Майя Любомирска

Скандалите в съдебната система периодично заемат място в топ листата на обществения дневен ред. Дали обаче „гнилите ябълки" в правосъдието са белег само на прехода, или проблемите имат много по-дълбоки корени? Както и дали генезисът на проблемите не се крие в имплантите на политическата полиция, зачената след преврата през 1944 г. Ще оставим читателят да си отговори сам на тези въпроси. А ние ще му припомним кой командваше Темида, кой издаваше присъдите и какви бяха практиките от близкото минало. Минало, което някои искаха да заличат, други да го преправят, а трети – се опитват да го забравят.

Днес по-младите хора не могат да си представят, а още по-малко да разберат как е възможно човек без да бъде осъден, да бъде разстрелян. Или хвърлен в затвора. Или да бъде изпратен в лагерите на смъртта да чука камъни, а когато се разболее – да стане храна на прасетата, без да има присъда за какво и да било. Или пък безследно да изчезне, без да му е повдигнато нито едно обвинение. Това за жалост беше постоянната практика в близо петте десетилетия комунистическо управление. Управление, което беше сраснало с Държавна сигурност, и Държавна сигурност, която 

осигуряваше властта на режима

И за да не бъдем обвинени в голословие и безпочвен антикомунизъм, ще кажем, че последният сборник с документи за Държавна сигурност, който беше издаден от Комисията по досиетата само преди дни, документира тези практики с прецизността на историческите архиви.

Един от най-разпространените митове на прехода беше Държавна сигурност е работила за защита на националната сигурност. Мит, който беше за пореден път развенчан, тъй като лъсна голата истина, че ДС не само е била войник на БКП, но е работила за запазване на режима и статуквото. Като каша се разтопи и тезата, че с действията си ченгетата от ДС бранели обществените интереси. И че разсекретените досиета ще направят държавата уязвима. Тъкмо обратното. Прочитът на документите разкри срамните тайни за срастването на политическата полиция с държавната машина. За унищожаването на цвета на нацията. За метастазите с агентите на ДС.

И още: без грам илюзия вече стана ясно от разсекретените архиви, че Държавна сигурност е управлявала и във всички ресори на държавата. Както и че не може наследниците на БКП- БСП да се спотайват, защото и това наследство е тяхно. Нелицеприятни истини особено за самообявили се демократи, които се опитват да потулят срамната тайна за истинската власт на Държавна сигурност. Която освен всичко друго е била и надзорник, супервайзер не само в изпълнителната, но и в съдебната власт.

Както ще стане ясно по-надолу в текста, документите на ДС разкриват, че когато съдът не е имал никакви основания да повдигне обвинение на някого, това са правили ченгетата от ДС, които са изпращали неудобните за комунистическия режим в лагерите на смъртта, лагери, наричани за благозвучност трудово възпитателни общежития ТВО. Те са

българският ГУЛаГ

Вече е разсекретена докладна записка до Политбюро на ЦК на БКП с дата 7 май 1951 г. и с №7701 тогавашният вътрешен министър Георги Цанков, който предлага ВСИЧКИ неудобни на режима, които не могат да бъдат осъдени от съда, да бъдат пратени в ТВО от 3 до 7 години. В специална последваща инструкция пък е описан точно редът, по който се изземат делата и се извършва следствие по агентите на ДС, което трябва да завърши с изпращането на „врага" в лагер.

„Има известна категория престъпници ....политически опасни лица от средите на така наречените „бивши хора"... лица, които не могат да бъдат съдени по обикновен ред.... Тези, разбира се, не бива да останат ненаказани и на свобода... Налага се такива лица да бъдат изпращани в Трудово възпитателни общежития от 3 до 7 години." , пише в тази прословута докладна записка на министъра.

Документът е еманация на същността на Държавна сигурност, която освен политическа полиция работи и като машина за убиване.

Така е сложено началото – началото на политическото управление на съдебната система в България по време на комунистическия режим. Схемата, по-която работи ДС, е проста: щом няма за какво да е осъдят – пращат те в лагер. А делата, по които съдът не се е произнесъл с осъдителна присъда, се изземат от Държавна сигурност, за да бъдат „бившите" хора малтретирани, измъчвани, въдворявани и накрая унищожавани. Спазва се „великият" лозунг на „Великия Вожд" – няма човек – няма проблем.

Така с докладна записка от 7 май 1951 г. и последвалата я „Инструкция за предоставяне на следствените дела на арестуваните лица, изпращани в трудово - възпитателни общежития" се слага началото на лагерите на смъртта в България.

