Чавдар Ценов

Паралелно с разразилата се афера „Червеи“, стари чекисти от няколко седмици развяват по етажите на властта и политическите централи ново активно мероприятие - Доган и Местан са в тежък конфликт, а прегрупирането на лобитата може да доведе до трусове в цялата държава. Най-общо версията е, че ДПС скоро ще се разцепи, заради непоносимост между почетния председател и назначения от него лидер, който вече се е еманципирал и не иска да слуша наставника си, и да изпълнява повелите му. Като основен мотив за разрива се представя заиграването на Местан с Ердоган и явно оказваната подкрепа на официална Турция за ДПС. 

Сантиментална гарнитура към цялата конспирация е и слухът, че Доган е много болен и това допълнително затяга примката от проблеми около националната сигурност. Всъщност здравето на Сокола се „клати“ по поръчка още от годините, когато е назначен от ДС и БКП за затворник и периодически версията се подхранва и вади на бял свят, за да отвлече вниманието от други скандали. Така отново целенасочено се пробутват три устойчиви мита за ДПС, Местан и Доган.

Митът за ДПС

Партията е стожер на демокрацията в най-голямата етническа общност – турската. ДПС са умерени и по-добре да им търпим корупционните дивотии и да има контролиран и спазарен мир, отколкото да се появят формации на крайни турски националисти, като братя Юзеирови или Адем Кенан, а не дай Боже - и нещо по-лошо. 

Този мит обаче отдавна е кух като пробита лейка и изпразнен от съдържание. По-скоро имаше смисъл в началото на прехода. Вече дори и САЩ, които години наред се представяха за основния пазител на етническата партия, признават в анализ на „Ню Йорк Таймс“, че ДПС е проруска партия, свързана със задкулисието. Европа също е преоценила позициите си към ДПС, а водещи фактори, като Германия не крият настроенията си към групата на Местан и поставят проблема за изолирането им от властта. От друга страна, все повече се осъзнава, че ДПС е гангренясала рана, малцинствата са феодализирани от една върхушка, а мястото им е в общобългарските партии.

Митът за Местан

Представят го за вече силния човек в ДПС, който е близък до Ердоган и може да тласне турския и циганския етнос в ислямистка посока. Това е фасадата, но без Доган Местан е кръгла нула. За две години начело на партията той успя да прочисти ръководствата й в цялата страна и парламентарната група от неудобни за него хора, които няма да му мълчат, защото са част от каузата още от януари 1990 г. Непокорните бяха изхвърлени, а Местан се обгради с безлични послушковци. Но това прочистване е немислимо да се случи без мълчаливото съгласие на Доган. Въпреки лидерския пост,  Местан няма ресурса да откъсне големи парчета от етническата партия и да я разцепи. В редовите структури и по районите авторитетът му е напълно фалшив, обикновените депесари не го долюбват, защото е присадено тяло, няма ореола на автентичен лидер, приемат го като самовлюбен, неискрен, кариерист, който на всичко отгоре се гнуси от мизерстващия електорат, защото възприема себе си като човек от друга каста. Ако в ДПС се провеждат истински открити избори, без страх и манипулации – Местан няма да получи доверието да води и селска организация, казват съпартийците му.

Митът за Доган,

е може би най-успешният проект на Държавна сигурност, но устоите му неизменно ерозират с времето. Продължават да го промоцират като силния човек, който пази етническия мир и може да предотврати всеки конфликт, че е преграда пред ислямизма и е пробългарски настроен, почти патриот.

И мен ме питат напоследък често дали съществува такъв конфликт, но според мен е напълно измислен, както и силната връзка на Местан с Ердоган, казва пред Faktor.bg лидерът от Реформаторския блок Касим Дал, който добре познава нравите в ДПС.

Противоборство между Ахмед и Местан не може да съществува реално, защото изначално господарят там е само един, а Местан - колкото и да не обича това сравнение - е просто удобната мъжка секретарка. Не мога да допусна, че Местан може да се противопостави на Доган, няма такива качества. Тези слухове са игра на Сараите. Целта е Местан да бъде обвинен за лошия образ на ДПС в момента и върху него да се прехвърли цялата вина за състоянието в партията. Там се надига сериозна опозиция и някой трябва да инкасира негативите, излага своята версия пред Faktor.bg Осман Октай.

