Френски ски проект в Рила за 550 млн. евро разбуни отново духовете на природозащитници и граждански организации.
Сред партньорите в мегакурорта, който трябва да се позиционира между Сапарева баня и Говедарци ще са френската хотелска група Accor, мениджърската компания PGI Management, българската "Маркан".
Инвестиционното намерение звучи странно, след като всеки инвеститор бяга днес като прокажен от България, а някой се готвел да вложи половин милиард! Нищо няма да вложат, само ще изсекат планината. Ами можем да изрежем (то и сега се прави поголовно) горите в страната - само след 5 години всички може да имаме западен стандарт. И дотам. Еднократно - за една-две броени години, констатира разследващия журналист Гиргор Лилов.
Той е категоричен, че това е поредната далавера като "Супер Боровец".
Григор Лилов развива и схемата на "новата" афера. Проектът няма да се реализира разбира се, защото не е в това смисъла. Ще се вземат едни пари от една балъци, ще се разпределят комисионните, ще изкопат някоя дупка, ще изсекат вековните гори заради 150 км (!) писти. Една скоба - дървесината от декар излиза към 1500 евро, а теренът е 55 000 декара! И ще обявят замразяване заради "кризата".
Идеята е общините и държавата да апортират земи, срещу капитала над дружеството да се теглят кредити, на баламите да се продават акции. А финалът ще е същият като на "Супер Боровец" - почнал от едновремешната "Мултигруп", преминал през "Икуест" на Георги Крумов и "фонда на Оман" и сега "замразен". "Замразен", след като "инвеститорите" изтеглиха срещу капитала (земите) 20 млн. кредит, продадоха акции за 50 млн., наля се обществен ресурс за още 30 млн., заграбиха маса земя без да платят пукнат цент и съответно без капка реални инвестиции, посочва познавачът на тайните схеми в родния бизнес.
Григор Лилов не подминава и кой предлага този мега проект - зам. министър Бранимир Ботев. Биографията му е изключително любопитна и обяснява в известна степен апетитът към този проект. При комунизма Ботев е съветник на министъра на леката промишленост и шеф на френско-български център и Института по маркетинг. При демокрацията е съдружник с олигарха Васил Божков - Черепа. Името му нашумя покрай аферата с компесаторки за Енгибарова-Шмидт - реституция с бонове за 70 млн. на барачки, които се оказаха, че струват под 300 000 лв. Именно този днешен зам.-министър беше упълномощеното лице от името на госпожата, през което компесаторките закупиха Софийския мелничен комбинат и др. ценни обекти.
Та и затова е ясно какъв е "проектът" - дори само да попроучите човека му, който от онзи ден е ръководител с решение на правителството на спецгрупата по реализирането му. По думите на вицепремиера Даниела Бобева "инвестицията" би имала значителен икономически ефект за страната. Зад проекта стоят парадоксални фирми - като например "Далкия", която е собственик на варненската Топлофикация.
В социалната мрежа вече е пусната петиция (виж ТУК)срещу новия френски проект в Рила, която всеки гражданин може да подкрепи.
Екозащитници предупреждават, че ако този проект се осъществи ще бъдат изсечени 2 млн. стари борови дървета за да бъде покрита планината с бетон, и унищожена завинаги. Според Тома Белев пък част от терените попападат в природен прак "Рила" и това прави невъзможно всяко строителство.
Още от Петък 13
"Незабележимите" руски диверсии: Кремъл вече води война в тила на Европа
Старият континент се нуждае от обща контраразузнавателна картина, която да обединява диверсиите, следенето, полетите на дронове, посегателствата върху транспорта, вербуването чрез чатове и информационния фон
Анатомия на фалшивата боеспособност: Операция „Феникс“ – формулата за работеща българска авиация
Днес залогът е твърде висок и липсата на резултати в бойната авиация вече не ще бъде поради липса на пари, а поради съзнателен управленски избор – към реална отбранителна мощ или към продължаване на будната кома на спящата не-съвсем-красавица ВВС
Анатомия на фалшивата боеспособност: Ловци на надбавки – как щабната бюрокрация приземи българските изтребители
Българските авиационни генерали страдат от тежък професионален егоцентризъм, те наблягат на своята носталгия по „миризмата на керосин“ и остават ментално заключени в кабината на самолета. Те не управляват ВВС като държавници и мениджъри, а като управители на частен авиационен клуб, финансиран от луд милиардер, който не се интересува нито от разходите, нито от резултатите