтерс” в прессреща с репортери говорителят на Фонда - Дарвиш Ал Балуски, финансов министър на Оман, не представи детайли от плана за спасяване на българската банка в отговор на въпроси на журналистите.
"Самата банка няма проблеми, свързани с нейното състояние, активи или управление. Това е работа (спасяването, бел.моя) на правителството и регулаторните органи в тази страна", каза той, без да се конкретизира.
Ето го линкът:
http://www.reuters.com/article/2014/09/10/corp-com-bank-oman-idUSL5N0RB47R20140910

Не мога да разбера защо Ройтерс пита за Корпоративна банка Darwish bin Ismail Al Balushi, Minister Responsible for Financial Affairs, който управлява Инвестиционния фонд на Оман.
Докато за Фонда на Генералният държавен резерв (друга институция – онази, дето уж е акционер в Корпоративна) е упълномощен за транзакции в чужбина Yousuf bin Alawi bin Abdullah, Minister Responsible for Foreign Affairs.
Това се чете например тук:https://www.mof.gov.om/%D9%86%D8%A8%D8%B0%D8%A9-%D8%B9%D9%86%D8%A7/%D8%B5%D9%86%D8%AF%D9%88%D9%82-%D8%A7%D9%84%D8%A7%D8%AD%D8%AA%D9%8A%D8%A7%D8%B7%D9%8A-%D8%A7%D9%84%D8%B9%D8%A7%D9%85-%D9%84%D9%84%D8%AF%D9%88%D9%84%D8%A9
Вижда се, че и авторитетни финансови агенции като „Ройтерс” могат да объркат точния адресат на въпросите си. Може би е случайна грешка, а може би големите пари играят - нямам обяснение.

Та какво стана ясно? 

- Първият спасител – „ВТБ кепитъл” не е в добро финансово здраве. Неговият собственик – руската ВТБ, категорично твърди, че няма да участва с финансови средства в спасението на Корпоративна.

- Вторият спасител „Бромак” на Цветан Василев е със запорни съобщения, взел е 206 млн. от банката в брой, чрез свързани лица е набълбучен с кредити от нея и въобще кръгът фирми около банкера е сред най-големите длъжници на Корпоративна. Ама щял да я спасява, без въобще не е ясно откъде ще набере средствата.

-Третият спасител – Фонда на генералния държавен резерв на Оман (но от устата на нямаща отношение към случая финансова институция като Инвестиционен фонд на Оман) май твърди, че банката няма проблеми, ама за да се решат проблемите й, трябва не някакви оманци, а родното правителство и регулаторни органи да й налеят пари.

Накратко – това не е план на акционерите, а оферта с разностранна политическа, олигархическа и регулаторна подкрепа у нас за втора афера – да се налеят няколко милиарда в банката като „заслужена награда” на собствениците й заради опоскването й.

Последно – офертата съдържа един огромен подводен камък, който е не знак, а направо взривен маркер за далаверата:

„С това писмо се предлага сключване на договор за неразкриване на информация между EPIC, правителството и Българската народна банка, на основата на който EPIC да имат достъп до непублична информация за КТБ и да водят разговори с правителството и БНБ с цел изготвяне на план за преструктуриране на КТБ, който да отговаря на правилата и изискванията за държавна помощ в Европейския съюз.” (цитат от БНБ)

Солта е в термина „неразкриване на информация”. Спасителите са предложили Non-Disclosure Agreement, за да имат достъп до банковите документи, които иначе са банкова тайна. И подразбиращата се дискретност.
Да, ама не! Защото „спасителите” са били в управлението на банката. Кой, ако не те имат по-добра представа и данни за нея, щом са я ръководители. Но искат поверителност – т.е. нещо като секретност. Искат я, за да не се разбере какви са ги вършили и какви се вършат сега в банката от квестори и институциите зад тях.

ГАРАНТИРАНИТЕ ВЛОЖИТЕЛИ – ТЪЛПА

Как не обслужват интересите си, а поредната далавера!

Не мога да не се въздържа да не отбележа поредния парадокс на родната картинка.
Не ме изненадва – да искаш онова, което ти вреди. Поразителна е манипулацията на медиите и убедеността на хората, че защищават интереса си, когато всъщност ги водят на заколение.
Ето едно от идиотските искания на вложителите.
Те протестират и искат държавата (разбирай данъкоплатците) да рекапитализара банката, за да си получат парите.
Интересът им обаче е точно обратен – Корпоративна незабавно да бъде фалирана, защото най-късно до двадесет дни след това ще започне изплащането на влоговете.
И последно! Лъжа е, че няма пари. На 8 и 18 август две обществени поръчки прафираха напечатването на 140 млн. бр. и съответно 60 млн. бр. нови банкноти – т.е. над 6 млрд. лева. От резерва на БНБ вече се пускат в обръщение към тях още 5.5. млрд.
Т.е. към сегашните банкноти на стойност 10.7 млрд. се прибавят нови 11.5 млрд. Не ви ли прави впечатление, че сумата точ в точ отговаря на поисканите от Плевнелиев и Близнашки за служебното правителство 10.5 млрд.+ (половин млрд. са отгоре, понеже държавата пое ангажимент да изплати спрените от Брюксел средства по европейските проекти. Е, рано или късно ще им платят на вложителите - във всички банки с тази обезценена хартия – ще платят след хиперинфлацията.