Той смята, че Доган ще извади ново лице за лидер на формацията, като това най-вероятно ще е евродепутатът Филиз Хюсменова или д-р Нигер Мустафа. Октай разкрива, че основатели на ДПС, изхвърлени от Местан, също готвят преврат в партията, като искат да инициират за лидер кмета на Кърджали Хасан Азис. 

Бивши депутати от ДПС казват, че главата на Местан може да хвръкне още преди да е слязъл от Сараите към центъра на София. Тогава  само за миг ще се превърне в господин Никой. За 25 години в политиката Доган е демонстрирал тази сила поне спрямо 10-15 фактора в ДПС: Йенал Тасим, Яшар Шабан, Гюнер Тахир, Мехмед Ходжа, Шерифе Мустафа, Гюлбие Режеб и т.н. Последният нагледен пример беше разжалването на Христо Бисеров.

Ако все пак допуснем, че конфликтът в ДПС е факт, кой вариант е по-лошият за България – създадената от Доган корумпирана бизнес-политико-олигархична групировка, или опасността чрез Местан и етническата партия агресивно да се прокарват ислямистките интереси на Анкара, и да се дестабилизира България чрез радикализирането на турци и роми? 

Активното мероприятие на чекистите

цели да фаворизира отново Доган и да го пробута като решение на изкуствено създадения проблем.

Но истината е, че съществуването на ДПС в този вариант е вече болезнен проблем за националната сигурност, барабар с почетния и формалния лидер. Между Доган и Местан не може да бъде избиран по-добър вариант - и двата са еднакво лоши и неприемливи за европейската ориентация на България. Внушава се обаче компромисно да изберем по-малкото зло, а като такова отново се натрапва философът от Дръндар. Акцентът на ченгеджийницата е, че само той е в състояние да овладее процесите в ДПС и сред турското, циганското и българомохамеданското малцинства, но и да неотрализира творението си Местан. 

Това внушение се разпространява като опиум дори на най-високите нива в държавната власт. Някои политици се връзват на десарските интриги и настояват за по-деликатно отношение към Сокола. Така чрез бивши играчи от тайните служби се постига целта – вдига се цената на Доган, представяйки го като незаобиколим фактор за стабилността. Срещу тези му роля пък ще бъде изтъргувано спокойствието на Сараите, схемите за бизнес и смучене на пари да не се закачат, да няма разследване на стари далавери и всичко да се замаже, а обръчите да продължат да лапат от бюджета и европейските фондове. Освен това, сатанизираният образ на Доган да се изчисти и презареди като 

необходимото зло, 

защото без него ще е и по-лошо.

Не е изключено сценарият от оперативното мероприятие наистина да се разиграе и главата на Местан да хвръкне, само и само за да се демонстрира кой държи групировката и кой може да е полезен на новата власт. В тази посока интересно звучат думите на ген. Атанасов, който допусна, че може да се наложи да се помага на Местан, защото е необвързан с олигархично-икономическите лобита и сам се представя като неизкушен от пари и корупция. Като част от атаката срещу Местан се приемат и появилите се преди седмица в пощенска кутия на депутат собственоръчни донесения на някой си агент „Павел“. Със същия псевдоним се е идентифицирал и Лютви Местан, докато е служел на ДС, твърдят от Комисията по досиетата. За сега историята се замаза, но безспорно тя е някакъв сигнал.

Реално това активно мероприятие трябваше да бъде прихванато от настоящите ни служби за сигурност, но те са под упойка и не работят за държавата и гражданите. Предполага се, че зад сценария стоят бивши служители на ДС, верни на Сараите и Доган, но не е изключено разработка да е продукт и на кръгове от същите национални спец служби, които отдавна са подчинени на групировки, бизнес кръгове и масонски интереси.