Ужасяващата истина е, че подобно на нацистките в България след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. са създадени 86 концлагера и 29 затвора, през които са преминали над 300 000 души, подлагани на нечовешки гаври и унижения, глад и студ, физически и психически тормоз. Стотици хиляди са разстреляни или убити по най-жестокия начин. Нещо повече: от разсекретените досиета излезе страховитата информация, че има официално разпореждане от ДС в лагерите да се стреля по хората. Според свидетелствата на лагеристи от Белене например само на остров Магарец са погребани неколкостотин лагеристи и лагеристки, за което до сега се мълчеше.

Убийствата в концлагерите

(ТВО) и затворите са се извършвани по най-дивашки и садистичен начин с цел тотален физически и психически терор над задържаните.

Освен обикновените разстрели се прилагали също: бой с дрянова тояга, обкована с гвоздеи (няколко удара били достатъчни за да бъде убит човек!); убиване с чук по главата (така е убит Никола Петков); удушаване (така е убит Кръстьо Пастухов); насичане с брадва, удавяне, убиване от медицински персонал с инжекция, поливане със студена вода зимно време до замръзване, невъобразими условия на карцер, мъчения с насъскани озверели кучета; изхвърляне на труповете за храна на прасетата.

На лагеристите са отнемани пенсиите, оставени са без работа и в тежко физическо здраве, а роднините им са изселвани в провинцията, отнема им се жителството и биват изгонвани от работа. Оцелелите лагеристи не преживяват дълги години поради сериозно влошено здравословно състояние.

Дори и след „закриването" на лагерите след смъртта на Сталин, в България те продължават да съществуват тайно от общественото знание и в по-ново време там са били вкарвани за „превъзпитание" също много български турци, които не са искали да си сменят имената, както и противници на режима, осмелявали се публично да го критикуват.

И всичко това е облечено в разпореждания, инструкции и докладни заповеди, постановления и решения на Министерския съвет и Политбюро на ЦК на БКП. Инструкцията за ТВО например „предоставя се органите на Държавна сигурност да изпращат в трудово възпитателни общежития определена категория задържани политически престъпници...

Комисията разглежда следствените дела на престъпниците, които не могат да бъдат съдени по обикновения ред, предвиден от закона...

Може да се вземе решение за връщане следственото дело за допълнително разследване...

ДС има право да измени срока на наказанието на осъдения, който по нейно решение е бил въдворен в ТВО", пише в разсекретената инструкция на ДС от май 1951 г..

Потресваща е информацията, че не съдът, а Държавна сигурност определя какво да бъде наказанието на нарочения за обвиняем. Ето какво пише в инструкцията за това:

„арестите и оформянето на следствените дела се извършват съгласно инструкцията....Органите на Държавна сигурност след завършване следствието по делото указват в обвинителния акт къде и за какъв срок имат пред вид да се изпрати арестувания". Както се казва, коментарът е излишен.

Дори и след прословутия априлски пленум 1956 г., когато се очаква да бъде отпусната малко примката на политическата полиция, Държавна сигурност продължава да контролира щялото общество – в това число и съдебната система – а населването на ТВО се увеличава. Публично обаче се твърди, че лагерите са закрити. За какво закриване може да става дума, виждаме от документ от архива на ДС от 9.11.1956 г. (виж документите в галерия, б.а.)

Надзорът над Темида 

продължава и през 80-те години на миналия век, разкриват документите. Докато първоначално ДС се явява като външен надзорник на правосъдната и правораздавателната система, в последствие Държавна сигурност просто навлиза вътре в Темида и оттам още по-пряко влияе на съдебната система.

На фона на разсекретените документи на ДС става все по-ясно колко важно беше приемането на промените, с които отпадна давността за престъпленията на комунизма. Защото прословутото дело за лагерите на смъртта събира прах в архивите на съда, тъй като беше приключено поради изтекла давност. Нито поръчителите, нито извършителите бяха застигнати от дългата ръка на правосъдието. А жертвите не намериха покой и възмездие.

Впрочем с разсекретяването на документите на ДС отмря и митът за непричастността на бившите комунисти – сега социалисти, към политическата полиция. И отново лъсна голямата въпросителна: кога партията правоприемник ще се извини и ще поиска прошка?Лъсна обаче и обяснението, защо 25 г. след паденето на комунизма Темида се тресе от скандалиq и вместо гражданите обслужва мафията и задкулисието – защото съдебната система е пропита от десари и милиционери, които без лустрация ще съботират всеки опит за реформи.