В САЩ се страхуват за сигурността на Григорий Родченков – белязан от режима на Путин
Александър Йорданов
След руската терористична атака в Солсбъри срещу бившия полковник от ГРУ Сергей Скрипал и неговата дъщеря, е логично да се очаква, че Русия ще ескалира своите терористични практики. Това е причината Григорий Родченков – бивш ръководител на Московската антидопингова лаборатория, да се срещне с американски конгресмени и сенатори
с маска на лицето
Благодарение на неговите разкрития светът научи, че руските власти са създали система за прикриване на допинг престъпленията на свои спортисти. Затова и Световната антидопингова агенция (WADA) лиши Русия от участие на зимните олимпийски игри в Пьонгчанг. Забранено бе изпълнението на руския национален химн и дефилирането на руски спортисти с националния флаг. Дори дрехите на руските спортисти бяха без национални отличителни знаци. Това бе най-мирният начин да се покаже на наглата кремълска върхушка, че е преминала всякакви морални граници. Самозабравила се е, заради успех „на всяка цена”, заради алчност и болна мания за „победа”.
Григорий Родченков е споделил с конгресмени и сенатори информацията, която притежава. Според сенатор Кори Гарднър „разказът на д-р Родченков е още един пример за готовността на Кремъл да нарушава международните правила и стандарти”. По този повод руското издание „Газета.ру” публикува статия с показателно заглавие:
„СЛЕДВАЩИЯТ СЛЕД СКРИПАЛ: В САЩ СЕ СТРАХУВАТ ЗА РОДЧЕНКОВ.”
Това заглавие е косвено
признание за случилото се в Солсбъри
Родченков е с пластична операция на лицето. Последното му изявление е също скандално. На олимпиадата в Москва през 1980 г. допинговата система е била сходна с тази, която се е използвала на олимпиадата в Сочи през 2014 г. като висши ръководители на спорта и на КГБ в СССР са осъществявали и контролирали процеса на подмяна на мръсните проби на съветските състезатели с чисти. Системата е работела и на олимпийските игри в Сеул през 1988 г.
Но специално на любителите на „Оскарите” у нас ще припомня, че на 5 март тази година създаденият на основата на показанията на Григорий Родченков документален филм „Икар” на британския режисьор Брайън Фогел бе удостоен с наградата "Оскар" в категорията "Най-добър пълнометражен документален филм". Важен и зрелищен епизод във филма е този, в който режисьорът разговаряйки с Родченков чува от него:
„ВЛАДИМИР ПУТИН ЩЕ МЕ УБИЕ”
След което Фогел реагира очаквано: „ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ!”
При получаването на „Оскар” създателят на „Икар” заяви: „Да, това е филм за Русия, но по-важното е, че той казва истината”. Русия отрича тази истина. И ще продължи да я отрича, както отрича и опита за убийство на Сергей Скрипал. Но руското отрицание не прави руското престъпление несъществуващо.
Фактор
След руската терористична атака в Солсбъри срещу бившия полковник от ГРУ Сергей Скрипал и неговата дъщеря, е логично да се очаква, че Русия ще ескалира своите терористични практики. Това е причината Григорий Родченков – бивш ръководител на Московската антидопингова лаборатория, да се срещне с американски конгресмени и сенатори
с маска на лицето
Благодарение на неговите разкрития светът научи, че руските власти са създали система за прикриване на допинг престъпленията на свои спортисти. Затова и Световната антидопингова агенция (WADA) лиши Русия от участие на зимните олимпийски игри в Пьонгчанг. Забранено бе изпълнението на руския национален химн и дефилирането на руски спортисти с националния флаг. Дори дрехите на руските спортисти бяха без национални отличителни знаци. Това бе най-мирният начин да се покаже на наглата кремълска върхушка, че е преминала всякакви морални граници. Самозабравила се е, заради успех „на всяка цена”, заради алчност и болна мания за „победа”.
Григорий Родченков е споделил с конгресмени и сенатори информацията, която притежава. Според сенатор Кори Гарднър „разказът на д-р Родченков е още един пример за готовността на Кремъл да нарушава международните правила и стандарти”. По този повод руското издание „Газета.ру” публикува статия с показателно заглавие:
„СЛЕДВАЩИЯТ СЛЕД СКРИПАЛ: В САЩ СЕ СТРАХУВАТ ЗА РОДЧЕНКОВ.”
Това заглавие е косвено
признание за случилото се в Солсбъри
Родченков е с пластична операция на лицето. Последното му изявление е също скандално. На олимпиадата в Москва през 1980 г. допинговата система е била сходна с тази, която се е използвала на олимпиадата в Сочи през 2014 г. като висши ръководители на спорта и на КГБ в СССР са осъществявали и контролирали процеса на подмяна на мръсните проби на съветските състезатели с чисти. Системата е работела и на олимпийските игри в Сеул през 1988 г.
Но специално на любителите на „Оскарите” у нас ще припомня, че на 5 март тази година създаденият на основата на показанията на Григорий Родченков документален филм „Икар” на британския режисьор Брайън Фогел бе удостоен с наградата "Оскар" в категорията "Най-добър пълнометражен документален филм". Важен и зрелищен епизод във филма е този, в който режисьорът разговаряйки с Родченков чува от него:
„ВЛАДИМИР ПУТИН ЩЕ МЕ УБИЕ”
След което Фогел реагира очаквано: „ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ!”
При получаването на „Оскар” създателят на „Икар” заяви: „Да, това е филм за Русия, но по-важното е, че той казва истината”. Русия отрича тази истина. И ще продължи да я отрича, както отрича и опита за убийство на Сергей Скрипал. Но руското отрицание не прави руското престъпление несъществуващо.
Още от Петък 13
"Незабележимите" руски диверсии: Кремъл вече води война в тила на Европа
Старият континент се нуждае от обща контраразузнавателна картина, която да обединява диверсиите, следенето, полетите на дронове, посегателствата върху транспорта, вербуването чрез чатове и информационния фон
Анатомия на фалшивата боеспособност: Операция „Феникс“ – формулата за работеща българска авиация
Днес залогът е твърде висок и липсата на резултати в бойната авиация вече не ще бъде поради липса на пари, а поради съзнателен управленски избор – към реална отбранителна мощ или към продължаване на будната кома на спящата не-съвсем-красавица ВВС
Анатомия на фалшивата боеспособност: Ловци на надбавки – как щабната бюрокрация приземи българските изтребители
Българските авиационни генерали страдат от тежък професионален егоцентризъм, те наблягат на своята носталгия по „миризмата на керосин“ и остават ментално заключени в кабината на самолета. Те не управляват ВВС като държавници и мениджъри, а като управители на частен авиационен клуб, финансиран от луд милиардер, който не се интересува нито от разходите, нито от резултатите