Чудя се и друго - как още има наивни хора, които вярват, че влоговете им са защитени, понеже били в "надеждна банка"?! След като 180 000 души с гарантирани спестявания в Корпоративна се оказаха без защита - въпреки закони и правила и гледани с насмешка от мафията, управляваща страната.
А защо топката се тупа и бави около съдбата на Корпоративна? И митинги на дребните вложители неволно спомагат за това, като искат нейното рекапитализиране.

Много просто – заради поредната далавера в нея.
В средата на август БНБ допълни т. 3 от Решение №73 от 20.06.2014 г. и на т. 3 от Решение №76 от 22.06.2014 г.
С това допълнение тя определи на квесторите редът за продажба от банка под специален надзор на други банки на вземания по кредити.
Авторите на докладната, върху основата на която се взе решението – Димитър Костов (подуправител, управление „Банково“ в БНБ) и Нели Кордовска (главен директор, управление „Банков надзор“ в БНБ) – лансират откровено незаконното твърдение, че „разпореждане с имущество на банката не е забранено и към настоящия момент, тъй като по отношение на банките под специален надзор не е била наложена мярката по чл. 116, ал. 2, т. 4 от ЗКИ“

Няма да навлизам в правните и финансови тънкости. Идеята е, цитирам „по този начин по сметките на банките, поставени под специален надзор, ще постъпят свежи парични средства, необходими за бъдещо погасяване на задълженията към депозантите“.

А сега да обясня какво става!

В Корпоративна имате 10 милиона на депозит и кредит от 20 милиона. С това предложение квесторите могат да продават кредита ви на др. банка – например на СИбанк, Пощенска, ОББ (та затова нейни служители противозаконно ровичкаха в кредитните досиета на Корпоративна) и др. банки. Квесторите намаляват кредита ви с 10 млн., като извършват прихващане (така всъщност спасявате парите си) и допълнително го сконтират (намаляват) с още 2 млн., за да го продадат например на ОББ. Т.е. хем мънитата ви не горят, хем от цялата афера излизате на печалба с 2 млн. заради намаления размер на кредита.
Така си оправят положението големите парично-икономически акули и олигарси, докато дребният вложител вдига митинги и вика, ама без да знае защо и какво да поиска.
Или имате същия кредит и срещу него сте ипотекирали хотелите си на Слънчев бряг. Квесторите го продават на друга банка (с която сте се разбрали) с отстъпка 20% от цената и премахват ипотеката. Т.е. спасявате имотите си и печелите 4 млн.
Резултат – вместо „да постъпят свежи парични средства”, за да се изплатят гарантираните депозите, активите на Корпоративна се източват зад кулисите на безценица.
Последно – такива операции са разрешени от закона, обаче само на синдици – т.е. при обявен фалит. Та затова фалитът се тупа и точи, докато далаверата се оправи.

ЕПИК И ДРУГИ ЧЕСТНИ БАНКЕРИ

А кой е финансовият консултант и формален подател на офертата ЕПИК, който е подписал „предложението” от името на спасителите.
Първо ви давам една снимка от Виена. С червено съм маркирал офиса в бялата сграда на два етажа с полусутерен.
На този линк е официалния сайт.
http://www.epicinvest.com/
От него ще разберете, че ЕПИК е била акционер в родното фалирало предприятие „Ален мак”, в други родни структури...

И акционер в родна, българска банка.
Коя е тя?
Ами лика-прилика е с Корпоративна – загазила като нея, единствената разлика е, че на Корпоративна й е за първи път, а на тази – за втори път, пък на собствениците им – за четвърти път (били са акционери и ръководители и на две фалирали досега банки).
Банката е Първа инвестиционна банка на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев! (вече веднъж е била спасявана - през 2008 г.-2009)
Същата, за която сега искахме разрешение от ЕК да извадим 3.3 млрд. от валутния резерв на Борда (както и за още някои банки). И на която заемът за 1.2 млрд. според родното правителство и около 2 млрд. според рейтинговата агенция Фич (вярвам на нея, понеже и моите данни са същите) беше отпуснат за 6 месеца (до края на ноември). Ако не сте разбрали, „спасената банка” обаче няма да връща държавната помощ през ноември, а чак след 18 месеца, които се падат в самия край на 2015 - началото на 2016 г. Няма да се изненадам, ако срокът още се удължи.

