Критичен прочит на Плана за възстановяване направи в ефира на БНР икономистът Петър Ганев, старши анализатор в Института за пазарна икономика 

„То е малко като „котката на Шрьодингер“ - хем е внесен, хем не е внесен този план. Никой не иска да го внесе. Никой не иска да направи промени, защото автоматично отговорността ще падне върху него. Около половината страни вече са го внесли. Това ще бъде едно от интересните решения на служебния кабинет“, коментира икономистът.

Служебният кабинет трябва или да вземе плана и да го внесе в този му вид, или да го пренапише, но няма да има време за публични консултации. Третият вариант е да абдикира и да остави решението на следващия редовен кабинет, поясни Ганев  и допълни, че той може да бъде внесен и през 2022 г., но това ще повлияе на икономиката, ще се забавят парите, които са предвидени по него за България.

„Наистина е горещ картоф и който и да го внесе, после ще носи някаква отговорност. Когато не си го писал отначало, никой не иска да носи чужда отговорност", подчерта икономистът.

Относно бюджета и споровете за неговото актуализиране Петър Ганев изтъкна, че това е било неизбежно при политическо противопоставяне като настоящото.

„Самият бюджет е планиран с доста голям дефицит. Към момента и заради влизането на парите от концесията на летището, чисто на касова основа не сме започнали да правим големия дефицит. Темата най-вероятно ще бъде как той да бъде финансиран, дали ще бъде свързано с вземането на дълг – очаквам това да започне да се развива като тема. Големият въпрос е краткосрочните мерки, които изтичат – допълнителните 50 лева, 60/40. Там ще бъде по-сложният въпрос за служебното правителство, тъй като в предходни служебни кабинети такъв въпрос не е стоял.

Много е трудно да се оттегля подобна временна мярка, с която бенефициентите са свикнали, но особено за 60/40 трябва да започне разговор за нейното спиране, смята Ганев.