„Лудият монах”, който предрече гибелта на Николай II и раждането на „Империята на злото”

Светослав Пинтев

На 30 декември се навършват 100 години от убийството на Григо́рий Ефи́мович Распу́тин, когото разни „специалисти” повече от столетие обвиняват за рухването на Руската империя. Един политизиран и изцяло изкуствен мит, който се ражда като дворцова жълта хроника, заради завист от близостта му с последния руски цар Николай Втори, но най-вече с царицата Александра Фьодоровна, германска принцеса по произход.

Особено активни в превръщането на Распутин в „злия демон на Русия” са съветските учени, който дори настояват, че е бил нейн любовник. Правят го единствено с идеологическа цел, за да омаскарят монархията, защото всички документи и свидетелства доказват категорично, че това не е вярно. Лъжата никога не е пречила на съветската наука.

Точно век от убийството през 1916 г. на

една от най-скандалните и необикновени личности

в световната история, белязала я по един или друг начин. Личност, обвинявана, че е отворила вратите на ада.

Което е дело именно на убийците му, превърнали Петербург и цялата империя в един срутващ се вертеп.

Един сибирски селяк с необикновени дарби, когото обвиняват, че е едва ли не е основен виновник за сгромолясването на Руската империя, както и за всички бедствия, които това грандиозно рухване донася на света. Разбира се, обвиняват го съвсем неоснователно. Това също се доказва от всички налични документи, както и при съпоставяне свидетелствата на високопоставени руски аристократи, общували с него, някои от които откровено го ненавиждат. Дори мемоарите на Феликс Юсупов водят до тези изводи, ако се съпоставят с другите налични източници.

Вярно е едно - той е предрекъл съвсем точно какво ще се случи след смъртта му, а имено-жестоката екзекуция на царското семейство и страшните последствия.

В началото на 1916 г. „лудият монах”, както го наричат в царския двор, Григорий Ефимович Распутин пише

писмо до руския император Николай Втори

То се пази в архивите, като е цитирано от много изследователи. Започва с думите:

"Аз чувствам, че ще си отида от живота до 1 януари. Царю на руската земя, ако чуеш камбанен звън, който ще ти съобщи, че Григорий е убит, знай, че един от твоите е подготвил моята смърт и никой от вас, никое от твоите деца няма да живее повече от две години. Царю руски, ти ще бъдеш убит от руския народ, а самият народ ще бъде проклет и ще стане оръдие на дявола. "

Какви пророчески думи, какво ще кажете?

Распутин е убит в двореца на царския роднина и любимец граф Феликс Юсупов в Санкт Петербург, където е поканен на гости. Капанът е сложен от самия домакин и високопоставените му приятели. Датата е 30 декември 1916 г. (17 декември по стар стил - б.а. ). Огромната доза отрова не му действа, налага се Юсупов да стреля с пистолета си. Легенди се носят за това колко дълго се е съпротивлявал на смъртта Распутин, който сам нееднократно я е предричал, дори че успява да избяга от двореца, но е доубит, а после хвърлен през една дупка в заледената Нева.

Много скоро всичко в огромната страна рухва. На 1 януари 1917 г. заговорници предлагат на Великия княз Николай Николаевич да сложи короната на Николай Втори. Този най-влиятелен враг на Распутин, мотор на всички интриги срещу него, уж отказва предложението, но не съобщава за него на владетеля. Чака удобен момент, който никога не идва.

Не минават и два месеца от убийството, започва Февруарската революция, а царят абдикира. Това е само

началото на края

Най-страшното престои и няма да свърши дори за едно столетие. Следва т.нар. ВОСР. Не минават и две години от смъртта на Распутин, предреченото от него се сбъдва… В мазето на къщата на търговеца Ипатиев в Екатеринбург, където е настанена августейшата фамилия, в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. са разстреляни царят, царицата, децата им Олга (22), Татяна (21) Мария (19), Анастасия (17) и Алексей (13). Екзекутирани са и четиримата души от свитата им.

Първо царедворците, които го убиват, уж , за да спасят Русия, а всъщност да я хвърлят в ада, после и болшевиките създават на Распутин образа на злия гений на империята, едва ли не основната причина за военната й катастрофа, за безумните действия и най-вече бездействия на Николай Втори, за неговата нерешителност.

А Распутин е само един селянин от село Покровское, Тулска губерня, мъж с пророчески и лечителски дар, който умеел да облекчава мъките на престолонаследника Алексей, страдащ от болестта хемофилия, да спира течащата му кръв, която не се съсирвала. Една болест, която много лесно можела да остави империята без наследник. Болест, която може да се тълкува и като жестока метафора за

бъдещето на трона

Именно, защото няколко пъти спасява царевича от сигурна смърт, грижи се за здравето му като баща, Распутин бил добре приет от царското семейство, което вижда в него представител на руския народ, на могъщия му дух. Не и от някои роднини, които имали мераци за трона, най-вече великият княз Николай Николаевич, един човек с патологично влечение към кръвта, изиграл немалка роля в демонизирането на монаха, както и в катастрофалното развитие за Русия на военните действия през Първата световна война.

Цар Николай ІІ казва за Распутин думи, които чудесно илюстрират характера му и неговото място. „ ...Добър, обикновен, религиозен руски човек. В минути на съмнения и душевна тревога аз обичам да разговарям с него и след такъв разговор винаги на душата ми става леко и спокойно”. Днес бихме нарекли Распутин психотерапевт:

Не можем сега да разкажем цялата история на почти неграмотния при пристигането си в столицата 33 -годишен сибиряк, обвинен по-късно, че е обърнал Русия и света наопаки, а и целта не е това. Има достатъчно литература по въпроса. За тези, които искат да погледнат на Распутин не през призмата на едновековните лъжи на два режима, а от друг ъгъл, бих препоръчал книгата на дъщеря му Матрьона Распутина, която успява да емигрира в САЩ, където става циркова артистка, дресьорка на лъвове. Казва се ”Распутин. Защо?”, като е издадена и на български.

Матрьона, разбира се, е пристрастна, но тя не разказва не само спомените си, а кръстосва различните публикувани гледни точки на съвременници, имали вземане-даване с баща й, както на яростни противници, така и на малкото доброжелатели на Гришка, както го нарича народът. Никой от тях не отрича огромната му духовна мощ, никой няма доказателства за каквато и да била користна цел при него. Повечето го признават.

Останалите от семейството на Распутин са погубени от новата власт. Жена му - Прасковя, синът му Дмитрий и другата дъщеря Варвара през 30-те години са арестувани от органите на НКВД и изчезват безследно.

Идва 2017 г., както знаете. И не се очертава да е много весела. Сигурно знаете също, че през нея се навършват 100 години от т.нар. Велика октомврийска революция, която не е нито едно от изброените. Не е Велика, не е Октомврийска, не е революция и т.н. , но както и да е. Това вече нямаше да има голямо значение, ако по света нямаше влиятелни психопати, които може да решат, че това е добър повод да превърнат планетата ни в гигантски фойерверк. И да обвинят някой нов Распутин.