ЕПИК е закупила дялове от ПИБ, после обаче е заменила тези свои 39%, като ги е прехвърлила на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, а в замяна е взела техните дялове от 35.5% в инвестиционен фонд „Надежда”.
Схемата звучи наивно, поне за мен.
Възможната теза е, че чуждите австрийски собственици са били пълномощници, иначе не биха заменяли кон за кокошка. Допускам, че от двете страни на двете сделки са стояли едни и същи лица – хем купувачи, хем продавачи. Факт е, че за подобна схема написаха някои западни издания, както и българския сайт „Без цензура”.
Факт е, че в секретни грами на чужди посолства ПИБ е описана като „гнила ябълка” в родната финансова система наред с Корпоративна – далече преди днешните шумотевица около тях. И е директно визирана във връзка с подземния свят.
Та ЕПИК си е имала вземане-даване с тях.
Да видим какво се крие отзад!

На този линк би трябвало да е баланса на ЕПИК. Обаче ядец – за почуда страницата липсва, макар че това е официалния държавен австрийски бизнес-регистър!
http://www.austrian-balance-sheets.com/Balance-sheet-of-the-company-EPIC-Beteiligungsgesellschaft-mbH.htm

Ами да се опитаме отново да намерим компанията по нейното име или нейното бизнес ЕГН (уникален идентификационен уникален номер) в този регистър на търсачксата му
EPIC Beteiligungsgesellschaft m.b.H.
Trade register number 251040b
http://www.austrian-balance-sheets.com/
Да видим дали ще излезе!
Опа! Излиза, че компанията е фантом – уж я има, ама я няма в Австрия. Или поне в регистъра й.
Но не бързайте с изводите!
Защото компанията си съществува. Легална е.
А сега ето ви едно доказателство от същия този регистър, дето у нас не я сочи, но всъщност на него си съществува и я има както е според правилата. Давам линк, давам и скрийн-шот от него като картинка:
http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:TtleG93eTAcJ:www.austrian-balance-sheets.com/Balance-sheet-of-the-company-EPIC-Beteiligungsgesellschaft-mbH.html+&cd=11&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&lr=lang_en%7Clang_bg%7Clang_ru

Всъщност на този адрес, в тази бяла къща са регистрирани тамън три интересуващи ни ЕПИК, които имат дори общи електрони адреси. Ето ги:

1. EPIC Financial Consulting Ges.m.b.H.
2. EPIC Beteiligungsgesellschaft m.b.H.
3. EPIC, Goldscheider und Wurmböck Unternehmensbe- ratungsgesellschaft m.b.H.
Те са свързани лица.
За мен беше интересна последната - консултантската, която е на австрийски финансови лица и извадих някои данни:

Адрес Plößlg. 8 1040 Vienna
търговския регистър: FN 90936
номер по ДДС: ATU16115004
начална дата на фирмата -
Служители: 15
Обслужваща банка и поделение UniCredit Bank Austria AG, 1010 Виена (BIC: BKAUATWW / BLZ: 12000)
Видяхте ли регистрацията й (нейното създаване). То е на 21.09.1989 г. - таман в навечерието на идването на родната демокрация. Та затова я проверих.

Най-трудното е да се видят кои са акционерите на такива компании. Те не са публични компании и макар че Австрия не е офшорна зона, собствениците имат начин да запазят анонимността си. То и затова Австрия наред с Люксембург и Холандия заради особености на нейното търговско право (отчасти и Белгия) са любими дестинации на капитала от червените куфарчета.
Дори информацията в иначе безкрайно информираните и авторитетни Бизнесуик и Блумбърг е ограничена в този случай
http://investing.businessweek.com/research/stocks/private/snapshot.asp?privcapId=54767976

Няма да се спирам на паяжината около ЕПИК, но ще ви посоча името на Свободан Ристич, което се мярка в картинките за членове за ръководства, собственици и дялове. Ще го посоча заради намесата му в скандала около нашата най-голяма пенсионна компания „Доверие”:

