27 Май, 2026

Петролът WTI прескочи 100 долара за барел! История на ценовите сривове и рекорди

Цените на петрола преминаха 100 долара за барел след ескалацията около Иран и опасенията за Ормузкия проток. Инвеститорите се страхуват от нови сътресения в глобалните доставки на енергия.

Цените на петрола скочиха рязко на международните пазари, след като новата ескалация около Иран засили опасенията от сериозни сътресения в глобалните доставки на енергийни суровини.

Американският нефтен еталон WTI поскъпна с около 20 процента до 109,17 долара за барел при отварянето на търговията в неделя – най-високото му ниво от началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 година. Международният бенчмарк Брент също отбеляза рязък ръст, като се покачи с близо 19 процента до 110,35 долара за барел, съобщава AFP.

Рязкото поскъпване идва непосредствено след новината, че иранският Съвет на експертите е избрал Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер на страната след убийството на баща му Али Хаменей в началото на операцията на САЩ и Израел срещу Иран.

Според пазарни анализатори този избор е възприет от инвеститорите като сигнал, че твърдолинейното управление в Техеран ще се запази и че конфликтът в Близкия изток може да се задълбочи, което увеличава риска от нови сътресения на енергийните пазари.

Най-голямото притеснение на петролните пазари остава възможността за атаки срещу корабоплаването в Ормузкия проток – стратегически морски коридор между Персийския залив и Индийския океан, през който преминава приблизително една пета от световната търговия с петрол, посочват Reuters и международни енергийни анализатори.

Петролните котировки вече бяха под силен натиск през изминалата седмица заради военните действия в региона. Ескалацията увеличи така наречената „геополитическа премия“ в цените, тъй като търговците започнаха да калкулират възможни прекъсвания на доставките от държавите в Персийския залив.

Енергийни експерти предупреждават, че дори краткотрайно блокиране на Ормузкия проток може да доведе до значителни смущения на световния петролен пазар. През този маршрут ежедневно се транспортират милиони барели суров петрол от страни като Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства, отбелязват от Reuters.

Скокът на цените връща петрола към нива, които светът не е виждал от началото на войната в Украйна. През февруари 2022 година, след руската инвазия, Брент достигна 139,13 долара за барел, а WTI – 130,50 долара, което предизвика силна инфлационна вълна в световната икономика.

Пазарът на петрол обаче помни и противоположния шок. По време на пандемията от COVID-19 през април 2020 година американският WTI достигна исторически минимум от минус 40,32 долара за барел – безпрецедентна ситуация, при която производителите на практика плащаха на купувачите да поемат доставките заради срив в търсенето и препълнени складове.

Историческият рекорд за цените на суровия петрол остава от 11 юли 2008 година, когато Брент достигна 147,50 долара за барел, а WTI – 147,27 долара. Тогава пазарът беше под натиск от силното търсене от Китай, намаляващите запаси в Съединените щати и геополитическото напрежение в страни производителки като Иран и Нигерия, припомня AFP.

Между тези крайни ценови точки петролният пазар е бил многократно разтърсван от геополитически кризи. Арабската пролет през 2011 година изстреля Брент до около 127 долара за барел, а западните санкции срещу Иран през 2012 година задържаха цените над 100 долара за почти две години.

Според икономисти новата ескалация в Близкия изток може да се превърне в сериозно предизвикателство за световната икономика. Високите цени на енергията увеличават транспортните разходи, засилват инфлационния натиск и поставят допълнителни дилеми пред централните банки, които вече се борят с нестабилната глобална икономическа среда, отбелязва Reuters.

Сподели:
Под силен натиск на Тръмп: ЕС на финалната права за търговското споразумение със САЩ

Под силен натиск на Тръмп: ЕС на финалната права за търговското споразумение със САЩ

Брюксел се ангажира да премахне вносните мита за американски индустриални стоки и да предостави преференциален достъп за селскостопански и морски продукти от САЩ. В замяна съйзът прие американски мита от 15% върху повечето европейски стоки

Американски частни интереси с непредвидими последици в плана "Тръмп“ за Балканите

Американски частни интереси с непредвидими последици в плана "Тръмп“ за Балканите

Макар самоличността на собствениците на AAFS все още да не е публично известна, компанията е представлявана от две фигури от вътрешния кръг на Доналд Тръмп: Джеси Бинал, адвокат на Тръмп след президентските избори през 2020 г., и Джо Флин, брат на бившия съветник по националната сигурност на САЩ

Държавата затяга коланите, но не за всички: МВР и МО остават извън 10% съкращения

Държавата затяга коланите, но не за всички: МВР и МО остават извън 10% съкращения

Бюджетен парадокс  - правителството остави и силовите структури извън орязването на разходите, в същото време икономиите се топят

Коментари (0)