Двама големи акционери в купувача на “Доверие”
31.07.2013
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА
Двама са големите акционери в компанията - купувач на пенсионноосигурителна компания "Доверие", каза вчера пред журналисти Дебора Стърман, председател на "Юнайтед кепитъл". До нея на пресконференцията бе Даниела Петкова, председател в оставка на управителния съвет на "Доверие".
Бихме желали целият екип на управлението на фонда да остане, но те трябва да се чувстват комфортно с това свое решение, каза Стърман.
Основните акционери в "Юнайтед кепитъл" са "Ейшън трейдинг кампъни" на банкера Сергей Мастюгин и LJ Capital - британска компания за управление на активи, която управлява милиарди евро, съобщи Стърман. Мастюгин е изградил четвъртата по големина банка в Русия, има олимпийски медал по ветроходство.
В крайна сметка вероятно големите акционери ще останат с малко под 50%, тъй като има и четирима миноритарни собственици - самата Стърман, Слободан Ристич, Хайнц Русвурм и Гюнтер Рор, които са и членове на борда на "Юнайтед кепитъл".
Освен "Доверие" компанията купува също така и TBI Asset Management - дружеството за управление на активи и брокерската част, каза Стърман. То също е собственост на TBIH, което притежава "Доверие".
Тази новина е на колежката Даниела Петкова. Другият кандидат-купувач беше „Бромак” на Цветан Василев.
А ето какво пише в. „Капитал” за връзката руския олигарх Мастюгин – банкера Цветан Василев
http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2013/07/10/2100551_doverie_pod_risk/

Т.е. Слободан Ристич от ЕПИК-а се оказа член на Борда на лондонска фирма „United Capital”, регистрирана в къщурка в едно от преградията на Лондон (без сайт, телефон, имейл) и свързана с виден руски олигарх като Мастюгин.
Ще допълня „Капитал” и с други разкрития. Зад лондонската фирма стои Lighthouse Capital от островите Кайманите. Цитирам самия Мастюгин: "Запазването на хората и развитието на екипа са точно това, което направихме в Lighthouse Capital."
В онази сделка и покрай офшорката от Кайманите изплува Магомед Аликханов. Той е представен като "международно известен специалист с изключителен опит в застраховането и управлението на пенсионните активи". В биографията му са споменати Zurich Financial Services и Renova Group.

Renova Group пък е собственост на олигарха Виктор Векселберг, който след покупката на неговия дял в ТНК-ВР от държавната "Роснефт" се счита за един от най-богатите руснаци, като състоянието му се изчислява на 18 млрд. долара от Bloomberg.
Според LinkedIn профила на Аликханов, дето се подвизавал в компрянията на олигарха, той е заместник изпълнителен директор на Zurich Financial Services и е завършил с отличие "Международни отношения" в Московската военна академия за чужди езици през 1989 г.
"Той ще оглавява инвестициите на United Capital в "Доверие" и ще ръководи интегрирането на специалистите от Lighthouse в настоящото управление на "Доверие", се казва в прессъобщението.

Стоп! 

Московска военна академия за чужди езици не съществува, обаче има такъв факултет – навремето във Военно-дипломатическата академия на СССР, а сега във Военната академия на Министреството на отбраната на Русия.
Този факултет е ГРУ. А що е ГРУ?
ГРУ е Главно Разузнавателно управление на руската армия. То е секретна служба, поне толкова могъща като бившето КГБ, но за разлика от него не беше разформировано, преструктурирано или редуцирано и е далеч по-неизвестно за широката публика от КГБ.
Анализаторите винаги са считали ГРУ за най-острата шпага на Москва, далеч по-ловка и силна от КГБ. Апропо, за България от американска страна отговаря съответния аналог в САЩ на ГРУ – военното разузнаване.

Накратко като заключение:

1. Австрийска консултантска фирма и низ от свързани с нея компании, специализирани в инвестиции (т.нар. „червени куфарчета”) в Източна Европа, идат като "спасители"
2. Записали са в бизнесделата си съдружие със спорни родни банкери в спорна и също спасявана (за втори пореден път) банка като ПИБ, ала ще спасяват Корпоративна,
3. Обвързани чрез свързани лица с един руски олигарх, а на същата верижка – с друг, още по-могъщ олигарх, личен приятел и довереник на Путин
4. Като верижката накрая опира до руска секретна служба – толкова могъща, колкото например е ЦРУ
5. "Спасителите" на Корпоративна са били нейните фактически собственици, докато родните правителства надуваха сапунения й мехур с държавни пари.
6. Днес на дневен ред са в ход две операции:

- доизпразване на банката чрез продажба на активите и кредитите на други банки, съпроводени с депозитни операции за изтегляне на влоговете на големите акули
- и опит за рекапитализиране на банката отново с държавни пари, т.е. наши, като собствеността й се запази при същите лица, които са назначили навремето ръководството й и са предизвикали фалита.

България е страна на чудесата. В нея се случва дори невъзможното.
Дори може да се получи милиардна награда за многомилиардна далавара.

Но у нас всичко – всичко без изключение е възможно, щом народът ни е задраскал понятието общество.

* Журналистическото разследване на автора е публикувано на страницата му във Фейсбук.